Решение № 7633 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14021/2013 г.

Решение № 7633 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14021/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "М - ОЙЛ КАРД" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Пролет" № 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Балкански, срещу решение № 1911/13.08.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3191/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161200760/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с решение № 1202/14.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил фактите, които се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетите експертизи. Чрез тях по безспорен начин е доказано получаването на горивото от жалбоподателя, както и неговото използване за осъществяването на облагаеми доставки, поради което са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението изцяло, включително и в частта му за разноските, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гинина и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161200760/30.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с решение № 1202/14.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 257 151.10 лв. по фактури, издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД - Пловдив, "ЕР ВИ ГУДС" ЕООД - София и "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД - София с предмет "дизелово гориво" и е определено задължение за ДДС в същия размер и лихви в размер на 42 695.72 лв. за данъчните периоди от м. юли до м. декември 2010 г. с изложени мотиви за недоказана реалност на доставките. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА. Приел е, че не е доказано тримата доставчици да разполагат с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършването на доставките, както и че разполагат с горивото - предмет на доставките. Писмените доказателства сочат на доставяне на гориво от с. Огняново до бензиностанцията на жалбоподателя в с. Генералово от страна на превозвача "Вам Петрол" - ЕООД, но не доказват транспортиране на гориво от бази на сочените доставчици до с. Огняново или директно до бензиностанцията на жалбоподателя в с. Генералово /до Свиленград/. Представените товарителници и пътни листове не могат да бъдат съотнесени към конкретните доставчици. Свидетелите потвърждават, че те са превозвали горива от Огняново до Генералово, но са посочили, че не знаят коя е фирмата, доставяла горивото до Огняново. Счетоводните записвания в счетоводствата на жалбоподателя и превозвача установяват осчетоводяването на процесните фактури от "М - ОЙЛ КАРД" ООД и осчетоводяването на фактурите за извършените транспортни услуги по маршрут Огняново - Свиленград, но не и обстоятелството от кого е доставено горивото до Огняново, което е основният релевантен факт към предмета на спора. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е частично основателна, поради следните съображения: Видно от констатациите в ревизионния доклад /РД/ на стр. 5 в хода на ревизията е извършена проверка в бензиностанцията край Свиленград, в която ревизираното дружество осъществява дейността си по продажба на горива. Същата се ползва по силата на сключен договор за наем със "СОМАТ" АД. Установено е, че продажбите се отчитат от ЕСФП, регистрирана на името на дружеството и през пост-терминал чрез магнитни карти за безкасово плащане, собственост на "М - ОЙЛ Трейдинг" - Р. Австрия. Дружеството изготвя подробна справка за продадените количества горива и издава фактури на всяка фирма - клиент. За всички продажби са издадени фактури и е начислен ДДС. Според ССЕ фактурите от тримата доставчици са осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 401 Доставчици, съответната аналитична сметка на доставчика, разплащането е по банков път и е отразено по кредита на сметка 503 "Разплащателна сметка в лева Уникредит", горивото е заведено по сметка 304 "Стоки", партида Свиленград. Фактурите са отразени в дневниците за продажбите и справките-декларации на доставчиците. Общото количество дизелово гориво, закупено през процесния период от време м. юли - м. декември 2010 г. е 836 744 л. От тях само 7.618 % е доставено от други доставчици, а останалото - от тримата, доставчици, посочени в РА. Продаденото гориво за същия период е 830 284.332 л. При проверката в счетоводството на "Вам Петрол" ООД вещото лице е установило, че са отразени фактурите, издадени от това дружество от тримата доставчици за извършени транспортни услуги. Към фактурите са приложени товарителници, обсъдени от вещото лице, което констатира съответствие като дати и количество гориво между данните от товарителниците и данните от фактурите, както и съответствие с количеството, доставено гориво според брояча на автомобилите. Представени са и тахошайби от съответните дати с отразен курс. Според представения амортизационен план дружеството разполага с влекачите и цистерните за превоз на горива, описани в товарителниците. Същите са заведени по сметка 205 "Транспортни средства". От представените разчетно-платежни ведомости се установява, че шофьорите, вписани в транспортните документи, са работили в дружеството по силата на сключени трудови договори. За извършените транспортни услуги е отчетен и разход за гориво. Вещото лице по назначената СТЕ след извършен оглед на влекачите и цистерните, с които е извършен превоз на горивото, е установило, че и на двете МПС към разходомера има матричен принтер, който отпечатва бележка за количеството гориво, преминало през помпата при разтоварване. Показанията на разходомера се отпечатват автоматично и не може да бъдат променяни от оператора. Установено е съответствие между данните за горивото като количество, посочено в товарителниците и в бележките от разходомера. Показанията на разпитаните свидетели Стоян Йорданов Василев и Димитър Василев Джузданов, които са работили като шофьори във "ВАМ Петрол" ООД, потвърждават претоварването на горивото с помпа в с. Огняново /В преписката се съдържа справка от ТД на НАП за "ВАМ Петрол" ООД, според която дружеството разполага с бензиностанция и газостанция в с. Огняново, общ. Пазарджик/ и транспортирането му до бензиностанцията на жалбоподателя в Свиленград. Свидетелите потвърждават, че са изготвяли и подписвали пътни листове и товарителници. Свидетелят Джузданов потвърждава и че е товарил гориво от ЛУКОЙЛ в Пловдив. Към касационната жалба е представен протокол за извършена насрещна проверка на "ВАМ Петрол", който не установява различна фактическа обстановка, а само я потвърждава. Видно от същия дружеството е представило свидетелства за регистрация на МПС, удостоверения за одобрение на МПС, превозващо опасни товари, фактури за собственост и договор за финансов лизинг на МПС и цистерни; трудови договори с шофьорите и свидетелства за водачи, превозващи опасни товари, нотариален акт за собственост на газостанция и бензиностанция в с. Огняново, обл. Пазарджик, разчетно-платежни ведомости, амортизационен план по сметки 205 и 203. От изложеното по-горе, безспорно се установява, извършването на транспортна услуга от "ВАМ Петрол" ООД с получател дружествата - доставчици - "Кристи Индивидуал" ЕООД - Пловдив, "ЕР ВИ ГУДС" ЕООД - София и "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД - София, като според по-голямата част от приложените към фактурите товарителници /без двете фактури, издадени от "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД/ и пътните листове, се установява транспорт на количеството дизелово гориво, посочено във фактурите, от базата на "ВАМ Петрол" в с. Огняново, обл. Пазарджик до ползваната от жалбоподателя бензиностанция в с. Генералово до Свиленград, собственост на СОМАТ АД. Съдът също е приел за безспорно установено посоченото обстоятелство. То не се оспорва и от ответника видно от представената по делото писмена защита. Неправилен е изводът на съда, че представените писмени доказателства не доказват транспортиране на гориво от бази на тримата доставчици до Огняново или директно до бензиностанцията на жалбоподателя в с. Генералово /до Свиленград/. В преписката към РА се съдържа справка, изготвена от ТД на НАП на 12.09.2012 г. и по отношение на "Кристи Индивидуал" ЕООД, според която дружеството разполага с търговски обект бензиностанция в гр. Пловдив и справка относно сключените договори, от която се установява, че през процесния период от време това дружество е имало сключени трудови договори с работници, обслужващи бензиностанцията - касиери бензиностанция, отчетник измервателни уреди, управител бензиностанция, помощник-управител бензиностанция, обслужващ персонал на бензиностанцията. Към фактурите, издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД, с номера 359/6.07.2010 г.; 370/9.07.2010 г.; 377/15.07.2010 г.; 386/21.07.2010 г.; 391/27.07.2010 г.; 425/18.08.2010 г.; 432/23.08.2010 г.; освен товарителниците, издадени от "ВАМ Петрол" ООД, от които се установява натоварване на горивото в с. Огняново и разтоварване в Свиленград с получател "М - ОЙЛ КАРД" ООД, пътни листи и фактури за транспортната услуга, издадени от "ВАМ Петрол" ООД на "Кристи Индивидуал" ЕООД, са приложени и товарителници с превозвач "Тирас 2003" ООД с изпращач "Кристи Индивидуал" ЕООД, получател "М - ОЙЛ КАРД" ООД, натоварване в гр. Пловдив и разтоварване в Пазарджик с автомобил Мерцедес, модел Актрос, рег. № РВ 02 68 МА РВ 48 90 ЕН. Допълнително с касационната жалба е представен договор за превоз на товари, сключен между "Кристи Индивидуал" ЕООД и "Тирас 2003" ООД, със срок 4.01.2011 г., договор за наем на вписаното превозно средство със срок до 10.02.2011 г. Свидетелство за водач, превозващ опасни товари, удостоверение за одобрение на пътното превозно средство за превоз на опасни товари. Доводът на ответника, че няма логика горивото от Пловдив да се кара до Пазарджик и оттам за Свиленград, вместо директно за Свиленград, не дава основание да се приеме, че транспортните документи не установяват превоз на горивото от база на доставчика до база на жалбоподателя. При същата фактическа обстановка, но по фактури, издадени през първата половина на 2010 г. от същия доставчик със същия предмет, Пловдивският административен съд с решение № 2590/21.11.2012 г., постановено по адм. д. № 3518/2011 г., оставено в сила с решение № 15841 от 29.11.2013 г. по адм. д. № 1661/2013 г. на ВАС, осмо отд., е приел, че е доказана реалността на доставките. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 "Боник" /т. 31/, за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. Според настоящия съдебен състав по изброените по-горе фактури тези предпоставки са налице и се установяват от събраните доказателства и чрез доказателствените средства. От друга страна в т. 37 от цитираното по-горе решение СЕС допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама. Когато се твърди от органите по приходите, че предметът на доставката е налице, но тя не е осъществена от посоченото във фактурата лице, то следва да е установено, че получателят знае, че доставчикът е друг. След като разполага с транспортните документи и фактурите, които представя, подробно описани по-горе, не може де се направи извод, че жалбоподателят е знаел, че доставчикът не е този, посочен във фактурите. По фактура № 395/2.08.2010 г. и фактура № 415/12.08.2010 г. се установява транспортирането на посоченото във фактурата количество гориво от превозвача "ВАМ Петрол" ООД от база на "Лукойл България" в Пловдив до бензиностанцията на жалбоподателя, видно от приложените товарителници и пътни листи. Фактурите за транспорт са за транспортна услуга Огняново - Пловдив - Свиленград. По фактура № 479/20.09.2010 г. също са представени доказателства за натоварването на количеството гориво в автомобил на "ВАМ Петрол" ООД с шофьор Стоян Василев в ПСБ Пловдив и разтоварване в базата на жалбоподателя, видно от представената товарителница, пътен лист, фактура за транспорт, акцизен документ, поръчка и декларация за съответствие на качеството. По аналогичен начин стоят нещата и при фактура № 452/2.09.2010 г. Не е доказано обаче получаването на горивото от жалбоподателя по фактура № 518/30.12.2010 г. Представеният акцизен документ установява транспортирането и получаването на горивото от доставчика в неговата база в Пловдив, но не и доставянето му на жалбоподателя. Не е доказано предаването на горивото и по фактура № 348/30.06.2010 г., към която няма представени никакви документи. По фактура № 488/27.09.2010 г., фактура № 440/30.08.2010 г., фактура № 462/8.09.2010 г. липсват доказателства за транспортирането на горивото от базата на доставчика в Пловдив до Огняново. Изводите на Пловдивския съд по отношение на фактурите, издадени от ЕР ВИ ГУДС ЕООД, са правилни и законосъобразни. Не е доказано транспортирането на горивото от база на този доставчик до Огняново, откъдето то е превозено до жалбоподателя от "ВАМ Петрол" ООД. Освен това, към някои от фактурите има приложени стокови разписки за предаване на гориво от "ВАМ Петрол" ООД на жалбоподателя и посочено в тях, че плащането е по сметка. По отношение на фактурите, издадени от "Ц. Е. Ф. - 67" ЕООД, също правилно е прието в обжалваното решение, че не е доказано реалното получаване на горивото от този доставчик. За установяване реалността на доставките не са представени каквито и да било доказателства. С оглед на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното в настоящото касационно производство решение следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "М - ОЙЛ КАРД" ООД против РА в частта, му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД в периода м. юли-м. декември 2010 г. в размер на 106 297.59 лв. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му, в която е определено задължение за ДДС в посочения размер и съответните лихви. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 3 774 лв. съобразно уважената част от жалбата. Неоснователен е доводът на ответника за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като писмените доказателства са представени в хода на ревизионното производство. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част от жалбата по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/9.07.2004 г., в размер на 3 467 лв. За касационното производство адвокатско възнаграждение на касатора не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за договорено и заплатено такова. На ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство също не следва да се присъжда с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и тъй като за първоинстанционното такова е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,