Решение № 6941 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13054/2012 г.

Решение № 6941 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13054/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "одоп"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1963/10.08.2012 г. по адм. д. № 3253/2011 г. на Пловдивския административен съд, поправено с решение № 2036/24.09.2012 г. по същото дело, с което е отменен РА № 161103036/30.08.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 4288,22 лв. и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Вени стил" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161103036/30.08.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 4288,22 лв. и начислени лихви за периода м. 12.2010 г. м. 2.2011 г. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по 3 бр. фактури за цената на автомобил "Пежо 308" с 4 + 1 места по лизингов договор, регистриран в КАТ като товарен, категория N1 на основание ЕО сертификат на производителя. Извършена е проверка на автомобила от ревизиращите органи, обективирана в протокол за насрещна проверка, в който е констатирано, че автомобилът не е преустроен в товарен и на основание § 1, т. 18 ЗДДС в приложимата редакция от ДВ бр. 95/2009 г. представлява лек автомобил. За да уважи жалбата против РА съдът е приел, че по трите фактури е платена вноска за цената на автомобила по финансово обвързан лизинг с опция за изкупуване на автомобила след изтичане на срока на договора. Приел е, че разходите по фактурите са осчетоводени по сметка 613 - разходи за придобиване на ДМА и сметка 205 - транспортни средства. Възприел е като подкрепени от останалите доказателства по делото показанията на разпитаните свидетели - служители на ревизираното лице. Свидетелите са дали показания, че автомобилът се използва за дейността на дружеството за транспорт на технолози и платове до цеха в гр. Ардино, където се шият облеклата на ишлеме, които след това се транспортират до базата в гр. Пловдив, където се опаковат за експедиция. Представени са пътни листове за автомобила, които подкрепят показанията на свидетелите. Съдът е приел, че за определяне характера на автомобила следва да се има предвид ЗДвП, по който автомобилът е регистриран като товарен въз основа на представения сертификат от производителя. Според съда позоваването в РА на Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на ЕС е неоснователно, тъй като спорът не е за внос или износ. За да не приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и § 1, т. 18 ЗДДС съдът се е позовал на решението дело С-118/11 на СЕС и е приел, че автомобилът се използва за икономическата дейност на дружеството и след като е регистриран от КАТ като товарен в РА неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 3-те фактури за цената на автомобила. Неправилен е изводът на съда, че определящо за характера на автомобила е удостоверението за регистрация в КАТ, а не съответствието на техническите характеристики на автомобила с § 1, т. 18 ЗДДС. В допълнителната разпоредба на закона е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС и позоваване на правната уредба в ЗДвП и Комбинираната номенклатура към Митническата тарифа на ЕС е неоснователно. Независимо от това крайният извод на съда е правилен предвид практиката на СЕС, която съдът правилно е взел предвид при решаване на спора, с който е сезиран. Позоваването на решението по дело С-118/11 на СЕС е основателно. В него СЕС приема, че финансовият лизинг на автомобил има икономически резултат като наемането на автомобил. Прието е също, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. В ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства, нито се поддържа от касатора автомобилът да е ползван за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието, поради което съдът като е отменил РА в посочената част е постановил решение съобразено с европейската практика по Директива 2006/112/ на Съвета относно Общата система на данъка върху добавената стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника разноски за тази инстанция в размер 405 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,