Решение № 9093 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на В. К. М., чрез адв. Т. Радуцов, срещу Решение 5758 от 02.10.2023г., постановено по адм. дело 3562 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, чрез юрк. Петрова, в писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-412 от 22.12.2022 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) София град, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО е отхвърлено оспорването и потвърдено разпореждане [номер]/222/29.09.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69б, от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление 2113-21-2405 от 30.03.2016 г. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) при условията на § 4 от ПЗР на КСО и чл.69б, ал.1-2 от КСО, към което е приложил изискуемите документи за преценка на претендираното право съгласно чл.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С разпореждане [номер]/222/29.09.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Изложени са съображения за липсва на необходимия стаж и възраст по 69б, ал. 1-2 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО. От длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град не е зачетен осигурителния стаж от първа категория труд с продължителност над 10 години, изискуеми за отпускане на пенсия при условията на ранно пенсиониране за периодите от 05.09.1977г. до 30.09.1978г. и от 01.10.1983г. до 31.12.1986г. ,за които са представени документи от Железопътен завод София, от 01.01.1987г. до 31.12.1989г. и от 01.01.1997г. до 31.12.1999г., във фирма ДФ Строймашининженеринг и СМИ Строймашремонт, за периода от 01.06.1977г. до 30.06.1977г. и от 01.09.1977 до 04.09.1977г. във фирма РМО-Металургремонт АД както и стажът заверен в представената трудова книжка. За тези периоди М. е представил Образец УП-30 с XIV-85 от 28.08.1990 година, издадено от Железопътен завод София, Образец УП-2 162-2 от 29.05.2000 година, издадено от ДФ Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт , Образец УП-30 162-3/29.05.2000 година, издадено от ДФ Строймашинженеринг и Трудова книжка 271, издадена на 03.05.1977 г. Мотивите за отказ за са свързани с това, че в представеното удостоверение УП-30 е констатирано несъответствие в наименованието на предприятието, от което е издадено удостоверението - Железопътен завод- София, с наименованието на осигурителя, съдържащо се в печата, с който е подпечатан документа - "БДЖ" ЖПЗ "Георги Димитров". Констатациите на длъжностното лице са и че към датата, на която е издадено удостоверението 28.08.1990 г. обединението БДЖ има друга правна организационна структура, несъответстваща на отразената в печата. По отношението на представеното удостоверение УП-30 и УП-2 от 2000г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт", 297-3 от 18.11.1996 г., удостоверяващо стаж на жалбоподателя за периода 6.03.1996 г. - 1.11.1996 г. на длъжност "шлосер по ремонт на машини в леярен цех" и записа в ТК за същия период, подпечатан с печат на ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт", длъжностното лице ПО е констатирало, че държавната фирма е обявена в несъстоятелност към този момент, подписът е положен не от синдика , а от главен счетоводител и от ръководител. При тези факти е прието, издадените документи в периода са нередовни и негодни да установяват осигурителни права. Посочено е в разпореждането, че при извършена проверка в отдел "Обединен осигурителен архив" е установено, че в приетата разплащателна и трудовоправна документация за ДФ "Строймашинжинеринг" липсват данни за жалбоподателя за периода посочен в УП. При тези констатации е прието, че към датата на подаване на заявлението , жалбоподателят е навършил [възраст], както и че има зачетен осигурителен стаж, съобразно приетите за редовни удостоверителни документи от 5 години, 1 месец и 13 дни първа категория труд, и от трета категория труд - 7 години, 3 месеца и 7 дни, като общия осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат в трета категория труд съгласно чл.104 от КСО е 15 години, 9 месеца и 19 дни. Разпореждането е обжалвано пред директора на Териториално поделение на ТП на НОИ София-град, който със свое Решение 2153-21-412, с което директорът на ТП на НОИ-София-град е потвърдил отказът да бъде отпусната заявената от жалбоподателя лична пенсия за ОСВ, отхвърляйки всички доводи за редовност на представените пред пенсионния орган документи за осигурителен стаж. По делото е проведено оспорване на истинността на документ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, в резултат на което и на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, съдът е приел да бъдат изключени като доказателства по делото УП-30 с XIV-85 от 28.08.1990 година, издадено от Железопътен завод София, УП-2 162-2 от 29.05.2000 година, издадено от ДФ Строймашининженеринг СМИ Строймашремонт , УП-30 162-3/29.05.2000 година, издадено от ДФ Строймашининженеринг СМИ Строймашремонт и Трудова книжка 271, издадена на 03.05.1977 г. от Металургремонти АД София в частта й на вписани записи от: Железопътен завод София, СО Вагоностроене , ДФ Строймашининженеринг СМИ Строймашремонт . С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно доказателствената сила на трудовата книжка. В производството пред административния орган и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС. Това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. От органа следва да бъде преценена доказателствената сила на представените трудови книжки с оглед разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда . Освен това, в настоящия случай, по отношение на Трудова книжка Удостоверение обр. УП-30 и УП-2 издадени от Железопътен завод - София и от ДФ Строймашининженеринг СМИ Строймашремонт , е проведено оспорване на истинността на документ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, в резултат на което са признати за неистински документи и не отразяват вярно отразените в тях обстоятелства за трудовия стаж на жалбоподателя. Доказателствената сила на трудовата книжка е компрометирана и поради липсата на правоприемство между ДФ "Строймашинженеринг", от една страна и СО "Вагоностроене" и ДФ "Транстехника". Относно липсата на правоприемство между тези дружества, Върховният административен съд се е произнасял в този смисъл с Решение 10967/1.11.2021 г., постановено по адм. дело 6000/2021 г. и др. Отделно подкрепят се правните изводи на съда за нередовен документ, какъвто е издаденият УП-30 от 28.08.1990г. от Железопътен завод София, а подпечатан от друг правен субект - ЖПЗ ,.Г. Димитров" - София, при положение на липса на такъв правен субект от 1989г. , т.к. негов правоприемник съгласно Решение на МС 50/1989 г. е Държавна фирма Транстехника" - София. Правилни са и правните констатации на първоинстанционния съд, че М. е започнал работа при тежки и вредни условия на труд на длъжност шлосер по ремонт в леярен цех в ЖПЗ, при условията на първа категория труд, преди още да е навършил 18г. възраст. , а именно на [възраст] , което е в пълно противоречие със наложената с разпоредбата на чл.112 от КТ 1951г./действащ към този момент/. Законосъобразни са констатациите на съда да не се зачитат записванията в представената Трудова книжка 271, издадена на 03.05.1977 г. от Металургремонти , с оглед нарушение на Инструкция 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж/ приложима към процесния момент/ поради липса на печат от предприятие Металургремонти" и на двете страници на документа, както и налични данни по паспорт на лицето, какъвто не е издаван от компетентните органи в Трудовата книжка. При тези данни, изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен. Събраните доказателства оборват твърденията на касатора и доказателствената сила на представените от него документи, подкрепящи тезата му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, като В. К. М. следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,