Решение № 7275 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2015 г.

Решение № 7275 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 42, ал. 10 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село против решение № 14 от 5.01.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 10365/2014 г. С него се отменя заповед № 820/28.08.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село и решение № РД 01-480/7.10.2014 г. на директора на РДСП София град и върната преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество. Ответникът, Магдалина Кирилова Близнашка като майка и законен представител на Цветелина Кирилова Близнашка взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид от процесуален представител - адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касацинната жалба. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитираната заповед и решение с които се отказва отпускане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ вр. с чл. 28 ППЗИХУ. Мотивите са, че видно от разходооправдателните документи хотел Орфей, к. к. Пампорово в който е извършено балнеолечението или рехабилитационните услуги не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата по делото, че е проведена рехабилитация за периода от 20.07.2014 г. до 27.07.2014 г. в кк. Пампорово хотел Орфей. Към заявлението е било приложено копие от ЕР на ТЕЛК № 1420 от 5.06.2012 г. със срок до 1.06.2015 г. с което на детето са определени 70% вид и степен на увреждане с чужда помощ, медицинско направление, с което детето е изпратено на санаториално лечение и два броя фактури за стойността на лечението. При установеното от фактическа страна съдът е приел заповедта за незаконосъобразна и като такава я е отменил. Приел, че производството по искане на добавката за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ във връзка с чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е започнало преди влизане в сила на изменението на чл. 28 от ППЗИХУ с извършване на действията по планиране и издаване на направление за санаториално лечение което е проведено след влизане в сила на изменението. В този случай е прието, че ползващия добавката не следва да понесе последиците от изменението в закона при вече издадено направление за лечение отговорност за което следва да носят други лица и органи. На следващо място е прието, че ограничението въведено с изменението на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ считано от 4.07.2014 г. противоречи на нормите на ЗИХУ където такова ограничение не е предвидено поради което следва да намерят приложение нормите на ЗИХУ. При изложеното заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1 - 7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им. В настоящият случай, медицинското направление е за санаториално лечение. Разпоредбите, регламентиращи условията за предоставянето на интеграционни добавки, не следва да бъдат тълкувани стеснително, тъй като това би довело до необосновано ограничаване на предоставените по закон права на определена категория лица, които отговарят на изрично предвидените условия. Правилно съдът анализирал разпоредбите на чл. 42а - 42ж ЗИХУ които определят специфичните изисквания към лицата за предоставяне на добавката при съобразяване на обстоятелствата по чл. 42, ал. 2, т. 1 - 7 - за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за балнеолечение и рехабилитационни услуги и др. Правилно е прието, че допълнителните изисквания въведени с подзаконовия нормативен акт чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ не се съдържат в обхвата и действието на разпоредбите на закона поради което са в отклонение от неговото прилагане поради което неправилно е отказано отпускането на добавката. Правилно е прието, че административното производство за изплащане на стойността на лечението е предшествано от редица действия с резултат провеждане на самото санаториално лечение. В хода на тези действия по организирането на лечение е налице промяна в законодателството която не следва да се отразява негативно на лицата имащи нужда от добавките за лечение. Административният орган е следвало да съобрази тези обстоятелства наред с всички факти установени по преписката и да приложи правилно закона което не е направено, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, за която сума следва да се осъди Дирекция "СП" Красно село, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,