Решение № 8535 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2010 г.

Решение № 8535 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1170/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на началника на митница Свиленград, чрез процесуалния му представител Донка Зафирова, срещу решение на Административен съд - Хасково № 356 от 3.12.2009 г., постановено по адм. д. № 362/09 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 8000-0569 от 13.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив с решение № 1-8600-0020 от 08.06.2009 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, видно от представената по делото товарителница, стоката следва да бъде доставена в Румъния. Това обстоятелство следва да бъде удостоверено с подпис и печат на фирмата, която приема стоката в Румъния. Писменото потвърждение на фирмата в Лондон не може да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо валидна вътреобщностна доставка /ВОД/. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "К. С. СПЕД"-ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "К. С. СПЕД"-ЕООД със седалище в гр. Харманли и адрес на управление - ул. "Ал. Стамболийски" № 144, чрез процесуалния си представител адв. Колев, оспорва същата и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Хасково е било посоченото решение на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив, с което е определено задължение на "К. С. СПЕД"-ЕООД за заплащане на ДДС в размер на 12 645,22 лв. ведно с лихва, считано от 29.10.2007 г. във връзка с въведени от дружеството стоки по ЕАД № 07BG003100Н0036371/29.10.07 г., които следва да бъдат оформени на режим внос по правилата на част III от ЗДДС. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел следното: На 29.10.2007 г. Никола Господинов Вълев, в качеството му на управител и представляващ "К. С. СПЕД" - ЕООД като декларатор, подава документи за поставяне на стоки под режим "Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка за друга държава-членка на ЕС", като подаденият ЕАД е регистриран с посочения номер. В изпълнение на заповед за проверка № ЗАМ-118/25.02.2009 г. и на основание чл. 78, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., е извършена последваща проверка на декларацията, при която е било установено, че в международната товарителница като изпращач е посочено дружеството "К. С. СПЕД"-ЕООД - гр. Харманли, като получател - "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND, а в графа "Notify" е вписана румънската фирма "S. C. MEGA FASHION GROUP" SRL. Графа "Стоки приети" на тази товарителница е заверена с печат на "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и подпис, вместо от румънската фирма. Митническите органи са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б "а" от ППЗДДС, поради което не е доказано транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на друга държава-членка на ЕС. От събраните доказателства е установено, че стоката е с произход от Р. Турция. Според търговска фактура № 137/30.10.07 г., купувач на стоката е "MARSON FABRICS" LONDON LTD. За превоза на стоките от Р. Турция до Р. България и от Р. България до Румъния са оформени международни товарителници СМR с посочен изпращач "MAYTEKS", Турция и получател "К. С. СПЕД"-ЕООД и СМR с изпращач "К. С. СПЕД"-ЕООД и получател "MARSON FABRICS" LONDON LTD, като в графата "местоназначение на стоките" е записано - Букурещ, Румъния, а в графата "за уведомяване" - "S. C. MEGA FASHION GROUP" SRL. Графата "Стоките получени, място и дата" е заверена с печат на английското дружество. От страна на жалбоподателя е представено писмо, видно от което английското дружество е уведомило българското дружество, че стоките по фактура № 137/30.10.07 г. и СМR са получени в техния склад в Румъния. Получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания /формуляр за обмен на информация "SСАС 2004"/, видно от който всички получени доставки от "К. С. СПЕД" - ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС - регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 01.05.07 г. С оглед на така установените факти, съдът е приел, че митническите органи притежават правомощия във връзка с администрирането на ДДС при оформяне на режим внос, съгласно правилата на част III от ЗДДС, какъвто с оспореното решение е прието че е следвало да бъде оформен по ЕАД № 07BG003100Н0036371/29.10.07 г. Съгласно чл. 56 от ЗДДС, компетентни за начисляването на ДДС при внос са митническите органи. Неправилно обаче, последните са приели, че получател на процесната стока е румънското дружество, а не английското дружество и че първото от тях е следвало да завери товарителницата в графа "стоката получена". Така постановеното решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка; Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "К. С. СПЕД" ЕООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Установено, че превозвач на стоката е турското дружество KOCATAS TRANS. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., правилно съдът е приел, че получател е "MARSON FABRICS" LTD, както и че всички получени доставки от "К. С. СПЕД" - ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 01.05.07 г. Не се оспорва получаването на стоките в Румъния от купувача. Представено е и писмено потвърждение от получателя на стоката, че същата е получена в неговия склад в Румъния, т. е. налице е писмено потвърждение, каквото се изисква в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за доказване на ВОД. Освен това, в констатациите, съдържащи се в РА № 260800765/26.01.09 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, е посочено, че за периода 01.06.07 г. - 31.10.07 г. "К. С. СПЕД"-ЕООД е издало фактури с нулева ставка за доставка на стоки /плат/ в ЕС за фирма "MARSON FABRICS" LTD. За всяка издадена фактура дружеството разполага с СМR и писмено потвърждение от получателя на стоката. С оглед на изложеното, правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че по отношение на "К. С. СПЕД"-ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС . Предвид на изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 228 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъди възнаграждение за един адвокат, което видно от представения договор за правна помощ е в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение.