Решение № 13336 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2011 г.

Решение № 13336 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Екострой - Метал" ЕООД, гр. Златоград, представлявано от управителя - Стефан Кехайов, против Решение № 469/18.03.2011 г. по адм. дело № 88/2010 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV-ти състав, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Мирчева, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на "Екострой - метал" ЕООД, гр. Златоград, против Ревизионен акт (РА) № 260900386/16.09.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 813/3.12.2009 г. на директора на Д "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на същото дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. ноември 2006 г. и м. ноември 2007 г., в размер общо на 44 632.60 лева, ведно със съответните лихви като неоснователна. Прието е, че сумата по непризнатия данъчен кредит представлява заплатен от ревизираното дружество ДДС по доставки, оформени с фактура № 0000057935/30.11.2006 г. издадена от ЕТ "Медина мед - Иван Панчов", гр. Стара Загора, с правоприемник "Медина - мед" ООД, с предмет доставка на гуми за товарни автомобили, на стойност 24 633.04 лв., и с фактури № 9, № 10, № 11, № 12 и № 13, всички от месец ноември 2007 г., издадени от "Абитранс" ЕООД, гр. Неделино, с предмет извършени СМР, на обща стойност 19 999.56 лева. За да потвърди оспорения РА в съответната част, съдът е приел, че с него законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по описаните доставки. Спрямо доставката по ф-ра № 0000057935/30.11.2006 г. е направил извод, че липсва доставка по чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.), обоснован с наличието на доказателства за неплащане на по-голяма част от стойността на стоката по ф-рата и с непредаването й на получателя. По отношение доставките по останалите пет бр. фактури, с предмет-извършени СМР, съдът е приел, че липсват реални доставки, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, данъкът е начислен неправомерно. Изводът е направен при подробен анализ на събраните доказателства за наличието на материален, технически и кадрови ресурс за изпълнение на уговорените СМР по сключените договори, при което е констатирал, че такъв ресурс не е налице, поради което и доставките не са извършени реално. Така постановеното решение е правилно. В съответствие с приложимия материален закон са изводите на съда за законосъобразност на оспорения РА, в частта с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 0000057935/30.11.2006 г., в размер на 24 633.04 лева. Фактурата обективира извършена доставка на движими вещи (стока) - гуми за товарни автомобили, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Съгласно разпоредбата доставка има ако е налице прехвърляне на собственост върху стоката, което е свързано и с наличието на данъчно събитие, като едно от условията за упражняване правото на данъчен кредит от получателя по облагаема доставка. А съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие се счита за възникнало на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, или 2. датата на плащането (цялостно или частично). При наличие на данъчно събитие доставчика, като регистрирано по ЗДДС лице, е длъжно в 5-дневен срок от възникването му да издаде данъчна фактура, която да отрази в счетоводството си и в дневника за продажби за съответния данъчен период. За случая е установено, че данъчната фактура е издадена от доставчика - ЕТ "Медина - мед - Иван Панчов", без основание, поради наличието на данни за невъзникнало данъчно събитие. От анализа на доказателствата съдът правилно е установил, че не са настъпили условията за възникването му, а именно че правото на собственост върху вещите не е преминало върху получателя и че по-голяма част от цената им (сумата от 123 165.18 лв.) не е платена към 30.11.2006 г. по сметката на доставчика или по друг начин. При липса на плащане и липса на предаване на стоката, установено по категоричен начин от проверените счетоводни и други документи на доставчика и получателя, потвърдено със заключение на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза и обяснения на самия доставчик пред ТД на НАП - Хасково, чрез представляващия дружеството управител, изводите на съда за липса на доставка и данъчно събитие по тази фактура, а оттук и за отсъствие на право за приспадане на данъчен кредит по нея, на основание чл. 63 от ЗДДС (отм.) са правилни. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. В тази връзка неоснователно се поддържа в касационната жалба, че предмет на фактурата е продажба с периодични доставки на гуми за товарни автомобили, като плащането е в зависимост от всяка отделна доставка, съгласно сключения договор от 8.12.2006 г. Този договор не оборва установените от съда правно релевантни факти и изводи за отсъствие на условия за приспадане на данъчен кредит по процесната фактура към датата 30.11.2006 г. Освен това този договор няма за предмет процесната доставка, явява се последващ по време и визира други доставки след 8.12.2006 г. Касационната жалба е неоснователна й в частта й, с която се поддържа неправилност на решението, поради наличието на реални доставки по петте броя фактури от м. ноември 2007 г., с предмет "извършено СМР". Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд за недоказаност на това твърдение, което е било поддържано и пред него. От извършената насрещна проверка в дружеството - доставчик - "Абитранс" ЕООД, гр. Неделино и представените от последното писмени доказателства пред ревизиращите органи и пред съда, законосъобразно е прието, че тези доказателства не установяват наличието на материални, технически и кадрови ресурс на това дружество за изпълнение на доставките с предмет - СМР. Видът на уговорените СМР, по сключените договори от 29.06.2007 г., от 5.01.2007 г. и от 15.03.2007 г. за различните обекти, находящи се в кв. Батанци, община Мадан, в к. к. "Пампорово", Чепеларе и в с. Крайна, предполагат наличието на собствен у доставчика ресурс (предвид отсъствието на възлагане извършването на тези СМР на други подизпълнители), изразяващ се в наличието на достатъчно строителни работници по трудови или граждански договори, наличието на собствени сгради и техника (машини, оборудване, транспорт и пр.), заведени като дълготрайни материални активи, на материали за изпълнение на строителството, заприходени счетоводно, на одобрени проекти за изпълнение на отделните видове СМР, на количествено-стойностна сметка на видовете работа по отделните обекти и пр. Липсата и непредставянето на такива доказателства водят до извода, който е направил първоинстанционния съд, а именно за необезпеченост на доставките в материално, техническо и кадрово отношение, а оттук и за липсата на реално изпълнение по тях. Настоящият състав споделя и другите изводи на съда, че представените доказателства и най-вече 3-те бр. акт обр. 19 не са достатъчни да оборят тези изводи. От изложеното следва, че и в тази част обжалваното решение е правилно, тъй като при липса на реална доставка, касаторът не може да претендира за право на приспадане на данъчен кредит и по тези пет доставки. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,