Решение № 4463 от 26.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Д. Калева, срещу Решение 187/27.06.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта, с която по жалба на Братя Налбантови СИЕ СД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002121003139-091-001/18.01.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 157/12.04.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира законосъобразност на допълнително определения ДДС в резултат на извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, като оспорва приложимостта на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС спрямо процесния случай. Счита, че липсата на корекция при продажба на стара сграда, за която е приспаднат данъчен кредит, е в противоречие с принципите за неутралност и равно третиране. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Братя Налбантови СИЕ СД, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Смолян е бил РА Р-16002121003139-091-001/18.01.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 157/12.04.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на Братя Налбантови СИЕ СД са установени задължения за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ, както и ДДС, възлизащи на общо 37 180,85 лв. главница и 51 606,64 лв. Ревизионният акт е отменен от административния съд по отношение на допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС за данъчния период месец 12.2016 г. в размер на 19 287,56 лв. главница и 9 740,24 лв. лихви, като именно в тази част решението е предмет на съдебна проверка пред настоящата касационна инстанция. От фактическа страна, Административен съд Смолян е установил следното: През 2001 г. Братя Налбантови СИЕ СД придобива недвижим имот със статут на административна сграда, находящ се в гр. СМолян, [улица]. През периода 2005 г. 2006 г. дружеството извършва преустройство на обекта, като го превръща в семеен хотел и снек бар. За закупените и вложени материали и СМР услуги дружеството е ползвало право на данъчен кредит в общ размер на 40 179,27 лв. по фактури, описани в ревизионния доклад (л. 871-872). През 2016 г. с фактура 481/08.12.2016 г. имотът е продаден като освободена доставка без начислен ДДС. Според приходните органи приложение следва да намери формулата, предвидена в чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, като е съобразено ползваното право на данъчен кредит по фактурите за материали и СМР за всяка от годините (л. 869). При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в посочената по-горе част, поради нарушение на материалния закон, като го е отменил. Правните съображения на съда се свеждат до това, че чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС съдържа изключение от регламентираните в чл. 79 от Закона случаи, при които следва да се извърши корекция, което намира приложение спрямо процесния случай, тъй като данъчният режим на доставките на сгради, които не са нови, е променен с новия ЗДДС (в сила от 01.01.20007 г.). В тази връзка съдът е приел, че съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, предвиждащ, че доставките на сгради, които не са нови, са освободени, е правилото, а ал. 7, според която доставчикът може да избере доставката да е облагаема, е изключение, т.е. предвидената с новия ЗДДС възможност за избор зависи от волята на задълженото лице. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но се налага излагане на следните коригиращи мотиви: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС (в приложимата редакция на ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Същевременно, по силата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 1 - 7 не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години. В конкретния случай е установено, че закупените материали и услуги са вложени в преустройство на вече съществуваща административна сграда, която, след преустройството ѝ, е продадена през 2016 г., като доставката е била освободена на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. От изложеното следва извод, че дружеството е използвало право на данъчен кредит за закупените материали и услуги, а не за закупуване на сградата, макар и те да са вложени в нея, поради което не следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, тъй като посочената норма се отнася до сгради. Приложение следва да намери изключението, предвидено в чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (в приложимата редакция), съгласно което корекции по чл. 79, ал. 1 - 7 не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. При липса на спор, че правото на данъчен кредит е упражнено през 2005 и 2006 г. при закупуването на стоки и СМР услуги, то следва, че извършената корекция на приспаднатия данъчен кредит при продажбата на сградата през 2016 г. е незаконосъобразна (в т. см. Решение 6091 от 10.05.2018 г. по адм. д. 9097/2017 на ВАС). В случая естеството на доставките, за които е ползвано право на данъчен кредит, се явява определящо, а не основанието по чл. 80, ал. 1, т. 2, според което не следва да се извършва корекция, ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон, както е приел съдът. Въпреки изложеното, решението на административния съд, в частта, с която е отменен ревизионният акт досежно допълнително установени задължения за ДДС в размер на 19 287,56 лв. главница и 9 740,24 лв. лихви, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора не следва да бъдат присъждани разноски на касатора, нито на ответника по касация, тъй като същият не се представлява. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,