Решение № 8005 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 819/2020 г.

от 04 февруари 2019 г. на главния архитект на район "Централен" при Община Пловдив, с който е отказано одобряване на технически инвестиционен проект "Промяна на предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз" в УПИ VІІІ-540, кв. 143 по плана на Трета градска част и допълване на Разрешение за строеж № 177 от 10 декември 2014 г. на главния архитект на район "Централен" при Община Пловдив. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. доводите и възраженията на страните и релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Решаващият съд е извел неправилен извод, че визираният в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 АПК срок за постановяване на акт, в хипотезата на отзив, е инструктивен, а не преклузивен. Оспореният отказ е постановен след изтичането на седем дневния срок по чл. 91, ал. 1 АПК, в който главният архитект е могъл да реализира правото си на отзив. Видно от самия акт - жалбата е подадена на 02 януари 2019 г., а процесният акт е издаден на 04 февруари 2019 г., явно след изтичане на седем дневния срок за това, изтекъл на 09 януари 2019 г., сряда, присъствен ден. Срокът по чл. 91, ал. 1 АПК е преклузивен – само в този срок може да бъде упражнено правото за преразглеждане на административен акт. В конкретния случай е налице упражняване на права, с които по принцип административният орган разполага, но които са упражнени извън предвидения в закона срок. Това се приравнява на липса на права. Отсъствието на правомощие за издаване на процесния административен акт към 04 февруари 20129 г., когато е издаден Мотивираният отказ, предмет на производството, от главния архитект, означава само, че този акт се явява нищожен, поради липса на компетентност във времето. Липсата на компетентност на органа представлява съществен порок на административния акт, водещ до неговата нищожност. Постановеният административен акт е нищожен, т. е. страда от толкова тежък порок, който го прави невалиден. Като го е разгледал и съответно отменил като незаконосъобразен, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесният Мотивиран отказ изх. № 94012-4459

от 04 февруари 2019 г. на главния архитект на район "Централен" при Община Пловдив да бъде обявен за нищожен. За пълнота на изложението следва да се акцентира върху факта, че процесният нищожен акт е издаден по реда на чл. 91 АПК, в резултат на подадена жалба вх. № 94012-4459(23)/02 януари 2019 г., по реда на чл. 216 от ЗУТ, срещу предходен Мотивиран отказ с единтичен диспозитив, която жалба би следвало да бъде администрирана от административния орган по съответния ред. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете инстанции, направено от пълномощника на касаторите - на И. Х. и Й. Х. следва да се присъди сумата от 2100 лв. Възражение за прекомерност не е направено от страна на ответника.