Решение № 2835 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15207/2013 г.

Решение № 2835 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15207/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Радост Димитрова Нацева-Микова, от гр. София срещу решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 21.3 и т. 21.5 от протокол № 41/24.10.2013 г. С първото решение Висшият съдебен съвет е отказал да назначи на основание чл. 186а, ал. 6 във връзка с чл. 162, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Радост Димитрова Нацева-Микова на длъжност "следовател" в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, поради отрицателно становище на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията (КПЕПК) при ВСС, а с второто решение на основание чл. 160 ЗСВ е назначил Веселин Тасев Величков на длъжност "следовател" в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, с основно месечно възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. Жалбоподателката излага съображения, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно приложение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната им по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Посочва, че при изготвяне на становището на КПЕПК не са били изискани материалите по дисциплинарно дело № 122/2012 г. на дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия и дисциплинарно дело № 10/2013 г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България. Изброявайки в хронологичен порядък действията на помощния орган жалбоподателката приема, че същият не е бил запознат с обстоятелствата, касаещи дисциплинарното производство. Претендира, че ВСС е следвало да се произнесе със самостоятелно решение по подаденото от нея възражение, имащо белезите на жалба и касаещо предложението на КПЕПК. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Карагонова-Данова изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че съгласно представените доказателства - извлечения от протоколи на КПЕПК последната трикратно е поставяла на дневен ред обсъждането на нравствените качества на жалбоподателката и след проведено проучване на относимите доказателства е достигнала до изводи, обуславящи отрицателно заключение. Видно от материалите на административната преписка разглеждането на предложението на КПЕПК от ВСС е станало след обсъждане всички обстоятелства от значение за случая, включително и постъпилите от Радост Димитрова Нацева-Микова възражения, като след възприетата липса на основания за назначаване се е пристъпило към гласуване на следващите кандидатури. Заинтересованата страна - Веселин Тасев Величков, от гр. София изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че ВСС е упражнил надлежно своите дискреционни правомощия по чл. 186а, ал. 5 ЗСВ в съответствие с доказателствата по административната преписка и точно е приложил материалноправните разпоредби на чл. 162 и чл. 164 ЗСВ. Спазена е разписаната процедура по провеждане на конкурса като са обсъдени и направените възражения на жалбоподателката. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на съдебното оспорване. Посочва, че при проведената процедура по конкурса за първоначално назначаване не са налице нарушения на законовите разпоредби и са спазени изискванията по съответствие на атакувания акт с целта на закона. ВСС е реализирал своите дискреционни правомощия по преценка качествата на назначаваните кандидати, извършвайки верен анализ на приобщените по административната преписка доказателства. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорените актове при условията на чл. 168 АПК, същата е неоснователна. По делото е установено, че на обявения съгласно чл. 179 и чл. 180 от ЗСВ с решение по протокол № 20/23.05.2013 г., публикувано на интернет страницата на ВСС и в ДВ, бр. 49/04.06.2013 г., конкурс за първоначално назначаване на длъжността "следовател" в Следствения отдел на Специализираната прокуратура Радост Димитрова Нацева-Микова е постигнала трети резултат от писмения и устния изпит с обща оценка от конкурсната комисия 4,65 при 4 бройки конкурсни длъжности. На 11.09.2013 г. е подала заявление по образец за заемане на длъжността. След изготвяне на становището на КПЕПК по чл. 186, ал. 2 ЗСВ и резултатите от изпитите, КПА е предложила на ВСС да одобри класираните и получили положителна оценка от КПЕПК за притежаваните нравствени качества кандидати. Видно от материалите на административната преписка е, че на свое заседание от 23.09.2013 г. КПЕПК е отложила приемането на становище относно притежаваните нравствени качества на Радост Димитрова, за събиране на допълнителни доказателства. На 07.10.2013 г. на основание чл. 30а, ал. 1 ЗСВ комисията е постигнала окончателно решение по този въпрос, достигайки до извода за липса на нравствени качества на кандидата за заемане на конкурсната длъжност. На 16.10.2013 г. КПА е внесла предложение във ВСС за заседанието му на 17.10.2013 г., против което е подадено възражение вх. № 994-04-140/16.10.2013 г. срещу констатациите на КПЕПК, отразени в становището й от 07.10.2013 г. На свое заседание на 24.10.2013 г. с решение по т. 21.3 със 17 гласа "за" и 1 "против" кадровият орган на съдебната власт е отказал да назначи жалбоподателката на длъжността "следовател" в Следствения отдел на Специализираната прокуратура на основание чл. 186а ЗСВ във връзка с чл. 162, т. 3 от ЗСВ и с решения по т. 21.4 и т. 21.5 е назначил следващите кандидати. Възприети по този начин фактите по спора сочат, че процесните решения са издадени от компетентен орган в рамките на неговата материална компетентност при изискуемия кворум и мнозинство. Мотивите за отказа са изказаните съображения на членовете на ВСС и всички асоциирани към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право, между които и решението на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията. В случаите когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. (В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България). Развитите от жалбоподателката доводи, че ВСС е взел своето решение по т. 21.3 от протокол № 41/24.10.2013 г. без да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигането на целите му и с това е нарушил чл. 13 от АПК са неоснователни. Съгласно чл. 162, т. 3 ЗСВ за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Тези изисквания е съобразявал при упражняване на своите правомощия ВСС, който не е безусловно задължен да приеме решение за назначаване на спечелилия конкурса кандидат. В своите преценки кадровият орган на съдебната власт е изразил ясно своето отношение за установената липса на необходимите нравствени качества. Обсъжданите от КПЕПК и ВСС дисциплинарни нарушения, установени по дисциплинарно дело № 122/2012 г. на Дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия и дисциплинарно дело № 10/2013 г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Република България са формирали и обосновали процесния резултат. Позоваването от жалбоподателката на сходни случаи, при които са се реализирали различни правни последици е не само доказателствено необосновано, но и процесуално неиздържано предвид различната конкретика на фактите. Не намират подкрепа от доказателствата по административната преписка твърденията на Радост Димитрова, че помощният орган - КПЕПК не е бил запознат с обстоятелствата, касаещи дисциплинарното производство. Видно от писмо изх. № 1274/06.08.2013 г. на Софийския адвокатски съвет входирано под № 96 - 04 - 124/12.08.2013 г. във ВСС Комисията по професионална етика и превенция на корупцията е била уведомена за резултатите по същото. Решенията на дисциплинарните състави на Софийския адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд в качеството им на актове на юрисдикции не могат да бъдат тълкувани, допълвани, изменяни или незачитани в рамките на административното производство, а относимата по случая информация, съдържаща се в тях е обосновано ценена за нуждите на конкурсната процедура. Претендираните съществени нарушения на административнопроизводствени правила поради неиздаване на самостоятелно решение на ВСС по възражението, имащо характер на жалба срещу становището на КПЕПК са неналични. Правните последици от зачитането на акта на КПЕПК от ВСС при издаване на оспорените решения сочи реализирано произнасяне. Твърденията за необходимост от обособяване на волеизявлението не отчита подчинения характер на това производство по отношение на конкурсната процедура. Несъставомерни са развитите съображения досежно подадените до ВСС сигнали от Албена Петрова Павлова, от гр. София. Видно от материалите по административната преписка същите не са обсъждани и ценени при оценка нравствените качества на жалбоподателката. Висшият съдебен съвет е упражнил своите дискреционни правомощия, съобразявайки единствено и само обстоятелствата, довели до налагането на дисциплинарното наказание и тяхното отражение върху становището за наличие на етично поведение, съответстващо на длъжността на магистрата. Ирелевантни са възраженията на жалбоподателката, че допуснатите нарушения са касаели Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвокатите, а не Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Оценката на публично реализираното грубо поведение спрямо колега адвокат е съществено нарушение на етичните правила. То сочи за липса на достатъчен професионализъм в отношенията с хората, а разкриването в телевизионно предаване на обстоятелства, свързани с лични тайни на клиент и използване на непристойни изрази визира сериозен нравствен дефицит, който обосновано не е толериран от кадровия орган на съдебната власт. Съгласно чл. 186а, ал. 5 от Закона за съдебната власт при приемането на решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, Висшият съдебен съвет проверява дали класираният кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ. Проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата. При проверката Висшият съдебен съвет взема предвид и становището на Комисията по "Професионална етика и превенция на корупцията" като може да откаже назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164 ЗСВ. В конкретния случай ВСС е спазил разписаната в ЗСВ процедура по издаване на атакуваните решения и след като е обсъдил всички относими към случая обстоятелства и възраженията на жалбоподателката е издал решение т. 21.3 от протокол № 41/24.10.2013 г. при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Проверката за законосъобразност на решение т. 21.5 от протокол № 41/24.10.2013 г. на ВСС е детерминирана от изводите, до които достига настоящия състав на Върховния административен съд във връзка с решение по т. 21.3 от протокол № 41/24.10.2013 г., доколкото е налице преюдициален характер между правоотношенията. Съгласно чл. 186а, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решения за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурса. При отпадане на класиран на предно място кандидат, след наличие на положително становище от помощните органи, ВСС се произнася и по заявленията на останалите кандидати. В жалбата липсват конкретни съображения за незаконосъобразност на решение т. 21.5 от протокол № 41/24.10.2013 г. на ВСС и при служебната проверка по чл. 168 АПК не бяха констатирани такива, поради което оспорването и в тази му част е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, шесто отделение