Решение № 11136 от 5.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16571/2011 г.

Решение № 11136 от 5.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16571/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на РИОСВ -гр. Бургас срещу решение № 1328 от 26.09.2011 г., постановено по адм. дело № 1214/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на община - Царево срещу издадения административен акт. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не представя писмени бележки по същество. Ответникът, община - Царево, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на община Царево Заповед № РД-50/25.05.2011 г. на директора на РИОСВ-Бургас, с която на основание чл. 158, т. 3, чл. 159, ал. 2 и чл. 160 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и с цел предотвратяване възникването на непосредствена опасност от замърсяване или увреждане на околната среда е наредено да се пломбира входа на обект "депо за неопасни отпадъци - Ахтопол", находящо се в имот № 000494 по КВС, местност "Бурнолови каби", землището на гр. Ахтопол, собственост на община Царево. За да стигне до този резултат, АС - Бургас е приел, че макар издадена от компетентен административен орган в изискуемата от закона писмена форма, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗООС предвижда два вида принудителни административни мерки (ПАМ) - спиране производствената дейност на собствениците или ползувателите и спиране достъпа до територии на собствениците или ползувателите, като всяка една от тези ПАМ съгласно същата законова разпоредба може да се налага чрез пломбиране или запечатване. Доколкото с влязлата в сила Заповед № РД-72/06.07.2009 г. на община - Царево е наложена ПАМ по чл. 101, ал. 2, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) - спиране експлоатацията на депо за неопасни отпадъци - Ахтопол (ПАМ, различна според съда от двата вида ПАМ по чл. 159, ал. 2 от ЗООС) и предвид това, че с обжалваната заповед е наредено пломбиране входа на същото депо, съдът е приел, че при издаване на административния акт е допуснато съществено процесуално нарушение - непосочване на вида ПАМ по чл. 159, ал. 2 от ЗООС, каквото е изискването на чл. 160 от същия закон. Това процесуално нарушение от своя страна води според съда и до постановяване на акта в нарушение на материалните разпоредби. Отделно от това в конкретния случай пломбирането на входа на депото според съда следвало да се постигне в производство по изпълнение на влязлата в сила заповед за спиране на експлоатацията му, а не чрез издаване на нова заповед за налагане на нов ПАМ по друг закон. Недопустимо било да се прилага общия ЗООС, а не специалния ЗУО, който единствен начините за предотвратяването, намаляването и ограничаването на вредното въздействие върху околната среда и човешкото здраве, причинено от опериране с отпадъци, какъвто е конкретния случай. Решението на АС - Бургас е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗООС предвижда два вида ПАМ - спиране производствената дейност на собственик или ползувател на територии и спиране достъпа до тези територии, като и двете ПАМ могат да се налагат чрез способите пломбиране или запечатване. Неправилен, обаче, е изводът на съда, че, при наложена ПАМ по ЗУО - спиране експлоатацията на процесното депо и при наличната формулировка на диспозитива на обжалваната заповед - нареждане да се пломбира входа на същото депо, не ставало ясно коя от двете ПАМ по чл. 159, ал. 2 от ЗООС е наложена чрез пломбиране - дали спиране производствената дейност на депото или спиране достъпа до него. По своето съдържание и характер наложената по ЗУО ПАМ "спиране експлоатацията на депо" съставлява частен случай на първата, предвидена в чл. 159, ал. 2 от ЗООС ПАМ - спиране производствената дейност върху определени територии. Независимо, че в диспозитива на обжалваната заповед непрецизно е посочено, че с нея се нарежда пломбиране входа на депото, от мотивите на същия акт, в т. ч. и от позоваването в него на вече наложената ПАМ "спиране експлоатацията на депо", от цялата административна преписка по издаване на заповедта и в светлината на горните разсъждения, се извлича недвусмислено изводът за налагане на нов ПАМ- ограничаване достъпа до територия (в случая депо за отпадъци) чрез пломбиране. Неправилно АС-Бургас е приел, че, след като е наложена ПАМ по чл. 101, ал. 2, т. 3 от ЗУО, спирането на достъпа до депото следва задължително да се осъществи като изпълнителен способ в рамките на производството по изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-72/06.07.2009 г. от органа по изпълнението, а не чрез налагане на нова ПАМ, при това по общия ЗООС. Законът не ограничава административния орган в преценката му кога, колко и какви ПАМ да наложи спрямо един и същи обект и адресати, нито разпорежда, че преследваните от административния орган цели - в случая спиране достъпа до обекта (депото в Ахтопол), следва да се постигнат само с едно средство - привеждане в изпълнение на влязла в сила ПАМ, а не и чрез налагане на друг вид ПАМ, предвиден в закона. Изборът на това средство е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол по АПК. Обстоятелството, че обект на ПАМ е депо за битови отпадъци, чрез експлоатацията и достъпа до което се замърсява околната среда, не задължава административния орган да налага само принудителни административни мерки, предвидени в специалния ЗУО. Същият има правомощията да наложи и ПАМ, предвидени в общия ЗООС, доколкото целта на закона е да се предотврати, преустанови или възстанови всяко замърсяване на околната среда, независимо от характеристиките на територията, производствената дейност върху която и достъпа до която биха или вече генерират това замърсяване. Като е приел, че заповед № РД-50/25.05.2011 г. е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби, Административен съд - Бургас е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него ВАС следва да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на община - Царево срещу заповед № РД-50/25.05.2011 г. на директора на РИОСВ - Бургас. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение