Решение № 9984 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2011 г.

Решение № 9984 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ахмед Мохамед Абдаллах Мохамед Ануар от Египет, против решение № 3858 от 17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 15081 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което отхвърлена жалбата му срещу решение № 500 от 23.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история, както и събитията, настъпили в Египет през 2010 г., които не са отразени в справка 2334 от 14.08.2009 г. относно спазването на човешките права, и по този начин е произнесъл немотивирано решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ахмед Мохамед Абдаллах - гражданин на Египет, против решение 500 от 23.10.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да достигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд, след като е обсъдил бежанската история на молителя, е приел, че в случая не са налице предвидените в чл. 8, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че от проведеното с него интервю и от бежанската му история е видно, че жалбоподателят е напуснал страната си по произход поради лични причини - проблеми със семейството му, тъй като роднините му не приемали съпругата му, която е християнка, българска гражданка. Изрично молителят е изтъкнал, че няма проблеми с официалната държавна власт в Египет или с някой друг. Съдът е констатирал, че към момента бракът между него и българката Мирослава Валериева Димитрова е прекратен. При така установените факти съдът е обосновал извод, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец, както и хуманитарен статут, и в този смисъл отказът на председателя на ДАБ е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната си по произход обяснява с лични причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Съдът е обсъдил доказателствата за положението в страната по произход, както и възможността за получаване на закрила съобразно възприетите от националната норма критерии, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г.. Правилно съдът е посочил, че установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който вече е преодолян, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Определящ критерий за прилагането на тази правна норма е наличието на лични заплахи, а не само обективната характеристика на ситуацията в държавата по произход. Макар и районът да се счита за нестабилен и конфликтен, то това не води до обоснованост на твърденията за лична опасност срещу живота и здравето на жалбоподателя. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,