Решение № 3718 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12637/2019 г.

Решение № 3718 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12637/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Китова, чрез процесуален представител, срещу решение № 2335 от 4.04.2019 г., постановено по административно дело № 8586/2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалба на Китова против заповед № Н-579/16.07.2018 г. на Главен секретар на министерски съвет на РБ. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, Заповед № Н-553/2.07.2018 г. на министър-председателя за изменение на утвърденото длъжностно разписание на администрацията на МС в сила от 16.06.2018 г., докладна записка вх. № 02. 24-340/29.06.2018 г. от В. Чинов- директор дирекция АПОУС, предложение до лицето № ЧР-069/3.07.2018 г. и възражение вх. № 22. 00-12/6.07.2018 г. с изразено писмено несъгласие на лицето с отправеното предложение, вр. Заповед № Н-1115/5.05.2017 г. на министър-председателя, е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "главен експерт" с ранг III старши, в отдел "Обществени поръчки и информационни технологии", дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността", считано от 16.07.2018 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– Главен секретар на министерски съвет на РБ, чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по назначаване на служителя, който е спазил изискванията за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. При изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е достигнал до законосъобразен извод, че заеманата от касатора длъжност "главен експерт" в отдел "Обществени поръчки и информационни технологии", дирекция "Административно и правно обслужване и управление на собствеността"/АПОУС/ е реално съкратена, чрез намаляване щатните бройки за посочената длъжност в отдел "Обществени поръчки и информационни технологии"/ОПИТ/. Видно от длъжностното разписание, в сила от 2.07.2018 г, длъжностите, заемани по служебно правоотношение в дирекция АПОУС, отдел ОПИТ, са общо 13, от които 1 щ. бр. "началник отдел", 1 щ. бр. "главен юрисконсулт", 9 щ. бр. "главен експерт" и 1 щ. бр. "старши експерт". Със Заповед № Н-553/2.07.2018 г. на министър-председателя, е изменено утвърденото длъжностно разписание на администрацията на МС, считано от 16.07.2018 г., като според т. II от заповедта са трансформирани две щатни длъжности "главен експерт" в отдел ОПИТ, дирекция АПОУС в длъжности "младши експерт", при което длъжностите по служебно правоотношение в процесния отдел са общо 13, от които 1 щ. бр. "началник отдел", 1 щ. бр. "главен юрисконсулт", 7 щ. бр. "главен експерт", 1 щ. бр. "старши експерт" и 2 щ. бр. "младши експерт". Следователно налице е съкращение на две от деветте длъжности "главен експерт" по служебно правоотношение, едната от които е заемана дотогава от касатора, при което длъжността "главен експерт" по служебно правоотношение продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но при намален брой на служителите, на които е възложено нейното изпълнение, т. е. процесната длъжност е реално съкратена. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 54, ал. 2 от Устройствения правилник на министерския съвет и неговата администрация, от министър-председателя е изменено длъжностното разписание и съответно утвърдено ново такова на администрацията на МС, и съответно утвърдено ново дл. разписание в сила от 16.07.2018 г., като с него е осъществена промяна в организацията на работата, в рамките на която е прието специфичните за длъжността "главен експерт" по служебно правоотношение в дирекция "АПОУС" функции и задължения да бъдат изпълнявани от по-малко на брой служители - от седем вместо девет, в рамките на отдела. Извършеното е в обхвата на правомощията на министър- председателя да утвърждава структурата на административните звена, длъжностните и поименните разписания. Преценката относно начина на организиране на администрацията/ вкл. чрез съкращаване и съответно трансформиране на щатни бройки/ с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Правилни са изводите на съда, че ЗДСл не съдържа изискване за органа по назначаването да извърши подбор в такава хипотеза, и служебното правоотношение с касатора правилно е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл без провеждането на подбор. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Дали след извършената трансформация създадените две щатни бройки за длъжност "младши експерт" в отдел ОПИТ са останали вакантни е неотносимо към процесния казус. За пълнота следва да се отбележи, че на касатора след изменение на длъжностното разписание със Заповед № Н-553/2.07.2018 г., е предложено/предложение от 3.07.2018 г. / на осн. чл. 82, ал. 1 ЗДСл, да заеме една от разкритите длъжности "младши експерт" в процесния отдел, но служителката е отказала. Без значение също така е дали след утвърждаване на длъжностното разписание в сила от 16.07.2018 г. са утвърждавани или връчвани нови длъжностни характеристики, а представените по делото длъжностни характеристики в случая не са релевантно обстоятелство, което да е основание или не за съкращаване на процесната длъжност. Неоснователно е възражението на касатора за относимост към спора на наличието на данни за последващо обявени конкурси за длъжността "главен експерт", защото видно от приетото по делото поименно разписание на длъжностите на администрацията на МС с дата 16.07.2018 г. всички седем щатни бройки за длъжността "главен експерт" по служебно правоотношение в процесния отдел са заети. Няма данни по делото издаването на оспорената пред АССГ заповед да е извършено самоцелно, както и представеното по делото ново длъжностно разписание на администрацията на МС в сила от 16.07.2018 г. да е фиктивно. На следващо място от доказателствата приети по делото не се установява чрез трансформиране на две щатни бройки за длъжността "главен експерт" органа да е упражнил превратно предоставените му властови правомощия. Оспореният административен акт е издаден в рамките на целите, предвидени от законодателя по приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и с него не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същия е издаден. Преценката на органа относно начина на организиране на администрацията с цел оптимизиране работата й при спазване нормативните изисквания, независимо от увеличаване или намаляване обема на работа в отдел ОПИТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При липсата на задължение за подбор преценката на органа на кое лице/независимо от неговата квалификация или професионален опит/, от изпълняващите длъжността "главен експерт" в процесния отдел да бъде прекратено служебното правоотношение поради осъщественото съкращаване на длъжността, също не подлежи на съдебен контрол. Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, като в хода на процеса доказателствените искания на страните са уважавани/отхвърляни съобразно допустимостта и относимостта им към спора. Не се кредитират възраженията за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,