Решение № 4991 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2015 г.

Решение № 4991 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е образувано по жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски" срещу решение № 210 от 3.02.2015 г. по адм. д. № 1366/2014 г. на Бургаски административен съд. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. Пред Бургаския административен съд е оспорена заповед на кмета на община Созопол за премахване на незаконен строеж "Бунгало" в имот с идентификатори 81178.5.306 и 81178.5.307 по кадастралната карта на гр. Черноморец, собственост на СУ "Св. Климент Охридски". Бургаският административен съд е приел, че е налице строеж, той е незаконен и подлежи на премахване, тъй като за него няма издадени строителни книжа и не е търпим по смисъла на 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ с оглед времето на изграждането му - 1980-1986 г. Законосъобразно и обосновано Бургаският административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Начинът на изграждането на строежа и предназначението го определят като такъв, а не като преместваем обект или временен строеж по смисъла на чл. 49 и сл. ЗУТ. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него няма издадени строителни книжа. Решението на Бургаския административен съд в частта относно търпимостта на строежа е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. За да приеме, че строежът не е търпим по силата на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ЗИДЗУТ, съдът е приел, че той е изграден в земеделска земя, поради което за тази територия няма одобрен устройствен план, по правилата на който строежът да е търпим. Съдът не е изследвал търпимостта на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. В тази насока по време на административното производтво и в съдебното такова жалбоподателят е твърдял, че макар и понастоящем строежът да се намира в земеделска земя, той е бил допустим по време на изграждането му. Представил е доказателства за предоставяне на терена по действащата тогава нормативна уредба за целево изграждане на Морски научно-учебен компекс на Софийския университет и Московския университет - решение на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, комисия за земята и визи за проектиране на този комплекс. Тези доказателства сочат на процедура за предоставяне на земеделска земя за извършване на определен вид строежи по реда на Правилника за приложение на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отменен през 1996 г.). Този нормативен акт е действал по време на извършване на процесния строеж. Ако доказателствата, посочени по-горе и доводът на жалбоподателя, че строежът е търпим по правилата към момента на изграждането му бяха обсъдени от съда, изводите му относно търпимостта на процесния строеж биха били други. В подкрепа на изложеното по-горе са представените с касационната жалба писмени доказателства в подкрепа на касационното основание за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Те съдържат данни за проведена процедура по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отм.) и Правилника за неговото прилагане за определяне на окончателна строителна площадка. Има и представен платежен документ в тази връзка. Представените документи касаят норми от посочения подзаконов нормативен акт, които дават възможност за осъществяване на строителство при определени в същия нормативен акт условия. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че решението на Бургаския административен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно мотивите на решението. По искането за разноски, направено от касационния жалбоподател следва да се произнесе съдът след новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - второ отделение