Решение № 15343 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2011 г.

Решение № 15343 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община-Шумен, чрез пълномощника му - адв. Велева, против Решение № 54/10.06.2011 г. по адм. дело № 110/2011 г. на Административния съд - Шумен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - "Барни" ЕООД, гр. Шумен, представлявано от Управителя Валери Балабанов, не се явява и не се представлява. От същия е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Шумен е отменил, по жалба на "Барни" ЕООД, гр. Шумен, Акт за установяване на задължения за данъци № 024/27.01.2011 г. на ст. инспектор в отдел "Местни данъци и ТБО" при община-Шумен, потвърден с Решение № ПС-00-34/28.03.2011 г. на началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община-Шумен, в частта, с която на същото дружество е определено задължение за данък върху превозно средство за 2008 г. и за 2009 г., общо в размер на 1286.40 лева и лихви за забава в размер на 312.31 лева, като материално незаконосъобразен, на основание чл. 146, т. 4 от АПК, вр. с чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че за случая данъка е недължим, поради наличието на условията по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в приложимата за 2008 и 2009 г. ред. на ДВ, бр. 105/2006 г./ . За да направи този извод, съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и въз основа на тях е установил, че процесното МПС-товарен автомобил м."Фиат 160 НЦ" с рег. № Н 8014 АС е собственост на оспорващото дружество, но че същото, считано от 16.03.2005 г. е спряно от движение, като от същата дата, по желание на собственика, свидетелството му за регистрация е предадено /върнато/ в КАТ-Шумен, а сега сектор "ПП" при ОД на МВР-Шумен, а от 26.01.2011 г. това свидетелство е върнато на собственика, поради снемането му от отчет и бракуване. При тези данни съдът е извел правен извод за недължимост на данъка по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, тъй като превозното средство не се ползва, спряно е от движение и до края на предходната година на годината за която данъка е дължим, собственика е върнал свидетелството му за регистрация. Приел е, че с оглед категорията на превозното средство, Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС е неприложима, а с това е неприложимо и второто условие от цитираната разпоредба за представяне на Удостоверение за разкомплектоване на превозното средство по чл. 15 от тази Наредба. По тези съображения съдът е отменил акта, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Спорът, с който е сезиран съдът е правен и се свежда до преценка за приложението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в ред. на ДВ, бр. 105/2006 г. или в ред. на ДВ, бр. 95/2009 г./ от страна на административния орган. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБългария, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответника се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава, а именно посоченото моторно превозно средство - товарен автомобил. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба, която урежда освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, като материалноправна има действие занапред, считано от влизането й в сила-1.01.2007 г., т. е се явява приложима за всяка една от процесните 2008 г. и 2009 г., за които е начислен данъка, до изменението й с ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г. За посоченото време, обхващащо процесния данъчен период, разпоредбата е с едно и също съдържание и включва едновременното реализиране на две условия, първото от които е собственика да е върнал свидетелството за регистрация на превозното средство, което в случая е налице. Съдът е имал правно основание да приеме наличието на това условие, предвид данните по делото за спиране от движение на превозното средство от 16.03.2005 г. и данните за предаване на свидетелството за регистрация в КАТ-Шумен от същата дата. По повод второто условие за представяне на удостоверение за разкомплектоване на товарния автомобил, което се издава по реда на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., съдът е посочил, че такова не се изисква в случая, защото процесния автомобил не попада в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3, за които Наредбата е приложима, а посоченото Удостоверение за разкомплектоване се издава на основание чл. 15 от тази Наредба. Настоящият състав възприема тези изводи, като ги намира за правилни. Действително установената по делото категория на процесното превозно средство /категория N3, над 12, т. съгл. чл. 149, ал. 1, т. 3, б."в" от ЗДвП/ обуславя неприложимост на цитираната по-горе Наредба, а оттук и отпадане на условието за представяне на удостоверение за разкомплектоване. При това положение законосъобразно е приетото от съда, че след като процесния автомобил не е бил в движение за 2008 г. и за 2009 г. и след като свидетелството му за регистрация е върнато на компетентните органи на 16.03.2005 г., собственика му не дължи заплащане на данък за него по чл. 52 от ЗМДТ. В тази връзка неоснователно се поддържа, че условие за недължимост на данъка по чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е прекратяване на регистрацията на превозното средство, каквото в случая за 2008 и 2009 г. не е установено. Това условие, както правилно е констатирал решаващия съд, е въведено с изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2010 г./ и има действие занапред, поради което е неприложимо за процесните данъчни периоди- 2008 г. и 2009 г Поради отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,