Решение № 3992 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2010 г.

Решение № 3992 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Бора ЕФ АЙ" ООД представлявано от Радост Димова против решение № 182 от 30.07.2010 г., постановено по административно дело № 179 по описа за 2010 г. на Административен съд - Ямбол. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК и моли за неговата отмяна и за произнасяне по съществото на спора чрез уважаване на жалбата против оспорения индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба - Кмета на община гр. Ямбол изразява подробно становище за неоснователност, претендира и разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ямбол е било образувано по жалбата на "БОРА ЕФ АЙ" гр. Ямбол против заповед № ОС 03/0010 от 28.05.2010 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване от жалбоподателя на имот - публична общинска собственост, представляващ парцел I в кв. 22а по плана на ж. к. "Хале", гр. Ямбол, актуван с Акт за публична общинска собственост № 153/01.06.2002 г. С решението си Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата срещу заповедта, приемайки, че не са нарушени на административнопроизводствените правила, спазени са изискванията посочени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, административният орган е правилно е приложил материалноправни разпоредби на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, като е разпоредил изземване на имот, за който е установено по безспорен начин, че се държи от жалбоподателя без правно основание. Приел е още, че допълнителното споразумение на което се позовава жалбоподателя е нищожно и не е породило права за жалбоподателя. Решението е правилно, то постановено е в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС в конкретния случай намира приложение. Правомощието на кмета на общината по изземване на имот - общинска собственост може да бъде упражнено законосъобразно в случаите, когато имотът се държи от гражданин или организация без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. В първата от трите хипотези, приложена от административни орган в конкретния случай, фактическата власт върху вещта следва да се осъществява без правно основание, което обстоятелство трябва да е безспорно установено към момента на издаване на индивидуалния административен акт, за да намери приложи специалният облекчен режим на защита на общинската собственост, предвиден в тази разпоредба. Видно от доказателствата по делото, установяващи релевантните за спора факти, между страните по делото е било налице договорно правоотношение по сключен концесионен договор, който е прекратен с Решение на ОбС гр. Ямбол взето на 18 март 2010 г. От представените в преписката доказателства е видно, че с писмо № 7003/0150 от 17.05.2010 г. кметът на общината е уведомил концедента за едностранното прекратяване на договора от страна на общината, за което е било взето решение от Общинския съвет. За материалната законосъобразност на заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е достатъчно установяване на факта на прекратяване на договора от страна на общината и на факта на държане на имота след това от страна на жалбоподателя по делото. Въз основа тези два факта следва да се направи правния извод, че фактическата власт се осъществява без правно основание. Неоснователно е оплакването на касатора, че в настоящото производство не може да има позоваване на нищожността на договора за концесия. Това е така тъй като по силата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД само развалянето на договор, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред т. е. пред гражданския съд. От тези данни по делото се установява, че обжалваната заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е издадена при спазване на материалноправните предпоставки. Като е постановил решението си, приемайки заповедта за законосъобразна поради, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, същото при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд - трето отделение,