Решение № 3667 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 296/2009 г.

Решение № 3667 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 296/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Денеб" АД, гр. София, срещу решение № 12127/12.11.2008 по ахд № 10373/2008 г. на тричленен състав на ВАС, първо отделение, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване на нищожността на разрешения за опериране на търговски обект за безмитна търговия, издадени от министъра на финансите № 31/30.12.2003 г. в зоната на ГКПП Златарево и № 32/30.12.2003 г. в зоната на ГКПП Гюешево в частта по т. 4. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прогласяване нищожността на оспорените части от двете разрешения и присъждане на разноски. Ответниците по касационна жалба - министърът на финансите и директорът на агенция "Митници" чрез процесуални представители искат оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че оспорените разрешения на министъра на финансите са валидни актове, издадени от орган с материална компетентност във всичките им части, включително и в оспорената т. 4. Решението е неправилно. Дружеството - заварен безмитен оператор по ПМС № 15/1991 г. през м. 07.2003 г. е подало 2 бр. молби за издаване на разрешения за безмитна търговия с оглед изискванията на чл. 12в от Закона за акцизите (отм.), действал към този момент, до министъра на финансите. На 30.09.2003 г. дружеството е подало жалба чрез министъра на финансите срещу постановения мълчалив отказ по тези молби до ВАС и на 13.10.2003 г. е образувано дело № 9126/2003 г. на ВАС, четвърто отделение. При наличие на висящо съдебно производство са издадени разрешения № 32/30.12.2003 г. и № 31/30.12.2003 г. от министъра на финансите в отговор на постъпилите молби от дружеството. В точка 4 от всяко от тези разрешения е посочено, че в срока на настоящето разрешение дружеството по точка 1 ежемесечно до 10 - число на всеки календарен месец, отчислява по сметка на Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. Производството по ахд 9126/2003 г. на ВАС е прекратено на 6.02.2004 г. поради отпадане на правния интерес. Министърът на финансите, издавайки по време на висящ съдебен спор по повод негов мълчалив отказ, индивидуалните административни актове, чието издаване е бил първоначално отказал мълчаливо, е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ГПК (отм.) и чл. 4, ал. 2 от ЗСВ (отм.), забраняващи му да разглежда дело, което се разглежда от съд. Предвид изложеното жалбата за нищожност на т. 4 от актовете, издадени в нарушение на тази забрана, е основателна, тъй като забраната за произнасяне при висящ съдебен спор от друг орган води до материалната му некомпетентност да се произнесе по спорните въпроси с индивидуален административен акт съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗАП (отм.). Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - постановено в нарушение на материалноправните норми, определящи компетентността на административния орган в този случай. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, прогласяващо нищожността на оспорените части от двете разрешения. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 4840 (четири хиляди осемстотин и четиридесет) лева, платими от министерство на финансите на основание чл. 228 АПК вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия