Решение № 6933 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14880/2013 г.

Решение № 6933 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14880/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Иван Петров Иванов и Димитър Иванов Христов, и двамата - от гр. Бургас чрез адв. Г. Бончовски и адв. П. Бончовски срещу решение № 1707 от 18.09.2013 г., постановено по адм. д. № 1505/2009 г. по описа на АС - Бургас, в частта му, в която предявените от ищците искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу община - Бургас са отхвърлени като неоснователни. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Редовно призовани за съдебно заседание, касаторите не се явяват. Представляват се от адв. Г. Бончовски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в жалбата.

Ответникът, община - Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор или писмено становище по същество.

Ответникът, Общински съвет - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по адм. д. № 1505/2009 г. по описа на АС - Бургас е образувано след разделяне на основание чл. 206, ал. 1 от АПК на иска за обезщетение от жалбата на ищците срещу административния акт, от който се претендират вредите, а именно - от жалбата на Иванов и Христов срещу Решение № 32/13.04.2009 г. на Общински съвет - Бургас, по която е образувано адм. д. № 846/2009 г. по описа на АС - Бургас. Адм. д. № 1505/2009 г. - БАС е спряно и възобновено, след като със свое решение № 704/25.05.2011 г. по адм. д. № 846/2009 г. АС - Бургас е отменил поради незаконосъобразност решение на ОбС - Бургас. 32/13.04.2009 г. и този съдебен акт е потвърден с решение на ВАС, II отд. по адм. д. № 11226/2011 г.

Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове срещу община - Бургас и общински съвет - Бургас за имуществени вреди в размер /след увеличаване на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК/ на по 57 500 лв. за всеки един от тях и за неимуществени вреди в размер на по 2 500 лв. за всеки един от тях, претърпени в резултат на отменения като незаконосъобразен административен акт - цитираното по-горе решение на ОбС - Бургас, с което е одобрен план за регулация и застрояване на кв. Крайморие, Бургас при условията на чл. 16 от ЗУТ. Поради неправомерното "преместване" на собствения им неурегулиран имот чрез отреждане за него на УПИ, което е с друго местоположение и в друг квартал с различни териториално-устройствени параметри, потенциален купувач на имота им по сключен вече предварителен договор се отказал от окончателната сделка, в резултат на което ищците били претърпели имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността имотът да бъде своевременно продаден по договорената цена и от обезценяването на имота от датата на предварителния договор до датата на предявяване на иска. Неимуществените вреди, чиято обезвреда се претендира, според ищците се изразяват в претърпени от тях душевни страдания и притеснения, свързани с емоционалния стрес и безпокойството от незаконосъобразния акт на общинския съвет и продължилото години производство по отмяната му.

С обжалваното решение АС - Бургас е върнал исковата молба на Иван Иванов и Димитър Христов против Общински съвет - Бургас като е прекратил производството по делото в тази му част и е отхвърлил изцяло исковете на касаторите срещу Община - Бургас .

За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че исковете, предявени срещу ответника общински съвет - Бургас, са недопустими на основание чл. 205 от АПК, доколкото общинският съвет не притежава самостоятелна гражданскоправна правосубектност, различна от тази на община - Бургас.

Видно от съдържанието на касационната жалба, съдебното решение в тази му част по отношение ответника общински свет - Бургас не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

След обсъждане на всички приети по делото доказателства - писмени и гласни, експертни заключения и обяснения на страни, съдът е приел, че предявените искове срещу община - Бургас са неоснователни по следните съображения:

Макар да е налице незаконосъобразен административен акт, отменен като такъв по съответния ред, не са налице другите две предпоставки за реализиране отговорността на общината за вреди, предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не са налице реално претърпени вреди от акта и липсва причинно- следствена връзка между акта и твърдяната вреда. Предварителният договор за продажба между ищците и купувача на имота им е сключен и надлежно прекратен с анекс още преди постановяване на отмененото като незаконосъобразно решение № 32/13.04.2009 г. Купувачът по предварителния договор се е отказал от сключването на окончателен такъв само на база решение на помощния орган ЕСУТ, без да изчака постановяването на крайния административен акт, с който всъщност не се променят обещаните му параметри на застрояване. Според съда не могат да се претендират вреди - пропуснати ползи от нереализирана сделка по предварителен договор, който е прекратен много преди издаването на административния акт, от който се претендира вредата. Съдът е приел, че поради недоказаност на реалното настъпване на вредата безпредметно е да се изследва въпросът налице ли е причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпването на евентуалната вреда.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите изводи на АС - Бургас и намира решението за правилно като краен резултат, макар и по по-различни от изложените в него правни съображения.

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.

Правилно АС - Бургас е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице.

Обосновано съдът е заключил, че недоказано по делото остава реалното настъпване на претендираните вреди. Сключването на предварителния договор за продажба и прекратяването му с анекс по взаимно съгласие на страните става почти година преди постановяване на отмененото като незаконосъобразно решение № 32/13.04.2009 г. на общинския съвет. Правилно съдът е приел, че не може да се ангажира отговорността на общината по ЗОДОВ за вреди, настъпили преди издаването на незаконосъобразния административен акт, от който същите се претендират. Отделно от гореизложеното житейски и правно нелогично е евентуално настъпили вреди от прекратяване на облигационна връзка да са в причинно-следствена връзка с издаден впоследствие административен акт. Неоснователни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че вредите се претендират от подготвителните действия на ЕСУТ, който като помощен орган изразявал становище, предопределило крайния административен акт, а издаденото впоследствие решение на ОбС - Бургас санирало настъпилите по-рано гражданскоправни последици от прекратения предварителен договор. Решението на ЕСУТ, цитирано като основание за подписване на анекса към предварителния договор, е етап от процедурата по одобряване на ПУП, същото не е и фактическо действие, поради което не може да се разглежда като основание за причиняване на вредите, доколкото чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изброява изчерпателно от какви актове, действия и бездействия могат да се претендират вредите.

Евентуално, дори да се приеме, че са налице реално настъпили вреди във вид на пропуснати ползи, които е допустимо да се претендират от по-късно издаден незаконосъобразен административен акт /каквото не е становището на настоящия касационен състав/, то в този случай липсва друг елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсва причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото решение на ОбС - Бургас. Макар АС - Бургас в мотивите на съдебното решение, да е заявил, че е безпредметно да се произнася по наличието на такава причинна връзка, произнасяне за липсата й всъщност е налице - както изрично на стр. 4 от решението, така и косвено при излагането на мотиви за невъзможността да се претендират вреди от още непостановен административен акт, поради което ВАС намира, че следва да се произнесе по правилността на съдебното решение и в тази му част.

Освен по изложените дотук съображения, не е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконосъобразния административен акт и поради следното:

1. Ищците са сключили предварителния договор с купувача с предмет неурегулиран поземлен имот с идентификатор по кадастрална карта, без влязъл в сила градоустройствен статут и без първична регулация. В риск на договарящите е какви ще бъдат предвижданията за този имот при бъдещото му регулиране, поради което евентуално претърпените вреди от нереализираната към датата на прекратяване на предварителния договор сделка е в причинна връзка не с бъдещото решение на ОбС - Бургас за одобряване на ПУП, а в резултат на неосъществили се правни очаквания на страните относно бъдещия градоустройствен статут на имота.

1. Нереализирането на сделката по процесния предварителен договор и неполучаването на договорената цена са в пряка причинно-следствена връзка не с решението на ОбС - Бургас, а с договорното поведение на ищците. Фактът, че същите като продавачи по предварителния договор по собствено съгласие са подписали анекс с купувача за прекратяване на договорните взаимоотношения в резултат на идеите за регулиране на имота /все още в проект/, сам по себе си не доказва пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. Такава причинно-следствена връзка евентуално би била налице, ако, купувачът, поради решението за одобряване на ПУП, е предприел разваляне на предварителния договор с произтичащите от този факт негативни последици за продавачите. В останалите случаи, в които се прекратява предварителен договор за продажба с анекс - т. е. по взаимно съгласие, пряката и непосредствена причина за предсрочното му прекратяване е споразумението на двете равнопоставени страни по договора, а не отмененото като незаконосъобразно решение на ОбС - Бургас за одобряване на ПУП /което дори не съществува към датата на анекса и не е посочено като основание за прекратяване на договорните взаимоотношения/.

1. Ищците не претендират настъпването на вреди само от нереализираната сделка с имота им от 2008 г., но и пропуснати ползи от обезценяването на имота им поради срива на пазара за последните 4 години. Сривът на пазара и икономическата обстановка в страната - икономическа криза на пазара на недвижимите имоти са обективни фактори, които стоят извън административния акт, от който се претендират вредите.

Изцяло неоснователна се явява и претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото настъпването на такива остават недоказани предвид обстоятелството, че събраните гласни доказателства са доста общи, неконкретни, житейски нелогични и са дадени от заинтересувани от изхода на делото лица по смисъла на чл. 172 от ГПК.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение