Решение № 297 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2009 г.

Решение № 297 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Образувано е по две молби от 6.04.09 г. и от 22.05.09 г. на С. М. Д. чрез адв. М от АК- В. за отмяна на решение № 390 от 26.06.08 г. по гр. дело № 1570/07 г. на ВКС, III г. о. и оставените с него в сила решение от 11.01.07 г. по гр. дело № 1062/06 г. на Врачанския окръжен съд и решение № 867 от 28.04.06 г. по гр. дело № 7294/03 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.) Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са били известни при решаването му. Представя изп. лист, издаден от ВРС на 12.11.08 г.; покана за доброволно изпълнение; уведомление за прекратяване на изп. дело; банково бордеро за плащане на сумата 3312.60 лв. Във връзка с поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК твърди, че са налице престъпни действия на страната -. М. М., за което представя присъда от 15.02.06 г. по нохд № 6184/05 г. на ВРС и решение № 132/28.05.08 г. по внохд № 468/08 г. на ВОС. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответникът по молбите К. Б. М. чрез пълномощника си адв. В моли молбите за отмяна да бъдат оставени без уважение. Представя писмени доказателства. Претендира за разноски. Ответницата З. М. М. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема, че молбите за отмяна на влязлото в сила решение са подадени в срока по чл. 305, т. 1 и т. 2 от ГПК и са процесуално допустими, но по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези три законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Необходимо е новите обстоятелства или новите доказателства да са съществували преди постановяване на решението, но да не са могли да бъдат известни на страната или да не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК са само юридически и доказателствени факти, които са релевантни за спорното право. В случая представените писмени доказателства установяват факта, че въз основа на влязлото в сила решение от 7.11.03 г. по гр. дело № 7294/03 г. ВРС неправилно е издал изпълнителен лист за цялата сума присъдени деловодни разноски в размер на 3312.60 лв., а не за останалата дължима част след извършеното от ответниците З прихващане. Този пропуск е отстранен по реда на обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. С определение от 6.04.09 г. по ч. гр. дело № 458/09 г. Варненският окръжен съд е отменил разпореждането на ВРС от 10.11.08 г. по гр. дело № 7294/03 г. в частта му, с която е издаден изпълнителен лист в полза на З. М. и К. М. за разликата над 2145.90 лв. до 3312.60 лв. С оглед на изложеното следва изводът, че представените писмени доказателства не са основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като установените с тях факти са настъпили след влизане на решението в сила и отделно от това не са от значение за изхода на спора по чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.) Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК за отмяна на решението. Според този текст заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят се позовава на присъда от 15.02.06 г. по нохд № 6184/05 г. на ВРС, с която ответницата по делото З. М. е призната за виновна в това, че на 15.07.03 г. в гр. В. е станала причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ-нот. акт № 4/03 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. "К" № 12, и за това, че съзнателно се е ползвала от неистински официален документ, както и на решение № 132/28.05.08 г. по внохд № 468/08 г. на ВОС, с което същата е призната за виновна в това, че на 15.07.03 г. в гр. В. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на нотариално заверено пълномощно № 7539/17.04.03 г. е въвела в заблуждение длъжностни лица в П. банка кл. Варна и ДСК -кл. Варна и с това е причинила на брат си С. Д. имотна вреда в размер на 2 839.95 лв. В случая липсва изискваната по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК връзка между престъпното деяние и решаването на делото. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен искът на С. Д. по чл. 297, ал. 2 от ГПК (отм.) за обезсилване на решение от 7.06.04 г. по в. гр. дело № 212/04 г. на ВОС, с което е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 21.02.03 г. между страните по делото, поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението им да заплатят остатъка от цената на имота. В мотивите е прието, че задължението на ответниците е погасено чрез извършено прихващане. Установените по надлежния ред извършени от ответницата З престъпления не са обусловили съдържанието на атакуваното решение, поради което отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е недопустима. Ето защо настоящият състав приема, че молбите за отмяна от 6.04.09 г. и от 22.05.09 г. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата К. М. направените за това производство разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.