Решение № 12452 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2010 г.

Решение № 12452 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, отправено от "ТОПАЗ " ЕООД, представлявано от Огнян Стефанов Попов за отмяна на влязло в сила решение № 1893 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 10325/2009 г. на Върховен административен съд, Първо А отделение. Със същото е оставено в сила решение № 1009 от 11.06.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2730/2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 180800339 от 22.07.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП. - Варна, потвърден с решение № 553-А/23.09.2008 г. В искането за отмяна се твърди, че при постановяване на съдебния акт не са били изследвани обстоятелства и писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, че съществуват, тъй като са се намирали в трето лице и не са били посочени от тройната съдебно-счетоводна експертиза. Това са справки към Националната служба по зърното, съдържаща информация за съхраняваното зърно по количество и по клиенти. Твърди, че тези доказателства имат отношение към спора, тъй като изясняват въпроса, че закупения от дружеството слънчоглед не е с цел извършване на последваща доставка, а за влагането му в производство на олио. Не е изследвано обстоятелството за извършването на данъчна ревизия на дружеството "Ил трейд" ЕООД, за да се отговори на въпроса дали процесните фактури са били предмет на проверка от страна на данъчния орган. Въз основа на посоченото се иска отмяна на решението на касационната инстанция № № 1893 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 10325/2009 г. на Върховен административен съд, Първо А отделение и връщане на делото за ново произнасяне. Към искането за отмяна не се представят доказателства във връзка с наведеното основание по чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед наведеното основание, Върховен административен съд, петчленен състав, в производството по 237 и сл. от АПК, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение № 1893 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 10325/2009 г. на Върховен административен съд, Първо А отделение за неоснователно. Сочените от страната писмени доказателства - справки към Националната служба по зърното не се прилагат към искането. Не се представят и доказателства, че на доставчика дружество "Ил трейд" е била извършвана ревизия. Непредставянето на тези доказателства заедно с искането за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд сочи, че съществуването им е поставено под съмнение, което от своя страна представлява липса на основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на решението. Възражението за това, че тези доказателства не са събрани или обсъдени от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, което е касационно основание - чл. 209, т. 3 от АПК, но не е основание за отмяна. Дали съдът е обсъждал въпроса за реалността на доставката и дали закупуването на слънчоглед е било свързано с влагането му в производство или е извършено с цел последваща доставка, са обстоятелства, касаещи правилността на съдебното решение. Това също така не представлява основание за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е налице, когато страната представи писмени доказателства и се позове на обстоятелства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната до момента в който най-късно е могла да стори това - приключването на устните състезания. Както се посочи, страната, искаща отмяна не представя такива в настоящото производство, а се позовава единствено на съществуването им и несъбирането им в хода на първоинстанционното и касационното съдебно производство. При това положение, искането за отмяна на съдебния акт се явява неподкрепено с доказателства за съществуването на основание по чл. 239, т. 1 от АПК, същото е неоснователно, поради което на осн. чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд,