Решение № 2450 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2020 г.

Решение № 2450 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано е по касационната жалба от Кмета на Район Панчарево-СО, подадена чрез старши юрисконсулт Л. Стоименова срещу Решение № 4284/30.07.2020 г. постановено по адм. д. № 1940/2020 г. по описа на Административен съд –София град. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 177, ал. 2 АПК за обявяване нищожността на оспорения административен акт, както и че същия е постановен в пълно съответствие със закона. Моли решението да бъде отменено. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Д. М. се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба. Представя и писмен отговор с подробно изложени съображения. Претендира заплащане на съдебни разноски. Ответната страна "Вилла Футура" ЕООД не изпраща представител в съдебното заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспореното решение Административен съд-София град/АССГ/ е обявил за нищожен отказ изх. № РПН18-ДИ11-154/9/28.10.2019 г. на Кмета на Район "Панчарево"-СО за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Административния съд е приел, че оспорения отказ е постановен след като предходни такива са отменени с влезли в сила съдебни решения № 1712/16.03.2018 г. постановено по адм. д. № 12889/2017 г. и № 2718/19.04.2019 г. постановено по адм. д. № 7343/2018 г. и двете по описа на АССГ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Съдът е приел, че е налице административен акт със същото съдържание като отменените, както и че не са представени доказателства да са изпълнени указанията на съда, поради което той е нищожен като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Приел е, че оспорения административен акт е и незаконосъобразен тъй като противоречи на установените в закона изисквания за съдържание. Липсва посочване на правното основание. Решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд, след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт. Относно нищожността на административния акт. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК гласи, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Предпоставките за приложение на разпоредбата са две: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта със съдебното решение. В съдебната си практика Върховният административен съд приема, че когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Това е така, тъй като съдът при констатиране наличието на съществени процесуални нарушения, извършени от административния орган при издаване на административния акт или извършване на действия не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. Т. е. самото постановяване на повторен отказ след отмяна на предходен такъв и връщане на административната преписка за ново произнасяне с влязло в сила съдебно решени само по себе си не е достатъчно основание за нищожност на административния акт, след като със съдебния акт не е постановено как следва да се произнесе по искането сезирания административен орган. В случая е безспорно установено, че с Решение № 2718/19.04.2019 г. постановено по адм. д. № 7343/2018 г. по описа на АССГ е отменен предходен отказ изх. № РПН18-ДИ11-154/2/11.05.2018 г. на Кмета на Район "Панчарево"-СО, като в мотивите си съдът е приел, че административния акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неизпълнение на указанията на влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 12889/2017 г., а именно административния орган не е изпълнил задължението си да уведоми за новото разглеждане на искането по чл. 16, ал. 6 ЗУТ заинтересованата страна "Вилла Футура" ЕООД, собственик на имота за който е направено искането, както и да извърши преценка за наличието на основанието по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, като е дал указания на административния орган в тази насока. Настоящата инстанция счита, че при новото произнасяне, предмет на настоящото производство административния орган е изпълнил дадените му задължителни указания, поради което оспорения в настоящото производство отказ не противоречи на съдебното решение и не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Тук следва да се посочи, че неправилно първоинстанционния съд е обсъждал и указанията дадени с предходното съдебно решение по адм. д. № 12889/2017 г. Изпълнението на същите са били на преценка по адм. д. № 7343/2018 г. с което е отменен предходен отказ. В настоящото производство се преценява налице ли е противоречие на постановения отказ от 28.10.2019 г. със задължителните указания дадени с решението по адм. д. № 7343/2018 г. От доказателствата се установява, че заинтересованата страна "Вилла Футура"ЕООД е била уведомена на основание чл. 26, ал. 1 АПК за новото производство за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 АПК и за възможността да вземе участие в същото съобразно разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК/Писмо изх. № РПН18-ДИ11-154/7//25.07.2019 г., Писмо изх. № РПН18-ДИ11-154/8/4.10.2019 г., Протокол от 4.10.2019 г. за поставяне на съобщение на Информационното табло на Район "Панчарево"-Столична община. /При новото произнасяне административния орган е изяснил и всички факти, които са правно релевантни, обсъдил е съдебно-техническата експертиза, посочена от съда в мотивите на съдебното решение и е извършил преценка за наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Оспорения отказ не е постановен на същите фактически основания както предходния. Задължителните указания в мотивите на влязъл в сила съдебен акт не се ползват със сила на присъдено нещо освен по отношение на решения спор по същество, каквото съдебното решение, посочено по-горе не съдържа. Доколкото спорът по същество не е разрешен окончателно по предмета на спорното право с влязъл в сила съдебен акт, противоречие с указанията по прилагането и тълкуването на закона касае неговата законосъобразност, но не е основание за прогласяване на нищожност. В тази връзка следва да се посочи и че съдът който отменя оспорен пред него административен акт и връща преписката на административния орган за ново разглеждане, няма право да дава указания на административния орган как да бъде решена преписката. Аргументите за това се съдържат в чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, които уреждат правомощията на съда в случаите на отмяна административния акт, които се различават в зависимост от това дали той може да се произнесе по същество вместо административния орган, какъвто не е настоящия случай. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че решаващият извод на първоинстанционния съд за нищожност на постановения отказ изх. № РПН18-ДИ11-154/9/28.10.2019 г. на Кмета на Район "Панчарево"-СО не кореспондира с хипотезата на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК. Относно материалната незаконосъобразност. Настоящата инстанция не споделя и правните изводи на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на постановения отказ. За прецизност следва да се посочи, че от мотивите на обжалваното решение не става ясно на кои от установените в закона изисквания за съдържание същия противоречи, тъй като съдът се е задоволил само да направи констатации, без да изложи конкретните си съображения. Постановения от Кмета на Район "Панчарево"-СО отказ е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност, в предписаната от закона форма и е надлежно мотивиран, като съдържа фактически и правни основания за издаването си. Административния орган е посочил, че не е налице план по чл. 16 ЗУТ, поради което и не са налице основания за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Административното производство се е развило по искане на ответника Д. Георгиев до Кмета на Район"Панчарево"-СО за издаване на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, с която ПИ с идентификатор № 04234.6938.3784, находящ се в [населено място], Район"Панчарево" отреден за задънена улица-тупик по ПУП, одобрен със Заповед № РД-09-50-723/18.06.2007 г. на Главния архитект на Столична Община да бъде определен за собственост на Столична община. Заявителя се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 04234.6938.3783 находящ се в землището на [населено място], въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот. Ответната страна "Вилла Футура"ЕООД се легитимира като собственик по силата на договор за покупко-продажба на нива с № 015214, находяща се в землището на [населено място]. Действащия регулационен план на м. с. [наименование] е допълнен с изменение на ПУП- ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-09-50-723/18.06.2007 г., с която заповед на осн. чл. 129, ал. 2, чл. 136, ал. 1 ЗУТ във вр. с § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, чл. 134, ал. 2 е открита задънена улица/тупик/ с осови точки от 274 д до о. т. 274 з и отреждане на нови УПИ VI-2344, VII-2344 и VIII-2344 в кв. 5 в за ПИ 2344, идентичен с имот пл. № 015214. Улицата –тупик, съгласно кадастралния регистър е записана като собственост на "Вилла Футура" ЕООД. При тези доказателства правилно е становището на административния орган по отношение на приложимите материалноправни норми, определящи вида на одобрения ПУП-ПРЗ, а именно че той не е такъв по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Нормата на сочения законов текст визира изработване на ПУП с урегулиране на имотите в обхвата на разработката и необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура-публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура/§ 5, т. 75 ДР и чл. 64, ал. 1 ЗУТ/. Плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ не може да бъде изработен само за един или няколко имота, а видно от разпоредбата касае цели територии или устройствени зони. С влизане в сила на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процесната част от площта на имотите, като обезщетението на собствениците се извършва съгласно ал. 4-5 на същата разпоредба. Касае се за специфично отчуждително производство по ЗУТ. Разпоредбата на ал. 6 на чл. 16 ЗУТ, по който ред се претендира издаване на заповед на кмета, регламентира издаване на нарочна заповед само по отношение на собствениците на новообразуваните имоти по ал. 4, т. е. само по отношение на "определения равностоен урегулиран имот", който съставлява обезщетение за собствениците. Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ е част от сложен фактически състав за провеждане и завършване на една специална отчуждителна процедура за възникване на нова собственост, който включва: влязъл в сила план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и влязло в сила заповед за индивидуализиране на имота. заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ само отразява регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. В случая одобрения със Заповед № РД-09-50-723/18.06.2017 г. ПУП-ПРЗ не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1-4 ЗУТ. Това е видно не само от самата заповед, където като основание за издаването й са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 и 8 и чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ, така и от факта, че с процесния ПУП няма отреждане за обекти-публична собственост, няма разместване на собственост, новите УПИ-та не се образуват срещу отнемане в полза на общината на площ от тях в размер не повече от 25 % за обекти-публична собственост на общината. С плана се създава улица-тупик, но целта е да де осигури достъп до новообразуваните УПИ-та. След като не е налице план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, то и кмета не може да издаде и заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ. Нещо повече, искането на Д. Георгиев не е за издаване на заповед за "определения равностоен урегулиран имот", който съставлява обезщетение, тъй като няма такъв, а за издаване на заповед с която ПИ отреден за улица-тупик собственост на ответника "Вилла Футура" ЕООД да се запише като собственост на Столична община. В случая тъй като процесния ПУП няма пряко отчуждително действие, каквото има плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, той се счита за приложен след изплащане на обезщетенията по отчуждителното производство/§ 22, ал. 1 ПР на ЗУТ/. По делото няма данни да е проведено такова. От изложеното следва, че атакувания по съдебен ред изричен отказ е законосъобразен и като е прогласил нищожността му, административния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго, с което жалбата на Д. Георгиев да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото, следва да се уважи своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като размерът на същите съдът определя съобразно правилата на чл. 78, ал. 78 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка съдебна инстанция, платими от Д. Георгиев. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на Второ отделение