Решение № 9037 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2021 г.
ВАСVII отделение04.08.2021 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1503/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9328/2021 г. по описа на Административен съд – София град. ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на "Стара Сокс" ЕООД с адрес на управление гр. София, бул. "Лазар Михайлов" № 29 сума в размер на 7 442. 60 лв. /седем хиляди четиристотин четиридесет и два и 0. 60/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9037 от 4.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5571/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове и конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") към Министерство на икономиката (МИ) и ръководител на Управляващия орган (УО) по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., срещу решение № 1503/10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 9328/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено решение № РД-16-761/21.08.2020 г. на органа, с което на "Стара Сокс" ЕООД е определена финансова корекция в размер на 491 260 лв., представляваща 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор № BG16 RFOP002-2. 001-0739-C01.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът твърди, че неправилно и в разрез с процесуалните норми съдът е обосновал своето съдебно решение въз основа на заключението по съдебно-компютърната експертиза, но последната е била оспорена от тях. Сочи, че вещото лице дава заключение предимно за техническите възможности на процесния актив, но не и по какъв начин се осъществява достъпа със SIM картата, кой е интернет доставчика на тази карта, чрез която се осъществява достъп до актива. Налице е непълнота на събраните по делото доказателства, което води до несъответствие между установеното от фактическа страна и приетото от съда, представляващо необоснованост на съдебния акт.
По отношение свидетелските показания на разпитаната свидетелка се сочи, че те са нелогични и противоречиви, тъй като свидетелката заявява, че в периода 2017-2020 г. не е работила поради отпуск по майчинство и не дава отговор дали актива функционира.
Твърди се, че съдът не е обсъдил наведените от органа конкретни фактически и правни доводи, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу наложената финансова корекция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – "Стара Сокс" ЕООД, в писмен отговор, и в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба. Счита решението на АССГ за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:
С атакуваното съдебно решение е отменено решение № РД-16-761/21.08.2020 г. на главния директор на ГД "ЕФК" към МИ и ръководител на УО по ОПИК 2014 - 2020 г., с което е определена финансова корекция в размер на 491 260 лв., представляваща 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ по договор № BG16 RFOP002-2. 001-0739-C01.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Стара Сокс" ЕООД е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP002-2. 001-0739-C01, за изпълнение на проект "Подобряване на производствения процес в "Стара Сокс" ЕООД", като УО на ОПИК отпуска максимална помощ в размер на 491 540 лв., представляваща 70 % от очакваните допустими разходи по проекта. Изрична в чл. 7. 2 е посочено, че инвестицията по проекта се поддържа в региона получател най-малко три години след изпълнението на инвестицията в съответствие с изискванията на чл. 14, § 5 от Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. на Комисията. Посочено е още в чл. 7. 3 и чл. 8. 7, че са недопустими изменения в договора които да водят до: 1. Промяна в мястото на изпълнение на проекта от един регион по NUTS2 в друг регион по NUTS2, в случаите когато това ще доведе до несъответствие с изискванията за максимално допустим интензитет на помощта за съответния регион съгласно Насоките за кандидатстване, както и в случаите, когато проектното предложение е получило точки по критерий "Регионално приоритизиране"; 2. Промяна на индикаторите за изпълнение на проекта.
Видно от чл. 1. 9 от Приложение № 2 от договора не се допуска: 1. Прекратяване или преместване на производствената дейност извън програмния регион; 2. Промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество; 3. Значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подмяна на неговите първоначални цели. Посочено е, че при неспазване на посочените изисквания неправомерно платените суми се възстановяват от бенефициера пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени.
Установява се, че съгласно проектното предложение мястото на изпълнение на проекта е обл. Монтана, гр. Вършец, с. Долна Бяла.
С писмо № BG16 RFOP002-2. 001-739-C01-M023/10.03.2017 г. бенефициерът е заявил промяна в местоизпълнението на договора – от гр. Вършец, ул. "Неофит Рилски" № 1 а в гр. Вършец, ул. "Република" № 70 и това е одобрено от УО. Извършени са две мониторингови проверки на място на 2.05.2017 г. и на 11.06.2019 г., като е било установено, че: 1. Дейностите са изпълнение, съгласно заложеното в договора; 2. Оборудването е инсталирано; 3. Доставените активи са въведени в експлоатация и се ползват по предназначение; доставените активи се ползват съгласно заложеното в БФП; 4. Няма промяна в местонахождението и 5. Активите се ползват по предназначение и след приключване на проекта.
На 7.06.2017 г. на дружеството е изплатена изцяло безвъзмездната помощ от 491 260 лв.
В УО на ОПИК е постъпил сигнал за нередност във връзка с изпълнение на ДПБФП и е регистриран в регистъра на сигналите за нередност под № 513.
Във връзка с регистрирания сигнал за нередност е започнала незабавна проверка от УО на ОПИК, която е установила обобщено следното: 1. Бенефициерът не е извършвал дейността заявена в одобреното проектно предложение с активите, закупени и доставени по договора в Северозападния регион на планиране, за което е получил 5 допълнителни точки за регионална приоритизация и 1 точка за сертификат по ISO и 2. Бенефициерът е извършил значителна промяна, която засяга естеството, целите и условията за изпълнение на проекта, което е довело до подмяна на неговите първоначални цели.
На дружеството е предоставена възможност да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, като на 22.06.2020 г., такива са били депозирани, но са приети за неоснователни от органа.
За да издаде оспореното решение УО на ПИК е приел следното:
- бенефициерът не е изпълнявал дейностите по проекта – сключвал е договори за интернет услуги на два пъти през 2017 г. и през 2019 г., но дори не се е логвал към сървърите на доставчика и няма осъществени нито една потребителска сесия, за да може закупената многофункционална платформа да се свърже с производството на бенефициера в Стара Загора и да подобри производствения процес и 2. Бенефициерът е получил 5 допълнителни точки за регионална приоритизация и от двамата оценители по време на оценката, но не е извършвал дейността заявена в одобреното проектно предложение в Северозападния регион на планиране /гр. Вършец/, с активите, закупени и доставени по договора с безвъзмездната финансова помощ на ОПИК; бенефициерът е получил 1 точка по критерий "Капацитет на кандидата в инвестиционни проекти и управление" поради представен сертификат № QMS/156468 BG по ISO 9001: 2008 за налична складова база в с. Бяла речка, общ. Вършец, без същата да съществува; под въпрос са и поставените 4 точки за "Тематично приотизиране" по ИСИС.
Достигнат е извод, че горното представлява нарушение от страна на бенефициера на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 – реално безвъзмездната помощ е усвоена за активи, с които не са извършвани предвидените в проектното предложение дейности, за да бъдат постигнати целите на проекта и процедурата, при това целите на проекта и процедурата не са постигнати в пълна степен. Така полученото финансиране е неправомерно и влиза в противоречие с принципите на: "ефикасност" – свързан с най0 доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигане на целите и "ефективност" – свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите действия – целите по договора не са постигнати в пълна степен..
Според УО на ОПИК допуснатото от бенефициера нарушение нанася вреда на бюджета на Съюза, тъй като неизпълнението на проекта на мястото заложено в сключения ДБФП, представлява нарушение на два от основните принципа на добро финансово управление. Бенефициерът е усвоил неправомерно безвъзмездната финансова подкрепа, която е можело да бъде предоставена на друг кандидат. Неправомерното усвояване на средствата се е осъществило поради допуснато пълно неизпълнение на дейностите по проекта. Според издателят на акта, така констатираното нарушение представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУСЕСИФ и състава на нарушението е отнесен към т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за посочване на нередности. Във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определяне финансови корекции е определена една обща финансова корекция по договора в размер на 491 260 лв.
За да произнесе своя акт, АССГ е приел заключение на ССЕ, от което се установява, че е налице увеличение на приходите от продажби на услуги на дружеството през периода 2017-2019 г. спрямо 2016 г.
От заключението на съдебно-компютърната експертиза се установява наличие на два потребителски профила на база сключени договори между интернет доставчика и управителя на дружеството; в регистърните файлове на доставчика не са установени записи на трафични данни, които да отразяват комуникацията между устройствата на дружеството и доставчика на интернет, като според в. л. не е била осъществявана комуникация; в. л. е констатирало, че оборудването е монтирано в сървърен шкаф, намира се в експлоатационен режим и функционира съобразно предназначението си в съответствие с нуждите на проекта, като в. л. прави извод, че е извършван физически и локален достъп до платформа и сървър чрез протоколи за комуникация IP v4 и методи на връзка и за целите на външен достъп е използван безжичен рутер и метод на комуникация чрез SIM карта; процесните информационни ресурси позволяват ползването им в локална среда без нужда от интернет връзка чрез VNC, Terminal и директен достъп в локалната мрежа чрез вътрешен IP адрес; според в. л. процесния технологичен процес позволява изследваните информационни ресурси да бъдат използвани без необходимост от постоянна свързаност с производствения отдел; цялата информация за дизайн, размери, материали и технологии се съдържа в експортирания конфигурационен файл, който е от типа "filename. acp" и е криптиран на base64 алгоритъм; според в. л. за осъществяване на производствения процес не е необходим постоянен достъп до платформата и сървъра.
В с. з. в. л. е допълнило, че процесната система разполага с възможност създадения от нея продукт да бъде експортиран в специфичен файл, който може да се пренесе на друг ел. носител до развойната база и съответно да бъде използван многократно и на различни машини, намиращи се в развойната база във фирмата в Стара Загора; системата може да комуникира по различни начини с производствената база, защото има достатъчно функционалности това да се случи без свързаност; системата поддържа функционалност, която регистрира всички дейности, които се извършват към нея от влизането в системата, от вписването на потребителя, действията до приключване на потребителската сесия, до момента в който потребителя излезе.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ.
АССГ е посочил, че административния орган е наложил финансова корекция на дружеството на две основания – на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ – за нарушаване принципите на чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент 1303/2013 и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ – за нарушаване изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент /ЕС/ 1303/2013.
За да е законосъобразно предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ следва да отговаря на изискването за дълготрайност на операциите финансирани с тези средства, както изисква чл. 71, § 1 от Регламента. Според АССГ видно от т. 16 от Насоките за кандидатстване по отношение на безвъзмездната помощ е приложим режима на регионалната инвестиционна помощ по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от Регламент 651/2014, а отпуснатата помощ има характер на индивидуална помощ по смисъла на чл. 2, т. 14, бук "ii" от същия Регламент. Прието е, че със сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ за бенефициера е възникнало задължение да поддържа инвестицията, придобита със средствата по договора, най-малко три години от получаване на последното плащане, както и да не променя мястото на изпълнение на проекта от един регион в друг. Установява се от доказателствата по делото, че в проектното предложение е посочено мястото на физическото осъществяване на инвестицията – област Монтана, община Вършец, село Долна Речка, като е налице заявена и приета промяна в местоизпълнението на договора. Според съда бенефициера е спазил изискванията за регионално приотизиране на проекта респек. е усвоил безвъзмездната помощ в района, който е обект на подкрепата по проекта. Прието е, че проектът е осъществен на територията на Северозападния регион и с това са спазени изискванията по договора – мястото на изпълнение е било и остава гр. Вършец, поради което неправилно УО на ОПИК е приел, че бенефициерът неправомерно е получил 5 точки по критерий "Регионално приотизиране".
По отношение наведения в оспореното решение довод за получаване неправомерно на точки за наличие на сертификат ISO, съдът е посочил, че стандартът ISO 9001: 2008 е стандарт за качествено управление и той не следва да се обвързва с конкретно помещение, както е приел органа. Освен това е посочено, че органа е извършил две проверки през 2017 г. и през 2019 г. и не е установил нарушение при изпълнение на договора и е налице и доказателства за сключен договор за наем на помещението. Органа базира своите изводи на извършена внезапна проверка през 2020 г., но според АССГ констатациите не са достатъчни за да се докаже по безспорен начин, че помещението не се използва по предназначение. Изводите на УО се опровергават, според АССГ, от заключението на съдебно-компютърната експертиза, която установява наличието на оборудване монтирано в сървърен шкаф, намиращ се в експлоатационен режим и функционира съобразно предназначението си. АССГ е приел от събраните по делото доказателства, че липсват такива водещи до извод, че бенефициерът не е изпълнявал дейностите по проекта т. е. прието е, че оборудването е използвано за постигане целите на проекта. Разпоредбата на чл. 71 от Регламент № 1303/2013 установява принципа на трайност на операциите, който се изразява в информацията относно съотношението на обхвата на проекта и постигнатите резултати, предприетите мерки и действия за поддържане на постигнатото в определен срок след извършване на окончателното плащане, както и в информация за измененията на постигнатите резултати, ако има такива, и потвърждение, че резултатите са без съществени изменения. Според АССГ в конкретния случай липсват безспорни доказателства за прекратяване дейността или преместване на оборудването закупено с безвъзмездната финансова подкрепа по ОПИК извън територията на Северозападен район за планиране, както и не е налице значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и което би довело до подмяна на неговите първоначални цели.
По отношение на нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ е прието, че нарушението на принципите на добро управление и тези по чл. 7 и чл. 8 от Регламент № 1303/2013 са бланкетно посочени и немотивирани – липсва обосновка как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане целта, при използваните ресурси и кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера, както и не е посочено кои са предприетите действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели за разширяване на производството му. Горното води до незаконосъобразност на акта в тази му част и представлява нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК.
Предвид на горните изводи, съдът е отменил оспорения акт и е възложил разноските на издателят му.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, а само и единствено по отношение наличието на допуснати нарушения от страна на дружеството-бенефициер при разходване на получената безвъзмездна финансова помощ. Предмет на съдебна преценка е осъществяването на сочените в акта нарушения на норми от Регламент № 1303/2013 г., Регламент 2018/1046 г. и ЗУСЕСИФ, квалифицирани като нередности по чл. 70, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ.
I. По отношение на вмененото нарушение на чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 Регламент 1303/2013 г., квалифицирано като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ:
Правното основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ е за нарушаване на принципите, заложени в чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 Регламент 1303/2013 г. Съгласно чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, § 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, § 1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват принципите на икономичност, ефективност и ефикасност.
Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена.
От друга страна, принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите.
Принципа на ефективност изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите действия.
С оглед изясняването на посочените по-горе два принципа, следва в оспорения акт, издателят му да мотивира наличието на допуснато нарушение от страна на бенефициера на двата основни принципа заложени в чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 Регламент 1303/2013 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсва мотивирана обосновка от страна на органа, въз основа на установените факти, касаеща нарушаване на посочените два принципа. В конкретния случай липсва обосновка от УО на ОПИК, на първо място, кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени по този начин т. е. как се субсимират установените факти касаещи ресурсите, че последните са предоставени в нарушение на принципа на икономичност, на второ място, как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, както и при така използваните ресурси кои са неефикасните предприети дейности от бенефициера и на трето място, кои са предприетите действия от бенефициера, които не съответстват по степен на поставените цели. Посочени са като нарушени и разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 г., но тяхното приложение също не е обосновано с оглед конкретната фактическа и правна обстановка.
Правилни са изводите на АССГ, че нарушението на принципите на добро управление, респ. на ефикасност, ефективност и икономичност, както и на тези по чл. 7 и чл. 8 Регламента е бланкетно посочено и немотивирано, което е довело до неговата незаконосъобразност в тази му част, т. к. представлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК. При тези аргументи следва изводът, че липсва нарушение на чл. 4, § 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент 1303/2013 г., което да бъде квалифицирано като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, поради което решението на АССГ в тази му част е правилно. Административният орган не е провел пълно доказване на изложените от него факти и обстоятелства в оспорения акт, досежно допуснатото от бенефициера нарушение, квалифицирано като такова по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Издателят на акта има вменено му процесуално поведение изразяващо се в установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание за издаване на административния акт не може да бъде изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, нито с бланкетни твърдения.
II. По отношение на вмененото нарушение на чл. 1. 1 и чл. 1. 9. от Общите условия (ОУ) към ДБФП и чл. 71 Регламент 1303/2013 г., квалифицирани като основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Видно от оспорения акт, ръководителят на УО е установил нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ - нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013. Приел е, че е изпълнено основанието по чл. 71, § 1 от Регламента. Принципът за "дълготрайност на операциите" се изразява в информацията за обхвата на проекта и постигнатите резултати от проекта; предприетите мерки и действия за поддържане на постигнатите резултати; информация за измененията на постигнатите резултати, ако има такива, и потвърждение, че резултатите са без съществени изменения или остават непроменени, описание на собствеността на активите, придобити по проекта, информация за промяна на собствеността, ако е настъпила такава, или потвърждение, че собствеността на активите не е изменена. Изискването за дълготрайност на операциите е регламентирано в чл. 57, Глава IV, Дял V от Регламент № 1083/2006 г., отменен с Регламент № 1303/2013 г., но същото условие се съдържа и в чл. 71 от Регламент № 1303/2013 г. Този принцип е възпроизведен и в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Това условие се съдържа в Приложение II от ДБФП.
В конкретния случай органът е извършил първоначално две проверки през 2017 г. и 2019 г., като не е установил разминаване със заложените в договора параметри, но след получаване на сигнал за нередност е извършил трета проверка през 2020 г. Имено тази проверка е провокирала издаването на оспорения пред съда акт, като е прието, че бенефициерът е преместил производствена дейност през част от наблюдавания тригодишен период и посочените активи не са налични, нито се използват по предназначение.
На първо място касационната инстанция изцяло приема доводите на АССГ, че оспорения административен акт е необоснован.
В чл. 71, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции:
- Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните:
а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район;
б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество;
в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.
Неправомерно платените суми във връзка с операцията се възстановяват от държавата-членка пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени. Държавите-членки могат да съкратят сроковете, посочени в първа алинея, на три години в случай на поддържане на инвестиции или работни места, създадени от МСП.
- Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от 10 години от крайното плащане към бенефициера производствената дейност е преместена извън Съюза, с изключение на случаите, когато бенефициер е МСП. Когато приносът от европейските структурни и инвестиционни фондове приеме формата на държавна помощ, периодът от 10 години се заменя със срок, приложим съгласно правилата за държавни помощи.
В конкретната хипотеза с оглед констатациите от проверката на 2.06.2020 г. в гр. Вършец, ръководителят на управляващия орган е направил извод за нарушаване на сочения принцип, като е приел, че са нарушени и трите хипотези, но всяка една от тях представлява отделно нарушение. Константна е практиката на ВАС, че подобно смесване на фактите и подвеждането им под обща несъответстваща на всички им квалификация създава извод за необоснованост на административния акт, засягащ правото на защита на бенефициера по проекта.
На второ място правилни са и изводите на АССГ, че установените от УО на ОПИК факти не могат да се съотнесат към нарушение, подведено като такова по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, ако се приеме, че не е налице посочения по-горе порок, касаещ необосноваността на акта.
За да е налице допуснато нарушение на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент № 1303/2013, следва да се установи по безспорен начин, че бенефициера въпреки, че е получил финансиране и е закупил съответните активи, не ги ползва по предназначение за постигане резултатите на проекта и/или е предприел действия с които е изменил постигнатите резултати и/или е извършил промяна в собствеността на активите. В конкретния случай следва издателят на акта да установи, че дружеството-бенефициер не извършва дейността, която е заявил в одобреното проектно предложение, както и, че е извършил значителна промяна в проектното предложение, за което е получил съответно финансиране.
Съгласно т. 15 "Допустими целеви групи" от Насоките за кандидатстване по проекта е заложен приоритет за малки и средни предприятия, които се изпълняват на територията на Северозападен район за планиране, а съгласно т. 21. IV. 2 от Насоките като критерий за оценка на проектните предложения е въведено "регионално приоритизиране". В одобрената Методика за оценка на кандидатите, р. II "Критерии за техническа и финансова оценка", т. IV "Регионално приоритизиране", е посочено, че проектът се изпълнява на територията на Северозападен район за планиране в съответствие с предвиденото в Споразумението за партньорство прилагане на териториален подход за целенасочена подкрепа на този район и по този показател проектното предложение на бенефициера е оценено с предвидения брой точки. При сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ бенефициерът се е запознал и приел и Общите условия към договора. Съгласно т. 1. 9. б"а" от ОУ в случаите на проекти, включващи производствени инвестиции, в срок три години от окончателното плащане към МСП при регионална инвестиционна помощ не се допуска преместване на производствена дейност извън програмния район.
Изводът на първоинстанционния съд досежно липсата на нарушение на тази разпоредба е правилен. Видно от доказателствата по делото е, че в проектното си предложение бенефициера е заявил, че място на физическото осъществяване на инвестицията – гр. Вършец, сл. Бяла Речка. С писмо обаче от 10.03.2017 г. дружеството е заявило промяна в местоизпълнението на договора – сменен е само местния адрес, като остава местоизпълнението в гр. Вършец и това изменение е одобрено от УО на ОПИК. Установява се още, че проекта е осъществен на територията на Северозападен район и с това са спазени изискванията по договора за БФП. Не са налични данни за преместване на закупеното със средствата от ЕСИФ оборудване извън територията на Северозападен район.
Следва да се има в предвид, че от страна на УО на ОПИК са извършени две проверки на място на адреса в гр. Вършец от 2.05.2017 г. и 11.06.2019 г., които не са установили разминавания със задълженията на бенефициера посочени в сключения ДБФП, нито с тези в проектното предложение респек., че е налице закупено оборудване и последното се използва за целите на проекта. Както неведнъж е приемал ВАС в практиката си, изготвените от проверката протоколи са официални документи, които свидетелстват за заключенията на проверяващите, а те са в насока, че е налице изпълнение на клаузите по сключения ДБФП.
УО за да издаде оспорения акт изцяло се базира на констатациите от извършената трета проверка, след получен сигнал за нередност, от 2.06.2020 г., но тези констатации, като правилно е посочил и АССГ, не са достатъчни за да се докаже по безспорен начин извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Събраните от съда доказателства, вкл. заключенията на ССЕ и съдебно-компютърната експертиза изцяло оборват установените факти от служителите на УО на ОПИК. Безспорно актива – многофункционална платформа за конструиране, проектиране и производство" е бил закупен със средствата от безвъзмездното финансиране и има за цел да прогнозира и управлява технологичния и производствен процес в "Стара Сокс" ЕООД. В заключението си в. л. по компютърната експертиза подробно обяснява на какъв принцип и по какъв начин работи актива, като извежда изводи, че актива е монтиран и се намира в експлоатационен режим и функционира съобразно предназначението си. Изрично се дава заключение, че достъпът до тази "платформа" се извършва дистанционно и не е необходимо постоянно присъствие на в офиса за да функционира актива. От друга страна видно от заключението на ССЕ дружеството-бенефициер е увеличило капацитета на производството си след като е започнало функционирането на закупената платформа. От тези данни се следва и извода, достигнат от АССГ, че бенефициера е изпълнявал дейностите по проекта за които е получил и съответното финансиране.
Предвид изразеното по-горе, правилни са изводите на АССГ, че няма нарушение, допуснато от бенефициера, което да бъде квалифицирано като основание за налагане на финансова корекция и по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ.
Неоснователно е твърдението за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът за да постанови своя акт е извършил всички необходими законови определени процесуални действия, анализирал е доказателствата по-отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал всеки един свой правен извод.
Предвид горното, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и представения от ответната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК /л. 34/, следва да се присъдят такива. Техния размер, с оглед направеното възражение за прекомерност следва да се редуцира до минималния размер посочен в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/7.09.2004 г., а именно следва да са в размер на 7 442. 60 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ