Решение № 6924 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 525/2016 г.

Решение № 6924 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 525/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) срещу решение № 6678 от 02.11.2015 г., постановено по административно дело № 3429/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № П-22/06.03.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена като ответникът бъде осъден да заплати направените деловодни разноски. Излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт в частта, с която е прието, че заповедта е постановена при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви. Ответникът по касационната жалба - А. К. Й. в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на предвидените от закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. За да постанови решението си съдът е изяснил напълно спора от фактическа страна, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел законосъобразни изводи. Обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че при извършеното годишно оценяване на служителя е в нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1; чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) и чл. 76, ал. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). От представения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността на Й. - старши инспектор в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ИДТН), Регионален отдел ИДНТ З. Б., сектор ИДНТ Югозападен район в ДАМТН се установява, че на 27.01.2014 г. е приет индивидуалния му план в съответствие с разпоредбата на чл. 9 НУРОСДА, като на проведената на 11.07.2014 г. оценяващият ръководител приема, че поставените в него цели се изпълняват. Като крайна оценка е прието неприемливо изпълнение, за която като мотиви оценяващия ръководител сочи, че като цяло служителят не е изпълнил целите на работния план, не изпълнява задълженията си по отношение на обема, качеството и определените срокове на нивото на съответните изисквания. Освен това е прието, че служителят представя недобре структурирани и аргументирани становища, не притежава умения за изграждане на цялостна картина на ситуацията, фокусира се върху изпълнението на собствените си цели, без да се интересува от изпълнението на целите на екипа, често не е склонен да споделя информация, знания и опит с колегите, рядко ги подкрепя и им оказва помощ и не се интересува от тяхната работа. Освен това е посочено, че служителят обикновено се изразява неясно и в устна и писмена форма, допуска грешки при прилагане на законодателството и демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността. При това правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че извършеното оценяване е в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и не е мотивирано. При съпоставка на поставената годишна оценка с поставените цели се установява, че оценяващият ръководител не е направил конкретна преценка на изпълнението на целите в индивидуалния работен план на служителя, а в изложените мотиви липсва конкретност и обоснованост на изводите. С оглед на това обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че направената годишна оценка е в нарушение на изискванията за извършване на безпристрастно и компетентно атестиране въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а именно изпълнението на поставените цели и показаните компетентности по критериите посочени в приложение № 1 към НУРОИСДА. Липсва обосновка на оценяващия ръководител за направената оценка в съответствие с изискванията на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, при което обосновано в обжалваното решение е прието, че оценката е извършена в нарушение на изискванията на чл. 18 НУРОИСДА. При това неоснователен е наведеният довод за неправилност на извода на съда, че актът не е мотивиран. Обстоятелството, че оценяващият ръководител К., разпитана като свидетел, установява пред първоинстанционния съд констатирани от нея конкретни неизпълнения на поставени задачи не опровергава факта, че във формуляра не са посочени конкретни неизпълнения на цели по индивидуалния план. С. Б., който установява, че е работил заедно с Й. при което К. е оценяващ ръководител и за него), установява, че в агенцията е имало назначаване на нов персонал и съответно освобождаване на служители, и породено от това разделение на служителите на нови и стари. Установява, че е имало случаи, когато Й. не е отговарял на поставени от него въпроси, свързани с изпълнение на служебните му задължения. Установеното от Б. не води до извод, че е налице неизпълнение на длъжността от страна на Й. или некомпетентност на същия, а точно обратно - установява, че свидетелят при изпълнение на задълженията си се е нуждаел от консултации от колеги, като отправянето на искане за такива именно към Й. води до извод, че е Б. преценя Й. за компетентен в сферата на дейността на отдела, в който двамата изпълняват задълженията си по служба. Ето защо направеният довод в касационната жалба, че съдът не е съобразил събраните гласни доказателства е неоснователен. При така установените нарушения при извършеното годишно оценяване на изпълнението на длъжността от страна на оценяващия изпълнението на Й., обосновано и законосъобразно съдът приема, че обжалваната пред него заповед, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е незаконосъобразна. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че оценяващият ръководител не е оформил надлежно атестационния формуляр, направената от него оценка не е съобразена с действителното изпълнение на задълженията на служителя, предвид обстоятелството, че на междинна среща е установено изпълнение на целите, а предходната оценка е "изпълнението надвишава изискванията", при което изводът на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки посочени в заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение