Решение № 3759 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2011 г.

Решение № 3759 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12005/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба от Тодор Димитров Манов, гр. София с искане, на осн. чл. 239, т. 4 АПК, да бъде отменено Решение № 3007/06.10.2010 г., постановено по адм. д. № 5700/09 г. по описа на АССГ и допълващото го за разноските Определение № 4082/29.11.2010 г. по същото дело. Твърдението на Манов е, че Решение № 3007 е в противоречие с Решение № 2622/31.05.2011 г., постановено по адм. д. № 7525/2010 г. Молбата е допустима и неоснователна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че молителят сочи като две противоречиви решения две дела с различен предмет - по адм. д. № 5700 - Заповед № ДК-10-97/14.07.2009 г. на началника на СРДНСК, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 28/10.08.2007 г. на Гл. архитект на Район "Студентски" СО за уличен канал, а по адм. д. № 7525 - Заповед № РД-09-96/26.07.2007 г. на Кмета на Район "Студентски", СО, с която е допуснато прокарването на временен канал през имоти, конкретизирани в заповедта. На второ място, в обстоятелствената част на молбата за отмяна се сочат касационни доводи за материалноправни нарушения, а не предпоставки за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В този аспект следва да се подчертае, че молбата за отмяна е извънреден, а не инстанционен способ, за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 144, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав