Решение № 2105 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2014 г.

Решение № 2105 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Метал Груп Елит 2000" ЕООД, гр. София, против решение № 1624/14.03.2014 г. по адм. д. № 10970/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2101107310/18.04.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2014/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, (Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считано от 1.01.2013 г.). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като въвежда ново възражение за нищожност на РА, свързано с компетентността на органа издал ЗВР и ЗОКО за издаване на РА, направени за пръв път в настоящото производство, при това с допълнение към касационната жалба. Представени са заповеди от ТД на НАП и се позовава на постановено решение по адм. д. № 10137/2013 г. на Върховния административен съд. Пред касационната инстанция касаторът се представлява от адв. Балкански който поддържа жалбата и желае отмяна на решението и прогласяване нищожността на РА, предмет на спора. Претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Кръстева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна дава заключение за основателност на касационната жалба в поддържаните доводи за нищожност на РА, а по същество - за неоснователност на касационната жалба при неналичие на касационни основания за отмяна на съдебното решение, тъй като съдът е извършил прецизен анализ на доказателствата и правните изводи са съобразени със закона. Становището по същество е, че съдебното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като депозирана в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. В мотивите на обжалваното съдебно решение не се съдържат констатации, относими към валидността на РА, свързани с компетентността на органа издал ЗВР и ЗОКО, тъй като конкретни възражения в тази насока не са били поддържани от оспорващия. Произнасянето по валидността на акта съдържа следните мотиви: "Между страните не се спори, че ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № 1103186/15.03.2011 г., изменена със заповед № 1107310/21.06.2011 г., издадени от Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП, София. След приключване на ревизионното производство е издаден РА № 2101107310/18.04.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София, упълномощен със заповед № К 1107310/14.03.2012 г. " Поради липса на каквито и да възражения по валидността на РА, в мотивите липсват посочени персонални данни на лицата издали ЗВР и ЗОКО, както и каквито и да е констатации, свързани с компетентността им към момента на издаването на заповедите, относими към процесния РА. Нововъведените пред касационната инстанция твърдения за нищожност на РА, свързани с твърдения за липсата на персонална компетеност на посочените като издатели на заповедите, са свързани с констатации по друго дело с предмет на спор, РА, различен от настоящия, при това издаден в период много преди периода на настоящия РА. В производство, приключило с решение по адм. д. № 10137/2013 г. на Върховния административен съд са обсъждани компетентността на лицата от Даниела Ямборска на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП гр. София към момента на издаване на заповед за възлагане на ревизия на друго дружество - "Голд Кар" ЕООД № 1001666/25.02.2010 г. и издаден Ревизионният акт на това дружество - № 1001004637/31.08.2010 г. от Роза Зрънчева на длъжност инспектор по приходите, овластена със заповед № К-1004637/19.07.2010 г., издадена от Елена Станкова на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Контрол" на ДТ на НАП гр. София, в качеството и на заместваща Даниела Ямборска, която е ползвала разрешен отпуск. В тези случаи е обсъждан кръгът на органите компетентни да възлагат ревизия и да определят органите, които да издадат РА, определен със заповед № РД-01-131/22.03.2007 г. Позовавайки се на така постановеното съдебно решение, касаторът е обосновал твърдения за нищожност на РА като налична некомпетентност на органите, издали ЗВР и ЗОКО, и като доказателства са представени съответните заповеди, валидни за тези периоди от м. 01.2010 г. С така ангажираните пред касационната инстанция заповеди, включително и тези представените от ответната Дирекция, не може да се проследи възложената компетеност за изпълнение на съответни длъжности, свързани с изискванията по чл. 112 и чл. 119 ДОПК по конкретната ревизия, тъй като същата е започнала в период, различен от този, за който са представените заповедите пред касационната инстанция. При липса на относими към повдигнатия спор мотиви в решението на съда и липса на ангажирани пред касационната инстанция заповеди, относими към процесните периоди, се налага извод, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно персоналната компетентност на лицата, издали процесните ЗВР и ЗОКО към периода на издаване на същите - м. 03.2011 и м. 06.11, съответно - м. 03.2012 г., когато е издадена процесната ЗОКО. Този извод следва от представените от касатора и от ответника по касация в настоящото производство писмени доказателства - заповеди на Директора на ТД на НАП-София, както и изложените в писмените бележки на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП"-София твърдения за допуснати технически грешки и погрешно посочени данни в заповеди с едно и също съдържание, но с различни дати, и в същото време - непредставяне на заповедите за компетентност на тези органи към датите на възлагане на конкретната ревизия - м. 03.2011 г. и към датата на определяне на компетентния орган - м. 03.2012 г. Неотносимостта на представените заповеди към относимия период на започване на ревизията и издаване на процесния РА прави невъзможна проверка от касационната инстанция на въведените възражения за нищожност на РА. Съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, налага касационната инстанция при констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка, свързана с компетеността на органа издал РА, произтичаща от компетентността на органа, възложил ревизията и този, определил компетентния орган да издаде РА, да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови връщане на делото за ново разгледане от друг състав на административния съд, който да изследва всички предпоставки, свързани с компетентността на органите издали заповедите във връзка с издадения РА, предмет на спора. При оспорена компетентност на лицата, издали процесните заповеди за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган за издаване на РА, се налага да бъде задължен ответникът да представи доказателства в тази насока - заповедите относими към периода на започване на настоящата ревизия, а именно - м. 03.2011 г. и то относими персонално към лицата, посочени като издатели на тези заповеди. Първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да задължи органа да попълни преписката с всички времево относими заповеди за компетентност на органите издали процесните заповеди, през м. 03.2011 г. и м. 03.2012 г., както и да задължи органа да представи оригиналите на тези заповеди, представени пред касационната инстанция, за които се установява, че са с различно съдържание, но с едни и същи номера и дати, след което съдът да ги обсъди и да изведе обосновани изводи за валидността на РА, във връзка с конкретните възражения. За валидността на РА съдът следи служебно и произнасянето по законосъобразността на РА е допустимо единствено при безспорна установеност, че РА е валиден, а не нищожен. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на оспорването първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските за водене на делото и пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение