Решение № 8286 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15395/2018 г.

Решение № 8286 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15395/2018 г., II о., докладчик председателят Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез старши юрисконсулт В. Личев, против Решение № 6788/19.11.2018 г., постановено по административно дело № 6109/2018 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е прогласена нищожността на Писмо изх. № САГ17-УТ00-192/9/29.05.2018 г., издадено от Главния архитект на Столична община и преписката е върната за ново произнасяне, в едномесечен срок, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците за това. Твърди се, че за административният орган не съществувало задължение въз основа на влязлото в сила решение да издаде удостоверение за търпимост, поради което той действал в условията на оперативна самостоятелност. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Личев, по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна – "Институт по трафик технологии" ЕООД се представлява от адвокат А. Наумов, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред съда писмо, Главният архитект на Столична община е отказал да издаде удостоверение за търпимост в полза на "Институт по трафик технологии" ЕООД за строеж "Едноетажна постройка с идентификатор 68134.4089.363. 1", находяща се частично в УПИ III-3511, 3513 "за зала за спортни игрища", кв. 14 а, м. "Бул. Ал. Малинов – ж. к. Младост 3", и в улица с паркинги между о. т. 12 а-34 г, район Младост – СО. Съдът е прогласил за нищожен този отказ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Този извод е правилен, като развитите от съда мотиви за обосноваването му напълно се споделят от настоящата инстанция. Процесният отказ за издаване на удостоверение за търпимост се явява втори по ред, издаден след като с влязло в сила съдебно решение е отменен отказ с идентично съдържание и преписката е върната за ново произнасяне - Решение № 7075/27.11.2017 г., постановено по административно дело № 8388/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила от Върховния административен акт с Решение № 5652/30.04.2018 г., постановено по административно дело № 894/2018 г. В мотивите на съдебното решение, съдът е установил, че са налице предпоставките на закона, за да се определи същият строеж "Едноетажна постройка с идентификатор 68134.4089.363. 1", като търпим – допустимост по плана към момента на изграждането му и съответствие със строителните правила и нормативи. Това решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт е постановил повторен отказ да издаде удостоверение за търпимост, извършвайки отново преценка за търпимост на строежа, въпреки, че съдът вече се е произнесъл позитивно по този въпрос. Ето защо, повторният отказ на главния архитект се явява постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК се явява нищожен, съответно правилно е прогласен за такъв от административния съд. С оглед изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски, но не в претендирания размер от 1200 лева, а в размер на 600 лева, тъй като с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора, направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, се явява основателно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,