Решение № 14546 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2019 г.

Решение № 14546 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис Трети, № 136, ет. 3, представлявано от Изпълнителния директор С. Динева, чрез юрисконсулт А. Петков, срещу решение № 798 от 09.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3307 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 96 от 03.10.2018 г. издаден от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив. В касационната жалба се сочи, че издаденият АУПДВ страда от пороци, които го правят унищожаем, а първоинстанционният съд не ги е отчел и неправилно е приел, че актът е законосъобразен. Не е съобразено и обстоятелството, че не са извършени проверки и не са били засечени водомерите за реално изразходвано количество водни маси. Протоколът, на който се позовава административният орган не е подписан от представител на касатора, като по този начин е нарушено правото му на защита. Не е ясно какви са били фактическите констатации, които обосновават издаването на административния акт. Моли, решението да бъде отменено, като неправилно и необосновано. Ответникът – Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба, намира същата за неоснователна и моли решението на АС-Пловдив да бъде оставено в сила като правилно и законосъборазно. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените от страните доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Пловдив е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 96 от 03.10.2018 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източно беломорски район"/БД ИБР/, с който на касатора са установени задължения за дължима такса за водовземане по разрешително № 0245 от 23.11.2004 г., изменено и продължено с решение № 215/23.07.2010 г. и по разрешително № 0261/25.11.2004 г. изменено и продължено с решение № 210/22.07.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., в размер на 26 906. 60 лв. главница и лихви в размер на 2 749. 31 лв. При извършена документална проверка за определяне на дължимите от "Напоителни системи" ЕАД такси за водовземане, от служители на административния орган е констатирано, че описаният отнет воден обем не съответства на представените справки за използвани водни количества за напояване, съгласно месечните графици издадени от Министъра на околната среда и водите. По тази причина дължимите такси следва да се определят на база максимално разрешено годишно водно количество според издадените разрешителни. Съгласно съставения при проверката по документи констативен протокол №ПЗ–306/15.03.2018 г. за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. "Напоителни системи" ЕАД, дължи такса в размер на 26 906, 60 лева. С покана за писмо № ПО-02-439/17.09.2018 г. "Напоителни системи" ЕАД, било поканено доброволно да заплати задълженията си. След като в посочения срок, дружеството не е погасило задълженията си е издаден акт за установяване на публично държавно вземане № 96/03.10.2018 г. от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район. С писмо изх. № ПО-02-439/1 от 08.10.2018 г., актът е предявен на длъжника. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, чиито правомощия произтичат от пряко от закона, спазено е изискването за писмена форма и съдържа посочените в чл. 59 от АПК реквизити. Изложени са мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на акта и не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила по АПК и специалния закон. Не е спорно между страните, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., "Напоителни системи" ЕАД е използвало повърхностни води от яз. Батак за напояване. Това обстоятелство се установява от приложените по делото доказателства – декларации по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ и доклади по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ, които са изготвени от самото дружество. За това ползване се дължи заплащането на такса. Спорът между страните е относно размера на определената такса. Изводът на АС-Пловдив е, че размерът на определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в Закона за водите /ЗВ/ и приложимата за съответния период Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване. Решението е правилно. Сочените в касационната жалба твърдения, не касаят конкретни пороци на съдебното решение, а такива които са допуснати при издаването на АУПДВ и не са съобразени от първоинстанционния съд. Предмет на касационна проверка не е издадения административен акт, а съдебното решение постановено от АС - Пловдив. Доколкото не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, с оглед задълженията си по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, настоящият състав намира, че следва да провери валидността и допустимостта на решението, както и съответствието му с материалния закон. Съобразявайки тези свои задължения, касационният състав преценява решението на Административен съд гр. Пловдив, като валидно и допустимо. Що се касае до посочените нарушения при издаване на АУПДВ, които водели до неговата унищожаемост, от мотивите на съдебния акт е видно, че всяко от нарушенията е обсъдено от решаващия състав, като обосновано е отговорено защо не се възприемат за основателни твърденията за незаконосъобразност на административния акт. Мотивите и изводите на АС - Пловдив се споделят от настоящия състав. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Последният е определен на база представените справки за използвани водни количества, съгласно месечните графици издадени от Министъра на околната среда и водите, в рамките на разрешения режим на водоползване и по чл. 1, т. 1, б. а; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1; чл. 11, ал. 1 чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която е действала за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. В случая поради липса на монтирани измервателни устройства /водомери/ за отчитане на ползваното количество вода за водния обект, административният орган определил размера на дължимата такса въз основа на разрешеното за ползване годишно водно количество. Цената на действително източената вода за напояване е определена по формулата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2012 г. (отм. С ПМС № 383/29.12.2016 г.) - при цена на водата за напояване от 0, 001 лв. /куб. м. (чл. 10, ал. 1, т. 2 от Тарифата). Таксата се определя не на база използван воден обем от крайните потребители, а на база отнет обем от водния обект, за който е дадено разрешителното. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответник възниква право на разноски, но искане в този смисъл не е заявено пред касационната инстанция, поради което и не се дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,