Решение № 13235 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2015 г.

Решение № 13235 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП и от Костадин Петров Узунов, против решение № 1456/16.07.2015 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1629 по описа за 2013 г. на този съд.

Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 211205254/29.01.2013 г., издаден от К. Делчева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Кърджали потвърден с Решение № 308/28.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /с ново наименование "ОДОП"/, гр. Пловдив относно допълнително установените на К. Узунов задължения за задължителни осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви, както следва: Вноски за ДОО за 2006 г. - 2009 г. в размер на 4 285.02 лв. и лихви в размер на 4 520.56 лв.; Вноски за ДЗПО - УПФ за 2006 г. - 2009 г. в размер на 1 145.97 лв. и лихви в размер на 1 133.63 лв.; Вноски за ЗО 2006 г. - 2009 г. в размер на 1 589.09 лв. и лихви в размер на 844.50 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че изводите на съда не са съобразени с нормите на ДОПК. Също така касаторът не възприема мотивите на съда за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, (в сила от 15.02.2011 г.), като твърди, че нормата е процесуалноправна и е приложима от момента на нейното влизане в сила, както спрямо висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след нейното влизане в сила. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Костадин Петров Узунов обжалва чрез адв. Исов решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че началното салдо към 01.01.2005 г. е 0 лв., като е счел за неоснователни твърденията за налични парични средства към този период в размер на 147 000 лв. /формирани от спестявания от трудово правоотношение в размер на 33 000 щ. д. от работа в САЩ през 1993 г. и 1994 г. и 45 000 евро от работа в Испания. Позовава се и на изтекла погасителна давност за сумите за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2005 г. -2006 г., както и за лихвата върху тях, а също и за сумите по чл. 48 ЗДДФЛ. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № 211205254/29.01.2013 г., издаден от Красимира Георгиева Делчева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с Решение № 308/28.03.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив в обжалваната част за направените констатации и допълнително установените задължения за внасяне, както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ 2005 г. - 2006 г. в размер на 5 321.86 лв. и лихви 4 218.83 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 2007 г. - 2009 г. - 1 598.41 лв. и лихви - 648.66 лв., Вноски за ДОО 2006 г. - 2009 г. - 4 285.02 лв. и лихви - 4 520.56 лв., Вноски за ДЗПО - УПФ 2006 г. - 2009 г. - 1 145.97 лв. и лихви - 1 133.63 лв., Вноски за ЗО за 2006 г. - 2009 г. - 1 589.09 лв. и лихви - 844.50 лв. РА е издаден при повторна ревизия - във връзка с Решение № 804/09.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив, с който е отменен първоначално издадения РА № 211200599/25.04.2012 г.

Новата ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като след анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органите по приходите са приели, че за ревизирания период са налице обстоятелствата визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.

Като краен резултат органите по приходите са определили съответните данъчни основи по години, както следва:

• за 2005 г. - начално салдо 0,00 лв., превишаване на разходите над приходите в размер на 22 609,81 лв., данъчна основа в размер на 17 149.81 лв. и дължим данък по чл. 35 от ЗДДФЛ (отм.) в размер на 3 575.76 лв.

• за 2006 г. - превишаване на разходите над приходите в размер на 13979,66 лв., данъчна основа в размер на 9 925.58 лв. и дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - в размер на 1746.48 лв.

• за 2007 г. - превишаване на разходите над приходите в размер на 6753,16 лв., данъчна основа в размер на 4 811.63 лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 518.42 лв.

• за 2008 г. - превишаване на разходите над приходите в размер на 7108,80 лв., данъчна основа в размер на 5 118.33 лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - в размер на 511.83 лв.

• за 2009 г. превишаване на разходите над приходите в размер на 7702,44 лв., данъчна основа в размер на 5 681.61 лв. и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 568.16 лв.

. Съдът е приел за неоснователно и недоказано възражението на касатора за наличие на начално салдо към 01.01.2005 г. в размер на 147 000 лв., което се формира от спестяванията от трудово правоотношение в размер на 33 000 $ от работа в САЩ за периода 1993 г. 1994 г. и 45 000 евро от работа в Испания за периода 1997 г. - 1999 г. Според решаващия съд представените по делото шофьорска книжка, лична карта и документи за социални осигуровки се доказва единствено обстоятелството, че лицето е пребивавало на територията на САЩ, но същите не доказват по какъвто и да е начин да е полагало труд срещу заплащане, съответно да е получавало трудово възнаграждение, и в какъв размер, да е заплащал данъци в страната на придобиване. Не са доказани и твърденията на РЛ за пребиваване в Испания за през периода 1997 г. - 1999 г., съответно за получено трудово възнаграждение и в какъв размер. Липсват и доказателства, че процесните суми са внесени в Р България, как са били съхранявани, предвид дългия период изминал между датата на получаване до началната дата на ревизията. В тази връзка съдът е изложил и съображения досежно некредитирането на показанията на свидетелите Крушовлиев и Кацаров, както и на заключението на ССЕ.

Предвид горното, съдът е потвърдил РА в частта относно установените на К. Узунов задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 - 2006 г., както и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

По отношение на установените с РА задължения за ЗОВ за периода 2006 г. - 2009 г., съдът е приел, че РА в тази част е незаконосъобразен с аргумент, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е материалноправна и не следва да бъде прилагана по отношение на задължения преди влизането й в сила - на 15.02.2011 г., като липсва изрична норма, която да й придава обратно действие.

По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП:

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 124а ДОПК. Цитираната разпоредба е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, в случая тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Костадин Петров Узунов:

Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон.

Неоснователни са възраженията, че съдът не е включил в началното салдо за 2005 г. сумата в размер на 147 000 лв. Касационната инстанция не споделя твърдението на РЛ за съществуването на достатъчно доказателства, че сумите са били налични към 2005 г. Предвид липсата на обективни доказателства за наличието на средства, е невъзможно да се установи различно начално салдо. Установени са недекларирани доходи и превишаване на разходите спрямо законно придобитите приходи от Узунов, поради което, обосновано органа по приходите и съда са счели, че тези парични средства следва да бъдат обложени по реда на ДОПК. Налице са основанията за определяне на задължения по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, във връзка с чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ и съответните лихви.

Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на касатора за погасяване на задълженията поради изтекла давност предвид, че началото на ревизията е сложено на 25.07.2012 г. В случая следва да бъде съобразено, че процесното ревизионно производство е повторно, тъй като е извършено след постановяване на решение № 804/09.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Пловдив, с което е отменен първоначално издадения РА № 211200599/25.04.2012 г.

С издаването на ЗВР с № 1203684/25.07.2012 г. - сложила началото на повторната ревизия по арг. на чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК, не се образува ново производство, а се възстановява висящността на старото ревизионното производство по повод установяване задълженията на К. Узунов, в който смисъл е й константната съдебна практика. Следователно началото на процесното ревизионно производство е поставено с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията, а именно ЗВР № 1105346/13.10.2011 г. /връчена на 25.10.2012 г./.

По повод спорния момент относно направеното възражение за погасено по давност данъчно задължение за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. следва да се има предвид, че същото е възникнало за посочената година, когато е действал ДПК (отм.). Разпоредбите на чл. 140 от Данъчния процесуален кодекс (отм.); и чл. 171 от ДОПК уреждат по идентичен начин сроковете, в които публичните задължения се погасяват по давност. Съгласно същите публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, при която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Този срок в случая започва да тече от 1.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г., като на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство за установяване на публичното вземане, за не повече от една година. Процесното ревизионно производство е образувано със ЗВР от 13.10.2011 г. До издаване на ЗВР № 1105346/13.10.2011 г. е изтекъл срок по-малък от пет години по отношение на задълженията за 2005 г. От започването на ревизията давността е спряла да тече на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.) и чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съответно, след издаването на първия РА и обжалването му пред решаващия орган давността също е спряла на основание чл. 141, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.) и чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК. След постановяване на решението на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив на 09.07.2012 г. давността отново е започнала да тече, но със ЗВР № 1203684 от 25.07.2012 г. давностният срок е спрял да тече. Процесният РА е издаден на 29.01.2013 г., но с оглед обжалването му по административен и по съдебен ред давността е спряла да тече. Следователно, 5-годишният давностен срок за задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. не е изтекъл и възражението се явява неоснователно, съответно не е изтекъл и за задълженията за 2006 г., както и за периода 2007 - 2009 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Към момента на приключване на устните състезания в касационната съдебна инстанция не е изтекла абсолютната десетгодишна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която изтича на 1.01.2017 г. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, досежно определените лихви, с аргумент - чл. 111, б. "в" ЗЗД. Лихвите върху публични вземания не представляват гражданскоправни задължения, за да е приложим чл. 111 ЗЗД. Лихвите като акцесорно задължение следват главното задължение, което е публично, поради което и погасителната давност за тях е същата, каквато е за главното задължение - данък или осигурителна вноска - т. е. по чл. 171 ДОПК. В този смисъл е и последната редакция от 1.01.2010 г. на разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК и с нея лихвите върху данъци изрично са приравнени на публични задължения.

Решението в тази част е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила.

С оглед изхода на спора касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство.

Във връзка с гореизложеното на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,