Решение № 7923 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано e по жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 1253/27.02.2018 г., постановено по адм. дело 12657/2016 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221515008347-091-001/29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, изменен и потвърден с Решение 1662/26.09.2016 г. на ДД ОДОП София и ответната страна е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 5 607 лв. В отхвърлителната си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита заключението за частична незаконосъобразност на РА за противоречащо на установените факти от органите по приходите. Твърди че ангажираната в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) от жалбоподателя не е следвало да бъде кредитирана, а да бъде обсъдена с оглед на останалите изяснени факти при ревизията като невъзможност да бъде осъществен контакт и проверка в счетоводството на доставчиците, липсата на кадрови и материален ресурс от тяхна страна. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В с.з. на 14.05.2024 г. касаторът се представлява от юрк. Горанов, който поддържа оплакванията и представя молба относно размера на претендираните разноски. Ответникът ФИЛДА-М ЕООД в ликвидация, ЕИК 121688818, редовно призован, не се явява и взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи и извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част. Разгледана по същество е неоснователна. С РА Р-22221515008347-091-001/29.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, на ФИЛДА-М ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 83 070,86 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 41 381,87 лв. по фактури на 16 доставчика за данъчни периоди м. 04, м. 05 и м. 09.2010 г., м. 09.2010 г., м. 06, м. 07 и м. 10.2011 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 10, м. 11 и м. 12.2012 г., м. 03 и м. 04.2013 г. Издаденият РА е изменен с Решение 1662/26.09.2016 г. от ДД ОДОП София при ЦУ на НАП по отношение на установения резултат - ДДС за внасяне за данъчен период м. 11.2012 г. от 10 280 лв. на 1 280 лв., ведно с дължимите лихви и е потвърден в останалата част. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА в потвърдената част. Фактическите установявания по делото проследяват извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221515008347-020-001/08.10.2015 г. и изводите на органите по приходите в резултат от анализа на събраните доказателства. Основната стопанска дейност на ФИЛДА-М ЕООД в ликвидация, за ревизираните периоди е свързана с проектиране и изработване на мебели, осъществявана от собствен обект в гр. София, [населено място] и в район Кремиковци хале за складиране. Въз основа на констатираните обстоятелства с РД Р-22221515008347-020-001/08.10.2015 г. ревизиращият екип е направил предложение на жалбоподателя да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Срещу РД е подадено писмено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК на 07.06.2016 г., което е прието за неоснователно при издаване на процесния РА. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са приети като доказателства две заключения на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) основно и допълнително. Отговорите на вещото лице са отбелязани от съда в констативната част на решението и са съобразени по същество. За да уважи жалбата и да отмени частично РА, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. От правна страна в оспореното решение са съобразени материалноправните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и натрупаната към този момент практика на ВАС и на Съда на Европейския съюз с аналогичен предмет (решения на СЕС по дело С-642/11 и по съединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03). Предвид направеното разграничение съдът приема, че с РА спорното данъчно предимство правилно не е признато по отношение на изброените фактури от Логистик Консулт 11 ЕООД, Лукс Интернешънъл ЕООД и Пакс Романа СКК ЕООД. Сочените обстоятелства от органите по приходите като липса на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, невнасянето на начисления ДДС в бюджета от тяхна страна и последващата дерегистрация на дружествата, не могат да бъдат причина за отказа с РА в останалата част. В случая е налице неизпълнение на задължението за събиране на обективни данни въз основа на които да се установи знание или предположение у получателя на фактурата, че изпълнението на сделката е част от измама с ДДС. Крайното заключение на решаващия съд е мотивирано от обясненията на жалбоподателя във връзка с механизма на изпълнение и събраните доказателства фактури, фискални бонове и счетоводни регистри, които са проверени от вещото лице по ССЕ. Постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора пороци не се установяват при извършената проверка от касационната съдебна инстанция. Събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени обективно и съвкупно от първоинстанционния съдебен състав, поради което крайното заключение за незаконосъобразност на РА в обжалваната част е правно издържано. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в РА/РД да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и в съответствие с това е обсъдил релевантните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на ФИЛДА-М ЕООД в ликвидация, по процесните данъчни фактури в обхвата на ревизираните периоди за ДДС от 01.12.2010 г. до 31.08.2015 г. Приетото от решаващия съд тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката, като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит, е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Заключението на първоинстанционния съд за реалност на облагаемите доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е обосновано след самостоятелна и съвкупна оценка на доказателствата. Сочените от касатора факти и неизпълнението на административните задължения от доставчиците не представляват обективна предпоставка, за да не бъде признато правото на приспадане на данъка, при липсата на събрани данни за извършени действия с цел злоупотреба. В горния смисъл е т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, според което, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. За установяване на твърденията си, жалбоподателят се е позовал на ангажираните писмени доказателства и дадените обяснения от негова страна във връзка с механизма на осъществяване на стопанската дейност, изпълнението на спорните доставки и заключението на ССЕ. Проверката на водената при жалбоподателя счетоводна отчетност от вещото лице в двете заключения на ССЕ, приети без оспорване по делото, потвърждават съдебните изводи. В допълнение, видно от констатациите в РД (неразделна част от РА) и Решение 1662/26.09.2016 г., като основания да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на РЛ са посочени аналогични на гореспоменатите факти липса на служители и работници по трудови и граждански договори, неоткриване на съответните дружества при извършените насрещни проверки, неподаване на ГДД по ЗКПО. При внимателен анализ в тази насока могат да бъдат открити несъответствия в оплакванията на касатора, които са изложени твърде общо пр. доставчика Интерстрой-99 ЕООД е имал назначени лица по трудово правоотношение към момента на извършване на продажбите (стр. 23 РД), доставчикът Геа Груп ЕООД е имал назначени лица през 2012 г., но не става ясно към кой момент лицата са били освободени. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на заключението по ССЕ. Решаващият съд е изпълнил задължението съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, да обсъди установяванията на експертизата заедно с другите доказателства по делото. Възраженията на касатора в тази част са изцяло бланкетни. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения РА в съответната част, Административен съд София град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед липсата на претенция от ответната страна и представени доказателства в тази насока, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,