Решение № 5205 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2016 г.

Решение № 5205 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11134/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Несебър на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. (ОД на МВР) срещу решение № 1324/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 473/2016 г. по описа на Административен съд- Б. (АС-Б.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № УРИ 304з-45/15.02.2016 г. на началника на Р. У. - Несебър, с която на В. Х. Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. О. В. Х. Т., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1324/07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 473/2016 г. по описа на АС- Б. е отменена Заповед № УРИ 304з-45/15.02.2016 г. на началника на Районно управление - Несебър, с която на В. Х. Т. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но е незаконосъобразна, като постановена при нарушение на административнопроизводствените правила, като съдът е изложил аргументи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 11 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По отношение на така постановеното съдебно решение не е налице наведеното касационно основание за отмяната му. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено в законен състав по допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая с касационната жалба за първи път са представени справка рег. № 251р-2432/26.01.2016 г., в която е описано допуснатото от младши експерт В. Х. Т. младши оперативен дежурен към Районно управление - Несебър при ОД на МВР - Б., нарушение, от която е видно, че В. Т. е запознат с нея срещу подпис, както и покана за даване на писмени обяснения рег. № 304р-2981 от 11.02.2016 г., връчена на служителя на същата дата и депозирани негови писмени обяснения рег. № 304р-2997 от 11.02.2016 г. С тези писмени доказателства се цели да бъде установено спазване на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, за която АС-Б., от приетите пред първата инстанция доказателства, е приел за установено, че не е спазена. В касационната жалба липсват доводи за допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, поради което настоящият съдебен състав няма правомощие да извърши проверка относно евентуално допуснати процесуални нарушения в процеса по събиране на доказателства, които да са довели до несъбиране на тези относими към спора доказателства. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Представените с касационната жалба писмени доказателства са част от административната преписка и като такива е следвало да бъдат представени от началника на РУ-Несебър при ОДМВР- Б. по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК заедно с жалбата. Първоинстанционният съд е дал и изрични указания за изпълнение на това законово задължение с разпореждане от 01.03.2016 г. при насрочване на делото в открито съдебно заседание, но те не са представени от административният орган, поради което и не са съобразени от решаващия съд. При забраната за установяване на нови фактически обстоятелства, съгласно чл. 220 от АПК и липсата на касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения (каквито и не са допуснати от съда) представените с касационната жалба писмени доказателства не е възможно да обосноват извод за допуснато нарушение на материалния закон или необоснованост при постановяване на обжалваното съдебно решение. Непълнотата на доказателствата, довела до установяване на фактическата обстановка по спора само по събраните по делото доказателства, е в резултат от поведението на касационния жалбоподател - ответна страна пред първата инстанция, поради което не възможно да обуслови основание за отмяна на постановеното съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна по наведеното в нея касационно основание, а обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в настоящото производство не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение