Решение № 3428 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13370/2011 г.

Решение № 3428 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13370/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 142 от 27.09.2011 г., постановено по адм. д. № 251/2011 г. Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на Петър Йорданов Христов от гр. Перник срещу решение № 2810093805 от 04.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ (РУ "СО") гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 2810093805 от 24.01.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Осъдил е Петър Йорданов Христов да заплати на ТП на НОИ гр. Перник сумата 150 лв. разноски за производството. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Петър Йорданов Христов, който счита същото за неправилно, твърди, че на база извършваната от него подземна работа в рудника следва да му бъде признат по-голям размер на пенсията. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е решение № 2810093805 от 04.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Перник, с което е потвърдено разпореждане № 2810093805 от 24.01.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, съдържащо отказ да бъде изменена личната пенсия на Петър Христов за осигурителен стаж и възраст, както и отказ да му бъде отпусната лична пенсия за трудова злополука и професионална болест. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-19235 от 08.09.2010 г. жалбоподателят е поискал да му бъде преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а впоследствие уточнил, че претендира да му бъде призната инвалидност поради трудова злополука. От констатациите на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че към момента на подаване на цитираното заявление, по силата на отразеното последно изменение на пенсията в разпореждане № 7 от 20.04.2010 г., на Петър Христов е изчислена за получаване лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 645,83 лв., към която се добавят 30,26 лв. лична социална пенсия за инвалидност и 33,40 лв. добавка по чл. 46, ал. 4 от ЗП (отм.), или общо 709,39 лв. След като вещото лице е проследило хронологията на получавана от Христов пенсия във времето от отпускането до предявяване на процесното искане, не е установило грешки, неточности и пропуски от страна на пенсионния орган. Правилно е определен размерът на осигурителния стаж, който превърнат към трета категория труд по чл. 104 от КСО възлиза на 66 години, 10 месеца и 24 дни, при което е признат положения подземен труд към "Софгеопроучване", об. Жабляно. Индивидуалният коефициент е изчислен в размер на 2,024, определен върху базисен период 01.01.1975 г. - 31.12.1977 г. По делото като доказателство са приети ЕР № 1137 от 09.06.2004 г. и ЕР № 0362 от 20.02.2006 г., с които на Петър Йорданов Христов са признати 91,36% ТНР за общо заболяване и 10% за трудова злополука, или общо оценката ТНР е 92,22% без чужда помощ. Така отразените данни за инвалидизиране са предимно от показателя за общо заболяване, поради което правилни са изводите на съда за законосъобразност на отказа на пенсионния орган да признае право на лична пенсия за трудова злополука и професионална болест. Съгласно чл. 78 от КСО, осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на осигурителния стаж. Тези изисквания не са изпълнени по отношение на жалбоподателя Христов, същият е с 10% признати като загуба на работоспособност поради трудова злополука, което обуславя правилността на изводите на съда за съобразяване на материалния закон от страна на административния орган. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,