Решение № 16654 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2010 г.
ВАСIV отделение16.12.2011 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
Отменя решение № 42 от 12.04.2010 г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело № 309/2009 г. и вместо него постановява: Отменя решение № 4 от 4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен в частите му по т. 9, 10 и 11 и т. 4, с които на основание чл. 35, т. 4, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, предвид неизвършено застрояване в законоустановения срок са отменени т. 2 от решение № 7/6.12.2006 г., т. 10 и 11 от решение № 2/3.04.2008 г. и т. 8 от решение № 7/14.12.2007 г., като с последните е съответно променено предназначението на 1 200 кв. м земеделска земя от седма категория, неполивна, собственост на "Теомарт" ООД/нови собственици "Морски вятър" ООД и "Екоагро" ООД/, за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 079083, 079046, 080037, 079077 и 080035 в м. "Папас Кайра" в землището на с. Бяла, променено предназначението на 400 кв. м земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нов собственик "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърен генератор" върху имоти № 081036 и 079087 в землището на с. Бяла, променено предназначението на 800 кв. м. земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нови собственици "Южен вятър" ООД и "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 081032, 081034, 080040 и 081030 в землището на с. Бяла, общ. Сливен, като незаконосъобразно. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16654 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за опазването на земеделските земи (ЗОЗЗ). Образувано е по касационна жалба на "Морски вятър" ООД гр. Русе, "Екоагро" ООД гр. Русе, "Южен вятър" ООД гр. Русе и "Син вятър" ООД гр. Русе, представлявани от управителя Тодор Чубуров против решение № 42 от 12.04.2010 г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело № 309/2009 г. С него се отхвърля жалбата на дружествата срещу т. 9, 10 и 11 и т. 4 от Решение № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, предвид неизвършено застрояване в законоустановения срок са отменени т. 2 от решение № 7/6.12.2006 г., т. 10 и 11 от решение № 2/3.04.2008 г. и т. 8 от решение № 7/14.12.2007 г., като с последните е съответно променено предназначението на 1 200 кв. м земеделска земя от седма категория, неполивна, собственост на "Теомарт" ООД (нови собственици "Морски вятър" ООД и "Екоагро" ООД), за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 079083, 079046, 080037, 079077 и 080035 в м. "Папас Кайра" в землището на с. Бяла, променено предназначението на 400 кв. м земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нов собственик "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърен генератор" върху имоти № 081036 и 079087 в землището на с. Бяла, променено предназначението на 800 кв. м земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нови собственици "Южен вятър" ООД и "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 081032, 081034, 080040 и 081030 в землището на с. Бяла, общ. Сливен. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което бъдат отменени т. т. 9, 10 и 11 и т. 4 от Решение № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен като незаконосъобразни. На първо място, се твърди, че предложението до Комисията за отмяна на предходни нейни решения за промяна на предназначението на земите, собственост на оспорващите, е направено още през м. февруари 2009 г. и само по това предложение оспорващите са били уведомени по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. За предложенията на областния управител и кмета, направени близо половин година след първото предложение, оспорващите не са били уведомени. Твърди се, че предложението на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД от м. февруари 2009 г. и предложенията на областния управител и кмета от м. септември 2009 г. не са идентични по отношение на имотите за които се иска отмяна на предходни решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Касаторите считат също, че констатациите на съда за редовното свикване на заседанието на административния орган не се подкрепят от надлежно събрани по делото доказателства. Твърди се неправилност на извода на съда, че дружеството "Уинд енерджи" ЕООД гр. Сливен има качество на заинтересовано лице, за да сигнализира Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. Касационните жалбоподатели твърдят също, че съдът неправилно е приел, че същите не са изправени пред хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. В поземлените имоти, за които е разпоредена отмяна на предходни решения на комисията, са утвърдени площадки за изграждане на ветрогенератори, които представляват съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници и с оглед на предназначението си представляват електрически "централи" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗЕ. За такива имоти се твърди, че посоченият в чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ едногодишен срок не се отнася. Ответната страна, Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна Дирекция "Земеделие" - Сливен не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна "Уинд енерджи" ЕООД гр. Сливен, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - кметът на Община Сливен и областният управител на област с административен център гр. Сливен не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна, но не е преценено от първоинстанционния съд, с оглед императивното изискване на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ. Предвид посоченото счита, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото решено по същество. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу т. т. 9, 10 и 11 и т. 4 от Решение № 4/4.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, предвид неизвършено застрояване в законоустановения срок са отменени т. 2 от решение № 7/6.12.2006 г., т. 10 и 11 от решение № 2/3.04.2008 г. и т. 8 от решение № 7/14.12.2007 г., като с последните е съответно променено предназначението на 1 200 кв. м земеделска земя от седма категория, неполивна, собственост на "Теомарт" ООД (нови собственици "Морски вятър" ООД и "Екоагро" ООД), за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 079083, 079046, 080037, 079077 и 080035 в м. "Папас Кайра" в землището на с. Бяла, променено предназначението на 400 кв. м земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нов собственик "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърен генератор" върху имоти № 081036 и 079087 в землището на с. Бяла, променено предназначението на 800 кв. м земеделска земя от седма категория, собственост на "Теомарт" ООД (нови собственици "Южен вятър" ООД и "Син вятър" ООД) за изграждане на обект "Вятърни генератори" върху имоти № 081032, 081034, 080040 и 081030 в землището на с. Бяла, общ. Сливен Възраженията направени пред първоинстанционния съд са за незаконосъобразност на решението със съображенията за нарушения, идентични с тези, поддържани в касационната жалба. При установените факти е изведен правен извод за неоснователност на жалбата, тъй като обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Приема се също за необосновано твърдението на оспорващите дружества, че административният орган не е спазил процедурата по чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ, като не е изискал писменото им становище, в качеството им на собственици на земята. Видно от административната преписка, това си задължение Комисията е спазила с писма изх. № ОД - 1664/21.07.2009 г., изпратени до "Морски вятър" ООД, "Южен вятър" ООД, "Екоагро" ООД и "Син вятър" ООД, по които адресатите са изложили писмени становища, получени в Комисията, както следва: с вх. № ОД-1664/28.07.2009 г. от "Екоагро" ООД, с вх. № ОД-1664-А от 28.07.2009 г. от "Южен вятър" ООД, с вх. № ОД - 1664-В/28.07.2009 г. от "Син вятър" ООД и с вх. № ОД-1664-С/28.07.2009 г. от "Морски вятър" ООД. Следователно съда приема, че задължението за вземане на писмено становище от собственика на земята, произтичащо от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ е спазено от страна на административния орган и не е налице твърдяното от оспорващите процесуално нарушение. Съдът е установил от доказателствата по делото, че промяната в предназначението на земеделската земя за процесните имоти не е било последвано от изграждане на обектите според отреждането, което ако не е извършено в едногодишен срок е основание по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ за отмяна на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земята. Установено е също така, че процедурата е започнала по инициатива от лицата по чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. Прието е за неоснователно твърдението, че в случая е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ в която едногодишният срок е неприложим. При тези съображения е постановено решението с което жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Приложимите норми към процесното административно производство се съдържат в Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му. С тях се уреждат редът и условията, при които може да се извърши промяна в предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Такава промяна е извършена по отношение на процесните имоти в настоящето административно производство с решения на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за изграждането на обект "Вятърен генератор" в тях. Тези решения, съответно т. 2 от решение № 7/6.12.2006 г., т. 10 и 11 от решение № 2/3.04.2008 г. и т. 8 от решение № 7/14.12.2007 г. са били отменени с обжалваното решение № 4/4.09.2009 г. на същата комисия. Основанията за това са предвидени в чл. 35 от ЗОЗЗ като в случая е обосновано такова по т. 4 - когато изграждането на обекта не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята. Съдът е констатирал наличието на това основание, като правилно е приел за неоснователно твърдението на оспорващите дружества, че административният акт е постановен в противоречие с чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Доводите на жалбоподателите в тази насока са били, че имотите, за които е разпоредена отмяна, са с утвърдени площадки за изграждане на ветрогенератори, явяващи се с оглед предназначението си електрически "централи" по смисъла на § 1, т. 70 от ДР на ЗЕ, а за такива имоти едногодишният срок не се отнасял. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ отменя решения за утвърждаване на окончателно площадка /трасе, терен/ за проектиране на обекти, когато след изтичане на една година от влизането в сила на решението не е внесено предложение за промяна предназначението на земята. Когато обектът се изгражда на етапи, решението се отменя, ако в посочения срок не е поискана промяна на предназначението на земята за изграждане на първия етап. Посоченият едногодишен срок не се отнася за утвърдени трасета на автомагистрали, пътища от I, II и III клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че в процесния случай не е налична хипотезата на отменено решение на Комисията за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране на обект. Решенията, които са отменени с оспорения акт са такива, с които е променено предназначението на земеделската земя. Правилно също така е прието, че инициативата за образуване на производството в лицето на "Уинд енерджи" ЕООД като заинтересована страна, на областния управител и кмета на общината до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е надлежно упражнена. В чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ се предвижда, че когато предложението за отмяна или изменяне на решението не е направено от собственика на земята, задължително се взема и неговото писмено становище. По аргумент същата разпоредба следва извод, че се допуска Комисията да бъде сезирана от всички изброени лица по ал. 1, каквито са лицата, направили предложение за отмяна на решенията за промяна на предназначението на земеделската земя. Неправилно обаче Административен съд - Сливен е приел, че видно от административната преписка, административният орган е спазил процедурата по чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. От документите приложени по делото се установява, че писма с изх. № ОД-1664/21.07.2009 г., са изпратени от Комисията до "Морски вятър" ООД, "Южен вятър" ООД, "Екоагро" ООД и "Син вятър" ООД, по които адресатите са изложили писмени становища, получени в Комисията, както следва: с вх. № ОД-1664/28.07.2009 г. от "Екоагро" ООД, с вх. № ОД-1664-А от 28.07.2009 г. от "Южен вятър" ООД, с вх. № ОД-1664-В/28.07.2009 г. от "Син вятър" ООД и с вх. № ОД-1664-С/28.07.2009 г. от "Морски вятър" ООД. Предвид това обстоятелство съда е приел, че задължението за вземане на писмено становище от собственика на земята, произтичащо от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ е спазено от страна на административния орган и не е налице твърдяното от оспорващите процесуално нарушение. Настоящата инстанция не е съгласна с изводите на първоинстанционния съд. Предвид императивното изискване на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, административният орган не е изпълнил задължението си по отношение на всички имоти, за които се иска отмяна на предходни решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, да изиска от собственика на земята писмено становище, свързано с постъпилите искания за отмяна на съответни части от решения, с които е постановена промяна на предназначението на 1200 кв. м земеделска земя от седма категория. Видно от приложените по делото писма до собствениците на земята, уведомяването им е свързано само с предложението на "Уинд Енержи 2007" ЕООД от м. февруари 2009 г. Липсва уведомяване по предложенията на областния управител и кмета от м. септември 2009 г., доколкото не са идентични по отношение на имотите, за които се иска отмяна на предходни решения на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Неизпълнението на това задължение от страна на административния орган се явява съществено нарушение на административно производствените правила и съставлява порок, посочен в чл. 146 от АПК като основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, Върховният административен съд намира, че следва да се реши спора по същество като се отмени изцяло обжалваното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен от 4.09.2009 г. като незаконосъобразно, предвид констатираните нарушения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,