Решение № 338 от 16.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 310/2010 г.

Решение № 338 от 16.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 310/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения М. Б. за възобновяване на НОХД № 173/08 г. по описа на Троянския районен съд. Иска се възобновяване на делото с отмяна на постановената по него и неподлежаща на касационна проверка присъда № 58 от 20.11.09 г., изменена с решение № 40 от 18.03.10 г. по ВНОХД № 722/10 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. Като основание за искането се сочи това по чл. 422, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Изтъкват се доводи и в насока за необоснованост на съдебните актове. Искането се поддържа в съдебно заседание от защитата на осъдения. Представителят на ВКП пледира, че ако се приеме наличие на основание за отвод, който не е бил приет, следва да се възобнови делото. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда Б. е признат за виновен в това, че като длъжностно лице - управител на "Б. " ЕООД гр. Т., присвоил пари на дружеството в размер на 1 500.00 лв., поверени в това му качество да ги пази и управлява, поради което и на осн. чл. 201 НК и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Оправдан е за сумата от 8 835.27 лв. по същото обвинение. Отхвърлен е гражданският иск на дружеството за сумата 10 517.63 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С атакуваното решение присъдата е изменена като престъплението е преквалифицирано по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 НК. Потвърдена е в останалата й част. С искането се поддържа тезата, развита и пред инстанциите по фактите, за недоказаност на престъплението. Същата не може да бъде споделена и не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока съдебните състави са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК. Взели са всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Решенията са постановени по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложени са убедителни мотиви защо Б. е осъществил от обективна и субективна страни основния състав на престъплението по чл. 201 НК. Преквалификацията на престъплението е осъществена на базата на приет от въззивния съд факт за възстановяване на инкриминираната сума до приключване на съдебното следствие. Посочени са убедителни мотиви за това и са отговорили на всички възражения от страна на защитата и подсъдимия. Първият конкретен довод за допуснато съществено процесуално нарушение е свързан с твърдението за незаконен състав. Според защитата, по делото е участвал като докладчик съдия Д., който два пъти е потвърдил определения по чл. 69 НПК на районния съд. Същият е отведен на третото произнасяне по този ред. При разглеждане на делото по същество отново му е направен отвод, който не е приет от състава на съда. Според настоящия състав на ВКС не е допуснато съществено процесуално нарушение. Производството по обжалване на определение на първоинстанционния съд по реда на чл. 69 НПК е различно от производството по същността на делото. Произнасянето по отстраняването на обвиняемия от длъжност не е включено като абсолютно основание за отвод по чл. 29, ал. 1 НПК. Същото може да се разгледа като основание с характера на тези посочени в чл. 29, ал. 2 НПК, в случай, че в производството по чл. 69, ал. 4 НПК, освен посочените предпоставки по чл. 69, ал. 1 НПК за отстраняване от длъжност, съдът е взел отношение и по същността на обвинението. Прегледът на постановените две определения с участието на съдия Д. не води до такъв извод. В тях съдът се е аргументирал единствено с характера на обвинението, извършено във връзка с работата на Б., както и съществуващите към момента достатъчно основания да се счита, че служебното му положение ще създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът не е взел отношение по същността на обвинението. Фактът, че при третото произнасяне по този ред съдът е приел направения на съдия Д. отвод, в никакъв случай не може да се възприеме като възникнали преки или косвени обстоятелства за предубеденост или заинтересованост на същия от изхода на делото по същността на обвинението. Във връзка с посоченото не е реализирано основание за отвод на докладчика по ВНОХД, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение. На второ място просторно в жалбата се аргументира противоречие в обвинителния акт, насочено към различен период на инкриминираното продължавано престъпление. Акцентира се на липсата на съображения от инстанциите по фактите по този въпрос. Последният е без правно значение в производството по възобновяване на делото, тъй като Б. не е осъден за престъпление, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. На следващо място в настоящото производство за пръв път се изтъква доводът, че осъденият е лишен от право на съкратено съдебно следствие. По силата на чл. 370, ал. 1 НПК, решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на страните. Съдът не е взел такова. Видно от съдебния протокол искане по реда на чл. 271, т. 2 НПК в тази насока не е направено от подсъдимия или от неговата защита. При това положение не може да се вини съда за бездействие, свързано с "хипотетично" желание от подсъдимия да признае изцяло фактите. Като нарушение на материалния закон се изтъква доводът, че инкриминираните парични суми не са присвоени и по-късно възстановени по смисъла на чл. 205 НК, а само за известен период са държани и върнати, поради неосъществена дейност, за която са били получени. В тази насока решаващите делото по същество инстанции са изложили убедителни мотиви, съобразени със закона и съдебната практика, поради което не следва да се преповтарят. При тези съображения искането на осъдения Б. е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,