Решение № 1111 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2011 г.

Решение № 1111 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2193/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Венелин Димитров Димитров от град Силистра против решение от 7.01.2011 г., постановено от по адм. дело № 3268/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът - генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/, правоприемник на който е изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, със седалище град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано по повод разпоредена със заповед № РД-11-95/11.02.2010 г. на генералния директор на НВМСК за образуване на дисциплинарно производство срещу Венелин Димитров Димитров - директор на Регионална ветеринарномедицинска служба - град Силистра, относно констатирани нарушения на служебните му задължения, при изпълнението на издадени заповеди на генералния директор на НВМС във връзка с констатирани вторични случаи на заболяването "класическа чума" по свинете и по дивите свине в община Тутракан и предприемане на мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването. Образувано е било дисциплинарно дело № 5/2010, като на 12.02.2010 г. и на 19.02.2010 г. са проведени три заседания на Дисциплинарния съвет, резултатите от което са отразени в протокол от 19.02.2010 г., в който е прието, че на Димитров следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител и в този смисъл е направеното до дисциплинарнонаказващия орган предложение. С писмо изх. № 543 Ю/15.02.2010 г. е изпратена покана до касатора за даване на обяснения, която той е получил на 16.02.2010 г. чрез пощенски оператор. На 17.02.2010 г. година жалбоподателят е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на заповед № НК-06/12.04.2010 г. на генералния директор на НВМС, с която на Венелин Димитров Димитров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № РН-49/12.04.2010 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Заповедта е уволнение е приета за законосъобразна от АССГ, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административнонаказващия орган е представил доказателства за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и че са доказани посочените в заповедта нарушения, поради което съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта за дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. При така установените релевантни за спора факти настоящата инстанция намира решението за неправилно. Основателно е възражението в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон. Административният орган не е спазил императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че с писмо изх. № 543Ю/15.02.2010 г. административнонаказващия орган е изискал писмени обяснения от Димитров в срок до 18.02.2010 г., както му е определил дата и час за изслушване - 19.02.2010 г. - 16.00 часа. Писмото е получено от касатора на 16.02.2010 г., което се установява от приложеното по делото фотокопие на обратна разписка. Димитров е депозирал писмени обяснения на 17.02.2010 г. година. Същият не се е явил за изслушване, тъй като за времето от 17.02.2010 г. до 24.02.2010 г. е бил в болничен отпуск. При тези доказателства, първоинстанционният съд необосновано е приел, че са налице и двете кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Допуснат е съществен порок на административнопроизводствената процедура, изразяващ се в липса на изслушване на държавния служител от дисциплинарно-наказващия орган. Решението е постановено в нарушение на чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, съгласно който когато дисциплинарно-наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В процесния случай, държавният служител е бил в обективна невъзможност да се яви на 19.02.2010 г. в 16.00 часа за изслушване от дисциплинарно-наказващият орган, предвид надлежно установена по реда на гл. II от НМЕР (отм. ДВ., бр. 36 от 14.05.2010 г.) временна неработоспособност за периода от 17.02.2010 г. до 16.04.2010 г.. Разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл предвижда, че разпоредбата на чл. 93, ал. 2 не се прилага, ако обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок. Неправилно съдът е приел, че обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина, тъй като заболяванията са обективни състояния, за които не може да се търси вина. Неправилно АССГ е решил спорът дали е спазено императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24, от 21 март 2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване не е спазено. По делото са депозирани само писмени обяснения на Димитров и то в определения му за това срок. При наличие на обективна причина /в случая заболяване/ не е налице виновно поведение на държавния служител, което да освободи дисциплинарнонаказващия орган от задължението му да изслуша същия. При това положение, първоинстанционният съд неправилно е приел, че са изпълнени и двете кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган, поради което не са налице основания за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. АССГ неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Двете изисквания - да бъде изслушан държавния служител и да представи писмено обяснение са кумулативно предвидени и поради това в ал. 2 на чл. 93, е предвидено, че липсата на което да е от тях е основание да бъде отменено дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество. Целта на изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. При това положение, при липса едно от кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е налице основанието за отмяна на заповедта по чл. 93, ал. 2 от ЗДСл - съдът е следвало да отмени заповедта за дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповеди № НК-06/12.04.2001 г. и № РН-49/12.04.2010 г. на генералния директор на НВМС. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касатора за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции, касационният ответник следва да бъде осъден да му заплати разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение