Решение № 276 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2009 г.

Решение № 276 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Иляз Мустафа Рамадан от гр. Хасково, против решение № 99/27.05.2009 год., постановено от Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ДК-02-Х-11 от 13.08.2008 год. на Началник сектор "СК" при РДНСК - Хасково, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "жилищна сграда", реализиран от него в югозападната част на ПИ № 77195.716.28 по КК на гр. Хасково, на калкан с жилищна сграда, собственост на Айше Юсуф Мустафа. С доводи за неправилност, се иска отмяна на решението. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните по жалбата страни - Айше Юсуф Мустафа и Началник на РДНСК - Хасково, не са депозирали възражения по касационната жалба в срока по чл. 232 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът е постановил обжалвания съдебен акт при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния и процесуален закон. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на процесното решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните в допълнително приобщената към жалбата оплаквания за неправилност на решението са несъстоятелни. Първоинстанционният административен съд е провел проверката си по законосъобразността на горепосочената заповед изцяло, като в пълнота е изследвал събраните по делото доказателства. Въз основа на задълбочения им анализ и съответствие с приложимата правна уредба, е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ - едноетажна масивна жилищна постройка, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е от касационния жалбоподател без градоустройствено решение (т. 4 от заключението) и без строителни книжа, за него няма подадено заявление по реда на § 183 и 184 ПЗР на ЗУТ. Подробно, задълбочено и детайлно е изследван и въпросът с приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ, чиито предпоставки също не са налице. Вещото лице по делото е изяснило обективно и безпристрастно поставените му въпроси, заключението не е оспорено от страните, поради което и с основание е залегнало в мотивите на съдебния акт. Установен е периодът на строителството - след 1987 г., обратното твърдение жалбоподателят, сега касатор не е доказал - декларирал е през 1998 год. част от имота, ведно с жилищна сграда, построена в северната му част (процесната е долепена до жилищната сграда на ответницата, не съответства по квадратура на съществувалата, разположена в южната част на имота), а и сам касаторът заявява във възражението си до РДНСК, че е съборил "през 2006 год. амортизираната стара къща. . . л. 45 по делото, тази година сочат в показанията си и разпитаните свидетели, липсва отразяването на строежа като сграден фонд и по предходните планове и по КК, изготвена 2006 год. Подробно, във връзка с основното оплакване на касационната жалба за търпимост на строежа, съдът е изследвал неприложимостта на разпоредбата и в двете й предпоставки, включително и забраните по ЗПИНМ - извън строителните граници (във връзка с декларацията на Рамадан от 1972 год.), по ЗТСУ, след 1973 год., както и по действащия ПЗ, за да се направи верния и обоснован извод за неговата недопустимост по строителните правила и норми. Налице е установен нов строеж, а не "ремонт", както се твърди без основание. Във връзка с останалите лаконично изложени оплаквания в касационната жалба отново следва да се подчертае, че спорът за собственост между страните е ирелевантен в настоящето производство, а законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В случая всички обстоятелства, имащи правно значение за изхода на делото, са надлежно установени и обсъдени подробно от съда в мотивите на решението, в резултат на което е постановен правилен съдебен акт, основателно отхвърлил жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж. С оглед така изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,