Решение № 186 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2016 г.

Решение № 186 от 9.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1482/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 276/4.05.2016 г. до касационно обжалване е допуснато решение № 7990/20.11.2015 г. по гр. д. № 2134/2014 г, с което Софийски градски съд, оставяйки в сила решение № II-57-17/5.11.2012 г. по гр. д. № 957/2000 г. на Софийски районен съд изнася на публична продан един апартамент в [населено място]. Касацията е допусната за проверка на правилността на въззивното решение (общо и допълнително) по следните въпроси (материалноправен и процесуалноправен): Ако към решението за обезсилване на решението по чл. 288, ал. 7 ГПК съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено с влязло в сила решение по чл. 288, ал. 2 ГПК , го е продал на трето лице: 1) обезсилването на решението за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК засяга ли вещноправния ефект на договора с третото лице и 2) какво е следващото развитие на делбеното производство. Касаторът Ц. И. С. се оплаква, че въззивният съд в нарушение на чл. 121, ал. 1 ГПК е квалифицирал като приемник в спорното правоотношение приобретателят, на когото тя е продала апартамента след влизане в сила на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК и преди да бъде постановено решението за обезсилване по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция). Това е и причината, поради която неправилно с решението делбата е приключена с изнасянето на чуждия (на приобретателя) имот на публична продан. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Х. Н. Т. възразява, че въззивното решение е правилно. Също претендира разноски. Ответницата по касационната жалба Р. Н. Т. не изразява становище в тази фаза на исковото производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд по материалноправния въпрос намира, че ако към момента, в който е влязло в сила решението по чл. 288, ал. 7 ГПК съделителят, комуто неподеляемото жилище е било възложено, го е продал на трето лице, обезсилването на решението за възлагане не засяга вещно-транслативния ефект на договора. Третото лице не придобива права, ако договорът е сключен при основание за нищожност. Вещните права на трето лице по договора отпадат и при влязло в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД. Мотивите са следните: Отговорът се основава на нормативното тълкуване, проведено с т. 6, б. "д" от ППлВС № 7/28.11.1973 г. Въпреки че тълкувателният акт е постановен при действието на ЗУС , той е със запазено (задължително за съдилищата) действие за онези решения за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК , които са постановени до 19.07.1999 г. На тази дата влиза в сила новият правен режим на обезсилване по право на решенията за възлагане на неподеляемите жилищни имоти, който режим законодателят запазва и за решенията по възлагане, постановени при действието на сега действащия ГПК. За правата по тези решения даденият отговор на материалноправния въпрос не важи. Запазеното действие на т. 6, б. "д" от ППлВС за решенията по възлагане, постановени до 19.07.1999 г., е обосновано с две групи аргументи. Първо, тези решения, както и решенията, постановени до приемането на това тълкувателно постановление, легитимират съделителят, комуто неподеляемото жилище е възложено, като негов собственик. Второ, и към постановяване на това тълкувателно постановление, и към 19.07.1999 г. - датата, на която законодателят въвежда действащия правен режим за обезсилване по право на решенията за възлагане, той отново не предвижда изрично вписване на исковата молба по чл. 288, ал. 7 ГПК (отменен, в обсъжданата редакция).