Решение № 9027 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2010 г.

Решение № 9027 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по молба от "Кимко" АД, гр. София, представлявано от Красимир Димитров Канев - председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството, за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение № 5995/05.06.2006 г., постановено от тричленен състав на първо отделение на ВАС, по адм. д. № 6860/2005 г. Молбата за отмяна е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустима. С оспореното решение тричленният състав на ВАС е отменил Решение № 95/2005 г., постановено по адм. д. № 429/2004 г. на Бургаския окръжен съд, трети състав, в частта за разноските и вместо него е постановил друго в тази част, като в останалата му част е оставил в сила решението. В производството пред тричленният състав "Кимко"АД е атакувал с касационна жалба решението на БОС в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 497/05.09.2002 г. на ТДД - гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-421/29.11.2002 г. на регионален данъчен директор - гр. Бургас, с който на "Кимко" АД са определени данъчни задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода от 01.06.1998 г. - 31.12.2001 г., по доставки, обективирани в посочени фактури. В молбата за отмяна като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК, а като фактически основания са изложени следните доводи: Искането касае нови, неизвестни обстоятелства, от значение за решаването на съдебния спор, които станали известни на молителя през м. 02.2010 г., когато се запознал с материалите по делото "Булвест"срещу България. Обстоятелствата се основават пряко на решението от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, Страсбург, пети състав, по съдебното дело "Булвест" АД срещу България, което решение третира проблеми, принципно и фактически сходни с материята на делото "Кимко" АД срещу РДД на НАП - Бургас, които не са били изследвани за съответствието с ЕКЗПЧОС от съставите на БОС и ВАС при постановяването на решението, чиято отмяна се иска. Цитираното решение на Европейския съд по правата на човека представлява правен прецедент и задава общозадължителен за всички институции в България правен стандарт, на основание чл. 1 на Протокол № 1 на Конвенцията и в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Моли на основание цитираното решение на Европейския съд, да се отмени изцяло ДРА, като незаконосъобразен и постановен в нарушение на европейските договори и конвенции в защита правата на човека. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 236, т. 6 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на ЕКЗПЧОС изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект, страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по ЕКЗПЧОС, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер за констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата - страна по делото. Действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че и по отношение на техни права са налице нарушения при сходни обстоятелства. Всяко нарушение на права на конкретен правен субект се отнася до конкретна фактическа обстановка, постановяването на решение е предпоставено от подадена от засегнатото лице жалба, в преклузивния 6-месечен срок, след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита. Постановеното решение на Европейския съд по правата на човека е с предмет установяване на нарушение по предявената от засегнатото лице жалба и е противопоставимо само на страните по конкретното дело - жалбоподателя и държавата, срещу която е подадена жалбата. Подателят на искането за отмяна, по което е образувано настоящото дело пред петчленен състав на ВАС, се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към ЕКПЧОС по отношение на "Булвес" АД. Той не е страна по делото на Европейския съд по правата на човека, по което е постановено решението по жалбата на "Булвес" АД. Това решение няма действие по отношение на молителя в настоящото производство, поради което не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК. Съобразно установената съдебна практика на Върховния административен съд по прилагането на тази норма, на отмяна подлежи само този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията т. е. основанието за отмяна на порочно съдебно решение по този ред ще е наличието на решение на ЕСПЧ по същия казус, между същите страни и на същото основание. Този извод се налага от института на отмяната като изключение от принципа за стабилитет на акта, поради което основанията за нея не могат да се прилагат разширително. Тъй като решението на ЕСПЧ не е постановено по отношение на "Кимко" АД, доводите на молителя са неоснователни. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Не са налице и изискванията на посочената разпоредба. Решението на ЕСПЧ не е писмено доказателство, съществувало към момента на правния спор, което към този момент да не е могло да бъде известно на страната, нито е решение, установяващо твърдян от страната факт, който тя да не е могла да установи в съдебното производство, а впоследствие, с влязло в сила решение в друго производство, той е станал установен. И в този случай решението следва да е постановено за релевантен за страната факт, относим към делото. Решението на ЕСПЧ не е относимо към правата на молителя "Кимко"АД, а е относимо към правата на"Булвес"АД. Доколкото решението на ЕСПЧ представлява съдебна практика, то тя следва да бъде съобразена, но от съдебните състави по висящи дела и не може да бъде основание за отмяна по реда на чл. 239 от АПК на влязло в сила решение, тъй като неправилното приложение на закона или на съдебната практика представлява касационно основание, а не основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Освен това съдебната практика, на която може да се позовава страната, следва да е съществуваща към момента на постановяването на решението. Молбата за отмяна се явява неоснователна по изложените съображения и следва да се отхвърли, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,