Решение № 11013 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2547/17.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 12004/2023 г., в частта му, в която е отменено Уведомително писмо 329/подмярка 4.2, изх. 07-2600/6354 от 13.07.2023 г., в частта му на Раздел ІІ (втори), точка 1 (първа) и по касационна жалба на ПАРТНЕР 1916 ЕООД срещу Решение 2547/17.04.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело 12004/2023 г., в частта му, в която е отменено Уведомително писмо 329/подмярка 4.2, изх. 07-2600/6354 от 13.07.2023 г., в частта му на Раздел ІІ (втори), точка 2 (втора). Касаторът - Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, счита, че решението, в обжалваната му част, е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Не оспорва извода на съда, че заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтни разходи, не е била публикувана в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН), нито на сайта на ДФЗ или Министерство на земеделието (МЗ). Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че изводът на съда, че липсата на публикувани конкретни стойности на референтни разходи, както и че е налице нормативно задължение за общодостъпност на референтните цени, представлява нарушение на основния принцип на административното право за достъпност, публичност и прозрачност, залегнал в чл. 12 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че по делото не е приложен актът, с който референтните цени са определени. Твърди, че е представена Заповед 03-РД/1331 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, която е и надлежно цитирана в оспорваното уведомително писмо. Оспорва и извода на съда, че в оспорения акт не са посочени мотиви за редукция на разходите. Счита, че съдът, в противоречие с процесуалните правила, не е съобразил представеното по преписката становище от инж. Д. Дечева, в което била посочена необходимата площ за изграждането на площадков водопровод. Към тази квадратура е приложен и лимитът за референтни разходи, съобразно заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Моли решението в обжалваната му част да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за първата и касационната съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по касационната жалба. Представя писмено становище. Този касатор се представлява от юрк. Момчилов. В касационната жалба, наречена Въззивна жалба, на ПАРТНЕР 1916 ЕООД решението, в обжалваната му част, се оспорва с доводи, че то е неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът не е съобразил последното изменение на Условията за кандидатстване утвърдени със Заповед РД 09-545 от 29.05.2023 г. Твърди, че съобразно това изменение разходът за избрания, преди сключване на административния договор, изпълнител за консултантски услуги е допустим. Моли решението в обжалваната му част да се отмени. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение. Този касатор се представлява от адв. Търгов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. По касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното решение по жалба на ПАРТНЕР ЕООД е отменено Уведомително писмо с 329/подмярка 4.2 по процедура чрез подбор BG06RDNP001-4.015 по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г.- 2020 г., изх. 07-2600/6354 от 13.07.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му на Раздел II (втори), точки 1 (първа) и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Видно от изложеното в Раздел II (втори), точки 1 (първа) от Уведомително писмо с 329/подмярка 4.2 от 13.07.2023 г. оценителната комисия е извършила корекция на проектобюджета на основание чл. 19, ал. 7, т. 4 от Постановление 162 на МС от 5.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 2020 г. (ПМС 162/5.07.2016 г.), във връзка с т. 8, т. 10, т. 11, т. 16.1 и т. 16.2 от Раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите, т. 14 от Раздел 14.3 Недопустими разходи, т. 25, т. 28, т. 29 и т. 30 от Раздел 24.1 Списък с общи документи от Условията за кандидатстване на разходи за Вертикална планировка в заявен за финансиране размер от 26 999,00 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 23 6930,00 лв. Посочено е, че оценителната комисия е извършила съпоставка между размера на заявените за финансиране разходи и определените от Разплащателната агенция (РА) референтни разходи, като е одобрила за финансиране разхода до максимално допустимия размер, определен със Заповед 03-РД/1331 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. При безспорно установения по делото факт, че заповедта с която са определени референтните разходи не е публично оповестена, който факт не се оспорва, а се потвърждава от касатора, правилно решаващият съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство по издаване на заповеди за одобряване на безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., защото именно незнанието на размера на допустимите разходи е причина за несъобразяването с тях, тъй като поставя заявителите в невъзможност да съобразят проектите си и заложените разходи с определените от органа референтни разходи. Изводите на решаващия съд са правилни и законосъобразни и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК и не следва да ги преповтаря. Неоснователно в касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ се сочи, че този принцип не е нарушен, тъй като не е налице нормативно задължение за общодостъпност на референтните цени. Както правилно е отбелязал решаващият съд, предвид разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), с предишно наименование Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), за конкретното производство намират приложение правилата за подбор на проектни предложения, уредени в глава Трета ЗУСЕСФУ, както и тези на Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 20 от 27.10.2015 г.). Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСФУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2. В случая не е спорно, че ръководителят на управляващия орган е утвърдил Насоки за кандидатстване със Заповед РД 09-1006/14.10.2021 г., ведно с Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение, Приложенията за кандидатстване, Приложенията за изпълнение - публично достъпни на адрес: https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/51838b11-7379-46ed-88da-04216b8f7aca. На интернет страницата на ИСУН е публикувано Приложение 8 към Условия за кандидатстване Списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, което е приложено и като писмено доказателство по делото. Правилно първоинстанционният съд е установил, че в списъка не се съдържат данни, установяващи референтните разходи като стойности. Графите Д, Е, Ж, З, И на таблицата са празни. Съгласно чл. 26, ал. 6 ЗУСЕСФУ, в редакцията му към датата на утвърждаване на Насоките за кандидатстване, утвърдените документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, съответно се изпращат на конкретните бенефициенти заедно с поканата за участие в процедурата чрез директно предоставяне и също се публикуват на страницата и в ИСУН. В чл. 30, ал. 9 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. е предвидено, че списък с наименованията на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието, храните и горите и се публикува на електронната страница на РА и в ИСУН, не по-късно от датата на публикуване на обява за откриване на процедура чрез подбор. Противно на становището на касатора нормативно изискване за общодостъпност на референтните цени е налице. Публикуването само на наименованията на активите, дейностите и услугите не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено изискването за публичност и достъпност на референтните цени. Сочената от касатора Заповед 03-РД/1331 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, която е цитирана и в оспорвания акт и в която се твърди, че са определени референтните цени, не е представена по делото, противно на твърдението на касатора. Заповедта не е била и публично оповестена липсват доказателства за публичното ѝ оповестяване. Изложените в касационната жалба съображения във връзка с изводите на съда относно представянето на тази заповед на неоснователни. По делото като доказателство е представена Заповед 03-РД/1337 от 31.03.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в която са определени референтни цени на активите, дейностите и услугите, но и тя не е публикувана. Същата не е и цитирана в оспорвания административен акт, т. е. административният орган не се е позовал на нея, най - вероятно поради допусната техническа грешка, но това не променя извода за допуснатото нарушение на чл. 12 АПК и чл. 30, ал. 9 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. Предвид допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с оповестяване на референтните цени, съдът не е допуснал процесуално нарушение, както счита касаторът, като не е съобразил представеното становище на инж. Д. Дечева. Площта необходима за изграждането на площадковия водопровод е била посочена в това становище и въз основа на нея, на база референтните цени, са определени допустимите за финансиране разходи за вертикална планировка. Тъй като референтните цени не са публично обявени, дори и да беше обсъдил становището, съдът не би достигнал до друг правен извод. По изложените съображения касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е неоснователна, а решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. По касационната жалба на ПАРТНЕР 1916 ЕООД. Видно от изложеното в Раздел II (втори), точки 2 (втора) от Уведомително писмо с 329/подмярка 4.2 от 13.07.2023 г. оценителната комисия, на основанията посочени по-горе в решението, е извършила корекция на проектобюджета за разходи за Управление на проект и консултантски услуги в заявен за финансиране размер от 39 000,00 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 39 000,00 лв., на основание неспазването на разписаното по т. 16.2 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване. В мотивите на административния акт е посочено, че към датата на кандидатстване в раздел 8 Бюджет на ИСУН е заявена обща финансова помощ в размер на 74,05 %. Посочено е, че предвид факта, че размерът на заявената БФП е по-голяма от 50 на сто от заявената обща стойност на проектното предложение във формуляра за кандидатстване в ИСУН 2020 и стойността за Управление на проект и консултантски услуги, която е по-висока от 30000 лв., бенефициентите провеждат процедура за избор на изпълнител по реда на Постановление 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС 160 от 1.07.2016 г.). За да отхвърли жалбата на ПАРТНЕР 1916 ЕООД решаващият съд, позовавайки се на установеното от писмо изх. 11-03-18 от 21.02.2024 г. на Министерство на финансите, Дирекция Централно координационно звено и Уведомително писмо BG06RDNP001-4.015-0112M003, е приел, че дружеството жалбоподател, въпреки дадените от органа изрични указания и императивната уредба, не е приложил наличния алтернативен способ за оповестяване, като по този начин е извършил нарушение на т. 16.2 от раздел 14.2 на Условията за кандидатстване и съответно е консумирал състава на чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС 162 от 5.07.2016 г. Дружеството касатор в касационната жалба не отрича, че не е приложило алтернативния способ, за който са му дадени указания при избора на изпълнител, с който да се сключи договор за изготвяне на бизнес план и управление на проекта. Касаторът счита, че е приложимо изменението в Условията за кандидатстване направено със Заповед РД 09-545 от 29.05.2023 г. на ръководителя на управляващия орган, публично достъпна на интернет страницата на ИСУН, цитирана по-горе в решението, а именно т. 16.6, съгласно която в случаите по т. 16.1, когато след одобрение на проектното предложение размерът на одобрената БФП е по-малка или равна на 50 на сто от одобрената обща стойност на проектното предложение, за допустими се признават и разходите, за които е избран изпълнител чрез три оферти и е сключен договор с него преди сключване на административния договор. Това условие не се отнася за случаите по т. 16.4. и т. 16.5. Доводът на касатора е неоснователен. Изменението на което същият се позовава касае случаите по т. 16.1 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване, а не тези по т. 16.2 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване, вр. т. 2 от Раздел 14.1 Допустими разходи от Условията за кандидатстване, които са допустими за извършване преди подаване на проектното предложение. Точка 16.2 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване касае случаите, в които проектното предложение включва разходи по т. 2 от раздел 14.1 Допустими разходи, извършени преди подаване на проектното предложение от кандидат, който не е възложител по смисъла на чл. 5 и чл. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). С оглед предвиждането в т. 16.2 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване следва да се приеме, че точка 16.1 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване касае случаите, в които проектното предложение включва разходи извън тези по т. 2 от раздел 14.1 Допустими разходи. Съгласно раздел 14.1 Допустими разходи, т. 2 Общи разходи от Условията за кандидатстване общи разходи са разходи свързани с проектното предложение, в т. ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за икономическа устойчивост на проектното предложение и правни услуги, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на проектното предложение, така и по време на неговото изпълнение. Съгласно чл. 9ж ЗПЗП за предварителните дейности, които са допустими преди подаване на проектното предложение, за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 кандидатите за подпомагане, които не са възложители по Закона за обществените поръчки, прилагат специалните правила за определяне на изпълнител на глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Видно от приложените по делото доказателства в бюджета на проекта са предвидени разходи за услуги - Управление на проект и консултантски услуги, т. е. разходи свързани с проектното предложение в размер на 39 000 лв. Инвестицията, за която се кандидатства включва и изготвяне на бизнес план и управление на проекта, т. е. това са разходи преди подаване на проектното предложение. По делото са приложени Запитване за оферта от 01.12.2021 г. три броя, оферти три броя от ПРОФАКТОР БГ ЕООД, Тинк Финанс ЕООД, Агрофин ЕООД, Протокол от 01.01.2022 г. за избор на консултант по кандидатстване на ПАРТНЕР 1916 ЕООД по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и Договор от 02.01.2022 г. включен между ПАРТНЕР 1916 ЕООД в качеството му на възложител и ПРОФАКТОР БГ ЕООД в качеството му на изпълнител, с предмет изготвяне и подаване в РА към ДФЗ от изпълнителя документи за кандидатстване в процедурата подбор. Подробно е посочено какво следва да изготви изпълнителят. Запитванията за оферти, офертите, протокола за избор и сключения договор са описани като приложени към подаденото заявление. Следователно разходите за консултантските услуги са такива преди подаване на проектното предложение, поради което е приложимо правилото на т. 16.2 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване, а не правилото на т. 16.6 от същия раздел на Условията за кандидатстване, както счита касационния жалбоподател. Цитираните по горе документи за избор на изпълнител за изготвяне на бизнес план са преценени от органа и на дружеството са дадени указания за представяне на доказателства за спазване на процедурата по избор на изпълнител на тази дейност. По делото не са представени доказателства за избор за изпълнителя на консултантските услуги по реда предвиден в т 16.2. от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване. По изложените съображения касационната жалба на ПАРТНЕР 1916 ЕООД е неоснователна. Решението в обжалваната от дружеството част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационните жалби претенциите на касаторите за заплащане на разноски се явяват неоснователни и не следва да се уважават. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение