Решение № 391 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2017 г.

Решение № 391 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3066 от 3.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1393 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), първо отделение, 19 състав, в частта, с която е отменено Решение № 626 от 16.01.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец на А. А. Р., гражданин на Иран. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката, а направените изводи са неправилни. Така необосновано съдът приел, че административният орган не е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на чужденеца и със страната му на произход. Наред с това, представеното в хода на съдебното производство свидетелство за кръщение не било обсъдено от съда в съвкупност с всички останали доказателства. Съдът не констатирал недостоверността на историята, свързана с твърдяната промяна на религията, липсата на лични подробности, посредством които да бъде дадено правдоподобно обяснение на направения избор, както и това, че представянето на кръщелното свидетелство е с цел доказване на релевантни по ЗУБ обстоятелства. Наред с това, ответникът по касация не бил доказал, че лично има основателни опасения от преследване поради приемането на християнството. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът - А. А. Р. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество иска оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 626 от 16.01.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на А. А. Р. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че значимо с оглед изхода на спора е, доколко смяната на религията от ирански гражданин от исляма, като официална религия в Иран, в християнство, би могло да застраши живота му или да бъде основание той да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание. Въз основа на представеното по делото свидетелство за водно кръщение съдът е приел за безспорно, че А. А. Р. е приел християнската религия чрез кръщение. Освен това, той се намира извън държавата си по произход и поради своята религия има опасения, че завръщайки се там, ще бъде подложен на преследване. Като се е позовал на някои данни, които се съдържат в представената от административния орган справка, както и на данните от общодостъпни източници на информация за Иран, находящи се на утвърдени като сигурни интернет - страници според методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището, съдът е направил извод, че при завръщането си в И. А. А. Ростаминия ще бъде подложен на нечовешко или унизително отношение, наказание или преследване поради своята религия. Направеното възражение от страна на процесуалния представител на ДАБ, че при интервюто си кандидатът за закрила не се е позовал на преследване във връзка с неговата религия е обсъдено в решението, като му е даден отговор основан на начина, по който е проведено то. За неоснователно е счетено и възражението, че лицето е получило водно, а не свето кръщение по съображения, изведени от разпоредбата на чл. 2 от Закона за вероизповеданията. Определил е за неотносимо към предмета на спора заявеното от А. А. Р., че целта му е да достигне до Германия. По изложените в решението мотиви съдът е приел, че жалбата срещу решението на председателя на ДАБ е основателна в частта, с която му е отказано предоставянето на бежански статут, предвид което е постановил съдебното решение в обжалваната част. Жалбата срещу решението в частта, с която му е отказан хуманитарен статут е отхвърлена, като в тази част съдебното решение не е предмет на касационна проверка. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е направеното касационно оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил представеното в хода на съдебното производство свидетелство за кръщение в съвкупност с установеното по случая и останалите доказателства. Макар в отговор на възражението на настоящия касационен жалбоподател да е прието от съда, че интервюто е повърхностно проведено и А. А. Р. не е бил питан за религиозната си принадлежност, в решението не е взето отношение и не са обсъдени данните от регистрационния лист, подписан от кандидата за закрила, където е отбелязано, че е шиит. Тези данни са предоставени от А. А. Р. при образуване на административното производство през 2016 г. Предвид казаното по време на съдебното производство, че в Иран е участвал в сбирки с други християни, а в писмените бележки на адв. Радославова - че шест месеца преди да напусне Иран той е сменил религиозната си принадлежност към християнството, било е необходимо съдът да изложи конкретни мотиви в тази връзка и да обоснове съображенията си защо дава вяра на дадените пред него обяснения от лицето, а не на вписаното по - рано в регистрационния лист, приет като доказателство по делото като част от административната преписка. Съдът е следвало да обсъди, дали ако Ростаминия е приел християнската вяра още в Иран, дори и да не е преминал през кръщение, очакваното поведение не би било да обяви в молбата за закрила и в регистрационния лист именно тази своя религиозна принадлежност самоопределяйки се. Заявеното в съдебното заседание пред първоинстанционния съд за участие на Ростаминия в Иран в сбирки с други християни в къща не е споделено от него по време на проведеното в хода на административното производство интервю, въпреки че е бил разискван въпросът относно наличието на заплахи и проблеми в Иран, както и за свободата на живот и ограниченията там. Съдът не е изискал обяснение от А. А. Р. и не е обсъдил това, че в първоинстанционната жалба, подадена на 8.02.2017 г. също не се прави позоваване на факта, че той е приел християнството, че има водно кръщение в България и свидетелство за това от 29.09.2016 г., че посещава ежеседмично църквата, в която е кръстен, считано месец назад след като е дошъл в България (вж. казаното в съдебното заседание пред АССГ), а свидетелството за кръщение не е било приложено към нея. Наред с горното, съдът не е коментирал информацията, която се съдържа в представената от ответника в първоинстанционното производство справка относно Иран от 12.07.2016 г., неоспорена от А. А. Р., видно от която християнството е една от официално признатите религии в Иран със запазени места в парламента, в съвкупност с информациите от общодостъпни източници, на които се е позовал, за да приеме, че ако кандидатът за закрила се завърне в Иран ще бъде подложен на преследване. Обсъждането на този факт, както и на значението на смяната на религията от ислям в християнство, и счита ли се това като "обида на пророка" или "отстъпничество от мюсюлманската вяра" (виж писмените бележки на адв. Радославова), или е криминализирано деяние от иранското законодателство, е било от съществено значение доколкото, както по - горе се посочи, съставът на АССГ е приел за релевантна именно преценката, доколко смяната на религията на ирански гражданин от исляма като официална религия в Иран в християнство (за което са налице данни, че също е официална религия) би могло да застраши живота му или да бъде основание той да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание. По делото няма спор, че Ростаминия не е християнин по рождение. Неизвършената от първоинстанционния съд преценка в посочената по - горе насока не може да бъде направена от настоящия съд на този етап от производството, тъй като би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това е относимо и към обсъждането на несъобразените факти и приети по делото доказателства. Ето защо, като съобрази изложеното по-горе, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил валидно и допустимо, но неправилно съдебно решение в обжалваната му част, което следва да бъде отменено. Налице е релевираното от касационния жалбоподател касационно основание - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид това, делото в същата част следва да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане в тази част при съобразяване мотивите на настоящото решение. При това, с оглед даване отговор на поставените въпроси относно преминаване от една вяра в друга при спазване на процедурата, приета от съответната религия с оглед зачитане на това положение от обществото и институциите, и съпоставката между водно и свето кръщение, съдът следва да допусне и изслушването на съдебна теологична експертиза. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение