Решение № 6992 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1162/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е обазувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите срещу решение 20768/22.10.2024 г., постановено по адм. дело 160/2024 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва основателността на същата и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на постановения и обжалван в настоящото производство съдебен акт на АССГ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е наблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е разгледал по същество иска, предявен на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ от И. И. Ю. против Национална агенция по приходите за заплащане на обезщетение в размер на 11 700 лева- заплатено адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на РА Р-22221522006753-091-001/19.07.2023 година, както и мораторна лихва върху сумата, считано от 11.10.2023 година датата на отмяна на Ревизионния акт до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден РА Р-22221522006753-091-001/19.07.2023 година, който е отменен от страна на Директор на Дирекция ОДОП с Решение 1445/11.10.2023 година, като по повод административното обжалване ищецът е наел адвокат, който да подаде жалбата и съответно на това заплатил адвокатско възнаграждение. Тъй като няма ред, по който да се присъди адвокатското възнаграждение на ищеца, то единственият такъв е по ЗОДОВ. Посочва се още, че заплатеният адвокатски хонорар е заплатен, за което по делото се съдържат доказателства за това и е поискано в хода на производството пред Директор на Дирекция ОДОП да се присъдят разноски в производството, но отговор не е получен. Съдът е постановил съдебния си акт, с който е осъдил НАП да заплати на И. И. Ю. сумата от 11700 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и представляващо заплатен адвокатски хонорар по повод обжалване на Ревизионен акт Р-22221522006753-091-001/19.07.2023 година по административен ред, настъпили вследствие отмяна на Ревизионен акт Р-22221522006753-091-001/19.07.2023 година от страна на Директор на Дирекция ОДОП с Решение 1445/11.10.2023 година, ведно със законната лихва за забава върху сумата от предявяване на иска -05.01.2024 година да окончателното изплащане на сумата. Постановил е отхвърлителен диспозитив за претендираната мораторна лихва, в която ччаст решението не е обжалвано, присъдил е и разноски по делото. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че искът на И. Ю. е доказан по основание и размер. Обстоятелството, че в резултат от предприето обжалване на Ревизионен акт Р-22221522006753-091-001/19.07.2023 г. по административен ред, същият частично е прогласен за нищожен и частично отменен, сочи на наличие на предпоставки за допустимост на исковата претенция по чл.1 ЗОДОВ, който се разглежда от съдилищата по реда на глава единадесета от АПК. Съгласно чл. 203, ал.1 / "Приложим закона"/ АПК исковете за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета на АПК. Съгласно чл. 204, ал.1 АПК, наименована "Допустимост на иска", основание за допустимост на иска е отмяната на административния акт по съответния ред. Според специалния ред за обжалване на ревизионните актове, съдържащ се в чл. 156, вр. чл. 152 ДОПК, предпоставка за съдебно обжалване на ревизионния акт е обжалването по административен ред. Следователно административният ред на обжалване на ревизионните актове се явява задължителен, а не алтернативен и адресатите на този вид административни актове не разполагат с дурга процесуална възможност за защита срещу тях, освеен да предприемат обжалване по чл. 152 ДОПК. Правото на защита, уредено в чл. 56 КРБ има абсолютен характер, поради което ползването на адвокатска защита от лица, които не могат сами да водят съдебните си дела, следва да се разглежда като част от начина на неговото упражняване. Възражения за това, че адвокатската защита не се явява задължителна за този вид производства, не могат да бъдат противопоставяни на правото на лицата да ангажират професионална адвокатска защита в хода на задължителното за тях административно обжалване. Задължителният характер на административното обжалване на ревизионните актове и липсата на законова регламентация на института на разноските в тази фаза на процеса води до невъзможност за лицата, ползвали адвокатска защита да възстановят разходите си за адвокатски хонорар, при положение, че обжалването е било успешно. Единственият начин сумите да бъдат възстановени в патримониума на тази правни субекти, е редът по чл.1 ЗОДОВ, както правилно е посочено в мотивите на съдебното решение. За лицата, които нямат правен способ да поискат в рамките на административното производство присъждане на направени от тях разноски за адвокатски хонорар, заплатените от тях суми представляват вреди по см. на чл. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е възражението, че след отмяна на ревизионния акт по реда на административнотообжалване, ревизията все още не е приключила и производството по нея не еприключило кам момента на предявяване на иско също се явява непротивопоставимо. Конкретните обстоятелства, на които се основава исковата претенция сочат, че вредите за ищеца представляват заплатени суми за адвокатски хонорар във връзка с започнало обжалване по административен ред, което е предприето и успешно е завършено, доколкото в резултат на обжалването актът е обявен частично за нищожен и частично отменен. Следователно адвокатската услуга, за която е бил сключен договорът между ищеца и представляващия го адвокат, е била извършена успешно, без значение от последващото произнасяне на ревизиращия орган. С оглед на горното, решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационвната жалба следва да се присъдят направените разноски от 1500 лв. Водим от изложеното, Върховният административен сэъд