Решение № 10240 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2020 г.

Решение № 10240 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА"АА"/, чрез пълномощник, против решение № 843 от 22.11.2019 г. по адм. д. № 1261/2018 г. на Административен съд - Хасково, с което съдът е отменил негова заповед № РД-01-1029/13.11.2018 г., в частта по т. II и т. III. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е формирал изводите си въз основа на приетата по делото експертиза, без да съобрази изявленията на С. М. Твърди, че съдът не е съобразил солидарната отговорност относно осъществяването на правилната идентификация на ППС. Оспорването на автентичността на подписа и доказването чрез съдебно-почеркова експертиза на неговата неистинност противоречи на безспорните доказателства, че лицето е участвало като член на комисията при извършване на прегледа. Изводът, че без автентични подписи на длъжностните лица протоколът като официален документ следва да се приеме за невалиден не е от компетентността на първоинстанционния съд. Твърди, че административният акт не се основава на неистински документ, с оглед останалите му реквизити. Съдът е следвало да обоснове дали административния акт е издаден съобразно закона с оглед на евентуалните вредни последици, а имено допускане на ППС без удостоверена техническа изправност, да се движи по републиканските пътища. Счита, че съдът не е мотивирал правния си извод за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът С. М., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил, по жалба на С. М., заповед № РД-01-1029/13.11.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в частта по т. II, с която е прекратен достъпът на С. М. до информационната система по чл. 147, ал. 9 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и частта по т. III, с която С. М. е заличен от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП като технически специалист, извършващ периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е мотивирал извод, че в проведеното съдебно производство не се доказва основния елемент от състава на визираното в разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП нарушение, а именно, че С. Ш. е разпоредил да се издаде или е издал документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено за преглед. По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, от която по категоричен начин се установява, че подписите, вписани за "член на комисията С. М." в удостоверението за техническа изправност и в протокола от извършения преглед не са положени от него. С оглед горното съдът е обосновал извод, че документите следва да бъдат приети за неистински, тъй като не изхождат от лицето, посочено като техен издател. Установената неавтентичност на документите лишава от възможността административния орган да претендира допуснато от лицето нарушение, което влече след себе си и разпореденото от органа прекратяване достъпа до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП и заличаване от регистъра на техническите специалисти, извършващи прегледи по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. С тези мотиви съдът е отменил заповед № РД-01-1029/13.11.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в оспорената част. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на процесната заповед в оспорената част. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до неправилност на съдебния акт и да представляват основание за неговата отмяна. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. във вр. с чл. 148б, ал. 1, т. 5 ЗДвП издадените по реда на тази наредба разрешения и списъците към тях се отнемат с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице, когато в контролно-техническия пункт, в който лицето по чл. 16 извършва дейността, е издаден документ, който удостоверява, че пътното превозно средство е технически изправно, без то да е представено на преглед за проверка на техническата му изправност или без да е извършен преглед. По аргумент на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, и се заличават от регистъра, когато са разпоредили да се издаде или са издали документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед по реда на наредбата. По делото не е спорно, че на 25.05.2018 г. е издаден протокол № 16312244 за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС], марка "Хонда", модел "Сивик", знак за техническа изправност № 15326764 и удостоверение за техническа изправност, без автомобилът да е представен на преглед, като вместо него е преминал лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], марка "Фолксваген", модел "Голф". По делото не е спорно също, че техническият специалист С. М. е присъствал при извършването на техническия преглед. Същото обаче не е достатъчно, за да бъде ограничен достъпът му до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП и да бъде заличен от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. За да издаде такава заповед, административният орган следва да установи, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП. По същество спорът по делото по делото се състои в това дали техническият специалист С. М. е издал документи за извършен периодичен технически преглед на превозно средство, което не е представено за преглед в съответния пункт. За да бъде изяснен същият от фактическа страна съдът е назначил извършването на съдебно-почеркова експертиза, при която вещото лице, след снемане на сравнителни образци от подписа и ръкописни текстове, изхождащи от М., е изследвал съдържанието на копието и оригинала на удостоверението и протокола от извършения технически преглед. От заключението на експерта безспорно се установява, че подписът върху издаденото удостоверение за техническа изправност на ППС и протокола от извършения периодичен технически преглед не са положени от С. М. С оглед горното правилен е първоинстанционният извод, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 148, ал. 10, т. 4 ЗДвП, а именно не се доказва, че техническият специалист да е издал документ за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство, без то да е представено на преглед или без да е извършен преглед по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания, че е налице солидарна отговорност между всички лица, извършващи прегледа, тъй като нормата, представляваща правно основание за издаване на административния акт в оспорената му част, е императивна и изисква установяване от страна на административния орган на извършването на съответните действия от конкретно лице, за да бъде приложена, а не присъствието му при извършване на прегледа. Необходимо е безспорно да се установи, че лицето е издател на удостоверителния документ. По отношение поставения върху документите печат, извършеното действие не оборва констатацията на вещото лице за липсата на автентичност на положените подписи. Дали индивидуалният печат е бил предоставен на друго лице в нарушение на чл. 148, ал. 10, т. 7 ЗДвП не е предмет на настоящото производство, като същото представлява отделно и самостоятелно основание за заличаване от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. В хода на съдебноадминистративното производство съдът е приел представените от органа с административната преписка доказателства, събрал е и нови, в съответствие с чл. 171, ал. 2 АПК. Като ги е подложил на анализ в тяхната съвкупност, е достигнал до правилен и обоснован правен извод. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на С. М. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 07046/13.03.2020 г. Воден от горното, Върховният административен съд