Решение № 14735 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2013 г.

Решение № 14735 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гриша Иванов Таков, жив. в гр. София, срещу решение № 7996/10.06.2013 г. по адм. дело № 5030/2013 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-1-30/27.02.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - материално незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че спорът не е разгледан по същество и че съдът неправилно е приел, че поради липса на императивно правило в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ и ЗДСл оценката за изпълнението може да бъде променяна не само в полза на служителя. Твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон като не се е съобразил с йерархията на нормативните актове и е приел за законосъобразно прилагането на норми от по-ниска степен. Съдът е следвало да приложи чл. 271 от ГПК. Сочи, че съдебният акт противоречи на съдебната практика на ВАС, Конституцията на Република България, Европейската харта за правата на човека и актовете на Европейския съюз, без да посочва конкретни противоречащи норми и актове. В останалата част на жалбата и допълнително постъпила "жалба" от 18.10.2013 г. с характер на писмена защита се развиват доводи за незаконосъобразността на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Иска отмяна на решението и разглеждане на спора по същество. Ответникът по касационна жалба - Министърът на труда и социалната политика, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 7996/10.06.2013 г. по адм. дело № 5030/2013 г. на тричленния състав ВАС е отхвърлено оспорването по жалбата на касатора срещу заповед № ЧР-1-30/27.02.2013 г. на министъра на труда и социалната политика, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение поради поставена възможно най-ниска годишна оценка на изпълняваната от Таков длъжност. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби и изложил своите мотиви. Между оценяващия ръководител и служителя е изготвен и съгласуван работен план съгласно действащите нормативни разпоредби. Последващото изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план е извършено в изпълнение на § 3, ал. 1 от ПЗР от приетата и действаща НУРОИСДА. Съдът сочи, че при липса на императивно правило оценката на Таков да може да бъде променяна само в полза на служителя от контролиращия ръководител при постъпило възражение от оценявания, същата може да бъде и намалявана по смисъла на чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА. Решението е правилно като краен резултат. Доводите на касатора, свързани с твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт и необективност на дадената му оценка, нямат характера на касационни основания по чл. 209 от АПК, тъй като не съдържат твърдения за пороци на първоинстанционното решение. Новопредставеното писмено доказателство - месечен отчет за месец април 2013 г. на дирекция "Европейски въпроси и международно сътрудничество" сочи на факти, настъпили след издаване на оспорената заповед и няма отношение към твърдените касационни основания и правилността на първоинстанционното решение. Не е налице твърдяната от касатора незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Основното възражение на касатора е свързано с твърдяната от него невъзможност оценката му да бъде намалявана при наличие на възражение. Редът за оценяването на изпълнението на длъжността от държавните служители се регламентира в специален закон, какъвто е Законът за държавния служител. Систематичното място на оценката на изпълнението се регламентира с Раздел VII на ЗДСл - "Оценка на изпълнението". С новата редакция на чл. 76 (изм. с бр. 38 на ДВ от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), ал. 10, при условията на оперативна самостоятелност, след изтичане на срока по ал. 9, в която е уредена възможността за възражение от оценявания, контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка. ЗДСл не прави разлика в правомощията на контролиращия ръководител в зависимост от постъпването или не на възражение съобразно чл. 76, ал. 9 от ЗДСл. С ал. 11 на същата норма редът за оценяване на изпълнението препраща към НУРОИСДА, където в чл. 21, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 наредбата конкретизира редът за оценяването и респ. възраженията на служителя, след обсъждането на които контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка, да я повиши с една единица в полза на служителя, както и да я понижи с една единица в ущърб на служителя. Тази възможност е съзнателно предвидена от законодателя, тъй като в предишната своя редакция нормата на чл. 76 от ЗДСл, препращаща към отменената НУРАСДА, предвиждаща в своя чл. 29, ал. 2 в случай на възражение само потвърждаване или коригиране на оценката в полза на служителя, но същата редакция е неприложима, тъй като не е била действаща към момента на оценяване изпълнението на длъжността на служителя, а е била действаща разпоредбата, предвиждаща възможност за понижаване на оценката при условията на оперативна самостоятелност. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неприлагането от първоинстанционния съд на чл. 271 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по отношение на правомощията на контролиращия ръководител. Нормата, забраняваща влошаване на положението на жалбоподателя при липса на жалба на другата страна, се отнася до правомощията на въззивния съд при обжалвано неправилно първоинстанционно решение в състезателно производство. Същата не е относима производството пред контролиращия ръководител, което е част от административня процес и не е състезателно. В случая Гражданския процесуален кодекс и Закона за държавния служител са в съотношение на общ към специален закон. ГПК урежда общи процесуални положения и е приложим там, където не съществува специална нормативна уредба. ЗДСл се явява специален закон, тъй като урежда само обществените отношения, свързани с правната уредба на държавната служба. Следователно по силата на общото правило, че действието на специалния закон дерогира действието на общия, когато двата уреждат по различен начин едни и същи правоотношения, се прилага чл. 76 от ЗДСл. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия