Решение № 1113 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2008 г.

Решение № 1113 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Мохамед Елмаллах Али Елсабах, гражданин на Египет, срещу Решение № 127/31.03.2008 г.на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ в следствие от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от представената бежанска история. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган, приема че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Египет. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба от Мохамед Елмаллах Али Елсабах с вх. № 2424/31.07.2007 г. при РПЦБ - София. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език (арабски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 1.08.2007 г. и на 5.02.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления конкретна причина за напускането на Египет са съображения относно обстоятелствата, при които живее на съпружески начала с Мариам Джордж Йохана - несъгласието на нейното семейство, както и опасенията за физическа саморазправа спрямо него по този повод от страна на близките й. Молителя изрично е заявил, че няма проблеми с официалната държавна власт в Египет или с някой друг. След изясняване на бежанската история на молителя и въз основа на справка вх. № 492/1.03.2007 г. относно извършването на "убийства на честта" в Египет, изготвена от отдел "Специализирана информация" при ДАБ, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП. 287/7.02.2008 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Елмаллах Али Елсабах. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, породени от страхът му за извършване на посегателства спрямо него от трети конкретни и/или определяеми лица (бащата и/или други близки на Мариам Джордж Йохана) поради изострени лични взаимоотношения. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Египет за жалбоподателя са съображения относно обективни лични взаимоотношения между него и трети лица. Даже и да се приеме, че е налице тежка и лична заплаха от посегателство спрямо молителя, то той търпи това посегателство в условия преди всичко на семеен конфликт. Тук следва да се отбележи, че молителя изрично е завил, че не се чувства застрашен или засегнат от официалните власти в страната си или организация, на която държавата не може да се противопостави или не желае. Даже обаче да се приеме, че държавата Египет не може да се противопостави на семейството на лицето, с което жалбоподателя живее на семейни начала, то остава факта за недостоверност на бежанската история. Видното от представеното и неоспорено становище относно обичайните "убийствата на честта", настоящата инстанция споделя изводите на административния, че на първо място жалбоподателя като лице от мъжки пол не е поставено под заплаха, а по скоро неговата съпруга и на второ място - християнската общност няма за обичай да урежда семейни спорове по този начин, а точно съгласно твърденията заплахата произхожда от християнско семейство спрямо мюсюлманин. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,