Решение № 12351 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6843/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 7892/21.12.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 11524 по описа за 2021 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22002220007266-091-001/24.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у възложилия ревизията орган по приходите към датата на възлагане на ревизията и на състава органи по приходите, издали РА. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация С Консулт Н ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на С Консулт Н ЕООД допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. в общ размер 18 453.56 лева и за закъснителна лихва в общ размер 5 200.43 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на началника на Сектор Ревизии при ТД на НАП София. По констатациите на съда ревизията е повторна и е възложена със заповед от 30.11.2020 г., изменена на 26.02.2020 г. /има се предвид 2021 г./. Длъжностното лице, възложило ревизията Ф. Йоневска била включена в персоналния обхват на издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП. Според решаващите изводи на първостепенният съд възлагането на ревизията е осъществено от орган по приходите без материална компетентност, като такъв орган е участвал и в състава от органи издал РА, доколкото не било установено възложилият ревизията да е определен да я възложи за конкретното задължено лице, както и С. Копринов да е определен за ръководител на ревизията /това не ставало автоматично, а след издържан изпит и подбор/, а М. Найденова за член на ревизиращия екип. Решението е неправилно. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл вж. решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г./. Заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е вътрешнослужебен акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като създава за адресатите ѝ правото и задължението да възлагат ревизии. Заповедта от 18.02.2020 г. не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към 30.11.2020 г. и към датите на изменянето на ЗВР и издаването на РА. Йоневска е в персоналния обхват на заповедта /избраният от териториалния директор подход е за посочване на органите по приходите с компетентност да възлагат ревизии с име и длъжност/. По хипотеза оттеглянето на правомощието на възлагащите ревизии органите по приходите се осъществява по реда на овластяването /арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК/. В контекста на горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд наличие на информационни следи за начина на определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Гаранциите срещу участието в административното производство на орган по приходите заинтересован от изходи му са институтите на отвода по чл. 76 ДОПК и на изземване на преписката по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Следва да се има предвид, че по отношение на конкретното ревизионно производство разпределянето на преписката предхожда възлагането и като извънпроцесуална дейност не засяга валидността на крайния акт в производството. При действието на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията се определят със ЗВР. Това е сторено и в конкретното ревизионно производство със ЗВР от 30.11.2020 г. Не се основава на позитивното право очакването на съда за особени качества на ревизиращите органи по приходите и на ръководителя на ревизията. Ако са създадени изисквания за такива качества, то техен източник е акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и съобразяването или не с него е без значение за действителността на заключителния акт в ревизионното производство. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неправилната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение