Решение № 592 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2010 г.

Решение № 592 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 36 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 38/2010 г. Административен съд гр. Кърджали е отменил по жалба на "Оловно-цинков комплекс" /"ОЦК"/ АД град Кърджали, бул. "България" № 127, Решение № КПК-2 от 25.01.2010 г., издадено от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 1400/19.12.2009 г., издадено от Началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО" - град Кърджали. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Кърджали, релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - град Кърджали, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител. Ответникът по касация - "Оловно-цинков комплекс" /"ОЦК"/ АД град Кърджали, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно разпределената доказателствена тежест, административния орган не е установил при съдебния контрол за законосъобразност на акта, факти и обстоятелства съдържащи се в приложение - списък протокол № 1255 от 04.10.2007 г., с който е мотивирано от фактическа страна оспореното решение, с оглед на което, оспорваният административен акт се явява законосъобразен. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решене и намира касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, същата е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е Решение № КПК-2 от 25.01.2010 г., издадено от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - град Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 1400/19.12.2009 г., издадено от Началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО" - град Кърджали., с което е разпоредено на "ОЦК"АД град Кърджали да внесе сумата по Ревизионен акт за начет Вх. № 1853 от 11.12.2009 г., възлизаща общо в размер на 1863.97 лева, от която главница - 1191.23 лева и лихви върху главницата - 672.74 лева. В съставения Ревизионен акт за начет е посочено, че финансовата ревизия е частична, обхваща периода от 01.01.2007 г. до 30.10.2009 г. и е във връзка с неправилно начислени и изплатени от ТП на НОИ парични обезщетения /ПО/ за временна неработоспособност на работници от "ОЦК" АД град Кърджали, по вина на осигурителя, поради неправилно подадени данни, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, и осигурителите за осигурените при тях лица. Органите по социално осигуряване на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, са съставили Ревизионният акт за начет, за сумата в размер на 1863.97 лева, от която главница, в размер на 1191.23 лева и лихва, начислена до 11.12.2009 г., в размер на 672.74 лева. В анализа към съставения Ревизионен акт за начет са приели, че финансовата ревизия е частична, обхваща периода от 01.01.2007 г. до 30.10.2009 г. и е във връзка с неправилно начислени и изплатени от ТП на НОИ парични обезщетения /ПО/ за временна неработоспособност на работници от "ОЦК" АД град Кърджали, по вина на осигурителя, поради неправилно подадени данни, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, и осигурителите за осигурените при тях лица. Посочили са, че на 04.10.2007 г. е бил съставен Констативен протокол № 310/12.10.2007 г. след извършена проверка от контролните органи на НОИ относно спазването на разпоредбите на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., при която били констатирани случаи на неправилно подадени данни /некоректно попълнен доход в т. 17.2, от който било определено парично обезщетение за периодите на временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане/ с Декларация - обр. 1 за лица, за които временната неработоспособност е настъпила след 01.01.2007 г., като вследствие на това било неправилно определено паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност. След извършена корекция в персоналния регистър и премахване на дохода, посочен в т. 17.2 от декларацията - обр. 1, паричните обезщетения за временна неработоспособност били преизчислени, съгл. чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО и сумите, изплатени в по-голям размер били отразени в Таблица № 1 към Справка № 1 и заложени в съставения ревизионен акт за начет, ведно с начислените върху тях лихви. Тези обстоятелства са отразени и в приложената към Ревизионния акт за начет Справка № 1, като в нея е отбелязано, че след подаване от осигурителя "ОЦК" АД град Кърджали на коригиращи данни с Декларация - обр. 1, паричните обезщетения за временна неработоспособност на лицата са автоматично преизчислени и разликите /в повече изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност/ са отразени в таблица /Таблица № 1 - л. 18-л. 21/ и са заложени в Ревизионния акт за начет, ведно с лихвите върху тях. При проверката по Таблица № 1 се констатира, че в нея са посочени 56 /петдесет и шест/ различни лица, отразени в таблицата само с ЕГН, на които паричните обезщетения по всеки от посочените болнични листове са преизчислени - от това, което е изплатено като ПО от ДОО на това, което се следва като ПО от ДОО и разликата, т. е. в повече изплатеното парично обезщетение за тези 56 лица, се явява сумата 1191.23 лева, представляваща главницата по ревизионния акт за начет. Тези констатации, са залегнали в анализа и справката към Ревизионния акт за начет с пореден № 1400 от 19.11.2009 г. в РУ "СО" - Кърджали, и са възпроизведени и в мотивите на оспореното Решение № КПК-2/25.01.2010 г. на директора на РУ "СО" - Кърджали, като в тях е отбелязано също, че съгласно чл. 26, ал. 1 от НИИПОПДОО, при подаване или коригиране на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, след изплащането на паричните обезщетения и помощи, се извършва служебно преизчисляване до 31 май на годината, следваща годината на изплащането. При извършеното преизчисляване били установени конкретните суми, които били изплатени в по-голям размер по вина на жалбодателя "ОЦК" АД град Кърджали, като същите били отразени в Справка № 1 - неразделна част към Ревизионния акт № 1400 от 19.11.2009 г. Първоинстанционният административен съд е приел, че за оспорените актове са налице основанията по чл. 146 от АПК. Настоящата инстанция намира съдебното решение за правилно. Първоинстанционният съд по безспорен начин е установил по делото, че за изброените в самия Констативен протокол № 310/12.10.2007 г. две групи лица, към момента на съставянето му, не са установени нарушения при подаването на тези данни за дохода им в т. 17.2 от декларацията-обр. 1 или ако са били установени преди това, те са били коригирани към момента на съставяне на констативния протокол, т. е. ясно е, че както в констативния протокол, така и в дадените задължителни предписания, става дума за някакъв друг, отделен списък с лица, за които е следвало да се попадат нови декларации - обр. 1 с корекция на данните в т. 17.2. Правилно съдът по съществото е отбелязал в решението си, че по никакъв начин от страна административния орган в хода на съдебното производство не се установило и доказало дали описаните в таблицата към Справка № 1 към Ревизионния акт за начет с пор. № 1400 от 19.11.2009 г. 56 /петдесет и шест/ лица, посочени само с ЕГН-та, чиито парични обезщетения са преизчислени, са същите лица, които са били описани и в този списък към Констативния протокол № 310 от 12.10.2007 г. или не са същите. Административен съд - Кърджали е приложил разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно която в тежест на административния орган е установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. С оглед правилата за тежестта на доказване, при неустановяване на фактите, представляващи основания за издаването на акта, следва да се приеме, че същият е издаден без основание и е незаконосъобразен. В настоящия случай административния орган нито в административното нито в съдебното производство не е установил съществуването и не е доказал фактите, послужили като основание за издаване на оспореното решение. Съдът е отменил оспорения административен акт като е установил съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК и необоснованост. При правилно указана и разпределена доказателствена тежест, административният орган не е установил при съдебния контрол за законосъобразност на акта факти и обстоятелства, съдържащи се в приложение - списък към Констативен протокол № 1255/04.10.2007 г., с който е мотивирано от фактическа страна оспореното решение. С него е потвърдено Разпореждане № 1400/19.12.2009 г. за събиране на сумите по Ревизионен акт за начет № 1853/11.12.2009 г., който също съдържа позоваване на същия Констативен протокол № 1255/04.10.2007 г. /№ 310/12.10.2007 г./, видно от Справка № 1 към РА. Неоснователен е доводът за неотносимост на фактите, констатирани в този списък-приложение, тъй като РА за начет е издаден за причинени от "ОЦК" - Кърджали щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи в резултат на констатирани с протокола грешно подадени данни с доход за паричните обезщетения, изплатени от НОИ. Развитите съображения за допуснати пропуски от осигурителя при подаване на данните с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица не са правно издържани и в съответствие с точното прилагане на материалния закон. Осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по Кодекса на труда (КТ) и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или за отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Когато прецени, че няма право на обезщетения или помощ, органът по социално осигуряване издава разпореждане за отказ. В разглеждания случай непрецизното попълване на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. не е основното неправомерно действие, обусловило евентуално допуснатото неправилно изчисляване на парично обезщетение за временна неработоспособност. Право и задължение за органите на НОИ е при липсващи или нередовни документи да изпратят уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, указвайки им в срок от 14 работни дни да отстранят нередовностите. Компетентният административен орган не е извършил цялостна проверка и контрол с оглед нормативните изисквания по КСО и наредбата. Оспорените актове, с които осигурителят "ОЦК"-Кърджали е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени от ТП на НОИ - Кърджали осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което е уважено оспорването на "ОЦК" АД град Кърджали против обжалваното решение на директора на РУ "СО" - Кърджали, както и Разпореждане № 1400 от 19.12.2009 г. на Началник отдел "КПК" при РУ "СО" - град Кърджали, следва да бъде оставено в сила, като правилно. Обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,