Решение № 6956 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2017 г.

Решение № 6956 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Б., чрез пълномощника му, против решение № 5413 от 18.09.2017 г. по адм. дело № 6090/2017 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при 07 Районно управление при СДВР, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение № 5413 от 18.09.2017 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Е. Б. против заповед № 3382 зз-868 от 26.05.2017 г., издадена от полицейски орган при 07 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи жалбоподателя е задържан до 24 часа, за установяване на самоличност. Съдът е установил от фактическа страна, че на 26.05.2017 г. жалбоподателят П. Б. е задържан с оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР – за установяване на самоличност, както и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 194 НК (кражба). При задържането му са попълнени изискуемите декларации и са разяснени правата му, проведен е обиск, при който са намерени лични вещи на задържания. Лицето е освободено същия ден в 20,50 часа. Съобразно писмените доказателства, приложени по делото, съдът е приел за безспорно, че жалбоподателят страда от тежко психическо заболяване, като с определение от 23.06.2017 г. по н. ч. д. № 9266/2017 г. на Софийски районен съд е постановено прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 б НК – принудително лечение в обикновено психо-неврологично заведение за неопределено време. Съдът е посочил, че в придружителното писмо на органа рег. № 338200-6845/05.06.2017 г. е отразено, че образуваното бързо производство № 3383 ЗМК – 1286/26.05.2017 г. по описа на 07 РУ – СДВР срещу Е. Б., за извършено престъпление по чл. 194 НК, на 01.06.2017 г. е изпратено до Софийска районна прокуратура с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т 5 НПК (след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта). При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и на предвидената в закона административна процедура по задържане на лицето. След като е обсъдил приложимите нормативни правила, на които се е позовал полицейският орган при задържането на жалбоподателя, съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Посочил е, че няма данни към момента на задържане на лицето установеното тежко заболяване да е било известно на полицейския орган и не променя извода за законосъобразност на оспорената заповед, като тези обстоятелства са съобразени впоследствие и преписката е изпратена за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Така мотивиран, съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед и отхвърлил оспорването й като неоснователно. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. От доказателствения материал по делото изобщо не може да се установи какви фактически обстоятелства са обусловили необходимостта от задържането на жалбоподателя. Посочения текст на чл. 194 НК – основният състав на кражба, без да изпълнен с конкретни данни, които индицират неправомерно поведение на задържаното лице, не покрива изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Цитираното в придружителното писмо бързо производство не е приобщено към административната преписка, поради което не е ясно каква е релевантността му към оспорената заповед. По аналогичен начин не е изяснено при какви обстоятелства се е наложило задържането на лицето за установяване на самоличността му, при положение, че към момента на съставяне на заповедта за задържане и документите към нея лицето е идентифицирано с трите си имена, ЕГН и адрес. Прилагането на принудителната административна мярка следва да е обосновано с конкретни фактически обстоятелства, които подведени към съответната правна хипотеза да обосноват необходимостта от ограничаване правата на задържаното лице. В случая такива фактически обстоятелства не са доказани по делото, поради което неправилно решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, като се отмени обжалваната заповед за задържане на Е. Б. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане от пълномощника на касационния жалбоподател за заплащане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат Т. Ч. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв. за всяка инстанция, общо 800 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,