Решение № 6753 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 356/2014 г.

Решение № 6753 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 356/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Петър Недялков Пенков срещу съдебно решение № 119 от 18.11.2013 г. постановено по адм. дело № 182 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Отправено е искане към съда решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният отказ с рег. № 12241 от 02.07.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" - гр. Троян. Ответникът - Началникът на Районно управление "Полиция" - Троян не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Петър Недялков Пенков срещу отказ с рег. № 12241 от 02.07.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" гр. Троян, с който му е отказано презаверяване на разрешение за носене и употреба на късо, огнестрелно оръжие за самоотбрана. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че от Петър Недялков Пенков в РУП гр. Троян е подадено заявление с вх. № 4387 от 11.06.2013 г. да му бъде издадено/подновено разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие. Заявлението е комплектовано с необходимите писмени доказателства. При проверката е установено, че заявителят е уравновесен и няма противообществени прояви. Във времето на валидност на предходното му разрешително не са констатирани нарушения относно неправомерна употреба и съхранение на оръжието. Срещу лицето е водено ДП № 390 от 04.10.2012 г. на РУП - Троян, което е прекратено. При извършената проверка органът не установил наличие на доказана необходимост от защита с огнестрелно оръжие, поради което и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издал отказ. В хода на съдебното производство е установено е, че заявителят е едноличен търговец и това е свързано със съхранение и транспорт на стоки и парични суми, както и, че същият е собственик на недвижими имоти в различни населени места и е земеделски производител. Същият не е осъждан и не страда от психически заболявания. Съдът не е приел за доказани твърденията за реална и непосредствена съществуваща актуална заплаха за живота на жалбоподателя. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Като мотиви за отказа на административния орган е посочен чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - недоказана необходимост за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Съдът и изложил, че регистрираната търговска фирма от жалбоподателя няма предмет на дейност охрана и не притежава съответните регистрации или лиценз по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност. Оспорващият е поискал разрешение в качеството на физическо лице, а не като едноличен търговец. Приел, че в тежест на лицето, което иска издаване на разрешение е да обоснове необходимостта си от носене на огнестрелно оръжие, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите, когато иска подновяване на вече издадено разрешение, а в случая Пенков не е доказал такава необходимост. Липсват несъмнени доказателства за реални непосредствени посегателства против личността или имуществото на жалбоподателя или на членове на неговото семейство, които да налагат такава интензивна степен на защита, свързана с носене на оръжие. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът проверил наличието на фактите и обстоятелствата, въз основа на които органът постановил отказ и е изложил подробно аргументи за тяхната релевантност. Изводът на съда, че Пенков не е доказал основателна причина (каквото е изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ), която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешително е правилен. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател обосновава като една от причините за исканото разрешение служебните цели на извършвана от него търговска дейност. Тези основания са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВППИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Изложените от Пенков мотиви при подаване на заявлението пред административния орган, а именно: че е земеделски стопанин и производител и притежава земи и гори в различни землища, че притежава две къщи, които граничат с гората, както и за негативно отношение към във връзка с предходна негова работата, не представляват основателна причина за издаване на разрешението. Представените документи към заявлението в голямата си част касаят период който значително предхожда подаването му. Съображенията свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Предвид посоченото релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и правилно приложил материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,