Решение № 7790 от 12.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура"(НК"ЖИ"), чрез пълномощник, против решение 3838 от 10.06.2022 г. по адм.д. 8227/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил решение РО-22-1/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" (ИА"ЖА") за оставяне без уважение на подадена от "Българска железопътна компания" ЕАД ("БЖК" ЕАД) жалба срещу Референтен документ версия 05/13.12.2020 г., т.6.3 и Приложение 35 на НК"ЖИ". Касаторът релевира доводи за недопустимост на решението като постановено при нередовно подадена жалба от "Българска железопътна компания" ЕАД и поради липса на правен интерес от оспорване за дружеството. Поддържа доводи и за неправилност поради постановяване на решението в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, пр. първо АПК. Според касационния жалбоподател към момента е в сила актуализирана версия на издадения Референтен документ, включително и в оспорената му част, поради което е отпаднал правният интерес на дружеството от неговото оспорване. Счита също, че оспореният Референтен документ не носи белезите на административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което съдът е постановил недопустимо решение. Поддържа доводи и за неправилност на съдебния акт, тъй като съгласно посочения в решението Регламент (ЕС) 2020/1429 за установяване на мерки за устойчив железопътен транспорт с оглед избухването на COVID-19 предприемането на мерки от страна на управителя на железопътната инфраструктура по отношение изменението на таксите за ползване на железопътната инфраструктура е в оперативната самостоятелност на този орган. Иска отмяна на решението като недопустимо или неправилно. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", чрез пълномощник, обжалва постановеното по адм.д. 8227/2021 г. на Административен съд София-град решение с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа мотивите, които е изложил в оспорения административен акт във връзка с подадената от "БЖК" ЕАД жалба срещу Референтен документ версия 05/13.12.2020 г.,т.6.3 и Приложение 35 на НК"ЖИ". Твърди, че управителят на националната железопътна (жп) инфраструктура няма задължение да провежда консултации със заинтересованите страни при изменение на конкретните такси за достъп и ползване до жп инфраструктурата. Последните се изчисляват съобразно одобрена Методика за изчисляване на инфраструктурните такси и могат да бъдат променяни при нужда. Консултации се провеждат само преди издаване на ежегодния референтен документ, а не при всяко негово изменение. Според касатора таксите по т.6.3 от версия 05/13.12.2020 г. не са изменени и са същите, както са заложени във версия 04/30.10.2020 г., а тази промяна е публикувана с изрично указание, че влиза в сила от 01.02.2021 г., поради което е спазен нормативноустановеният тримесечен срок за уведомяване на заинтересованите страни. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за нарушение на Регламент (ЕС) 2020/1429 за установяване на мерки за устойчив железопътен транспорт с оглед избухването на COVID-19, тъй като съдът не е посочил кой е националният нормативен акт, който му противоречи, и защо същият намира приложение по отношение на Референтния документ, който няма белезите на такъв. По подробно изложени мотиви иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и произнасяне по същество, с което подадената от "БЖК" ЕАД жалба бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция. Ответникът "Българска железопътна компания" ЕАД, чрез пълномощника си, оспорва касационните жалби като неоснователни. Изразява становище за правилност на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Излага съображения за неоснователност на поддържаните от касатора изпълнителния директор на ИА"ЖА" доводи за спазена процедура по издаване на акта и съответствието му с материалноправните разпоредби. Твърди, че за всяко изменение на приетия референтен документ за таксите за достъп и ползване на жп инфраструктурата следва да бъдат уведомявани заинтересованите страни и да им бъде давана възможност за становища, доколкото това изискване е предвидено в Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21.11.2012 г. и Директива 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14.12.2016 г. и не е транспонирано в националната Наредба 41 от 27.06.2001 г. за достъп и ползване на железопътната инфраструктура (Наредбата). Лишаването му от участие в хода на измененията на референтния документ е в нарушение на принципа за устойчивост и ефективно планиране на разходите. По подробно изложени съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноските по делото. В писмения отговор "Българска железопътна компания" ЕАД отправя искане за преюдициално запитване на основание чл. 267, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз с поставени четири въпроса, които страната счита, че са относими за правилното изясняване на конкретния правен спор, тъй като има съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на Европейския съюз към правоотношението, което е предмет на съдебния контрол. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадените касационни жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Българска железопътна компания" ЕАД е частен национален железопътен превозвач с издаден лиценз 201/15.04.2005 г. на Министерството на транспорта за осъществяване на товарни превози по цялата железопътна инфраструктура на Република България. Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" е управител на националната железопътна инфраструктура съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт(ЗЖТ). НК"ЖИ" е задължена на основание чл. 23 ЗЖТ да изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни. Референтният документ съдържа параметрите за експлоатация на железопътната инфраструктура, параметрите на съоръженията по нея, включително защитните съоръжения, информация за условията за достъп до нея и обслужващите съоръжения, приложимите инфраструктурни такси и цени за услуги по ценова листа, принципите и критериите за разпределение на капацитета, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете и процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитет и други. Съгласно чл. 6 ЗЖТ Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" осъществява координацията и контролът на дейността в областта на железопътния транспорт и е регулаторен орган в железопътния транспорт. Според чл. 116, ал. 5, т. 1 ЗЖТ Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" упражнява контрол по своя инициатива или по жалба на заявители, които считат, че са третирани несправедливо, дискриминирани или увредени по какъвто и да е начин, както и по жалби срещу решения на управител на инфраструктура, на железопътно предприятие или на оператор на обслужващо съоръжение по отношение на проекта и окончателния вариант на референтния документ за железопътната мрежа, като според чл. 116, ал. 8 ЗЖТ изпълнителният директор на ИА"ЖА" се произнася с мотивирано решение по жалбите по ал. 5 в рамките на правомощията му по ал. 9. По делото не е спорно, че е приет Референтен документ за железопътната мрежа за 2020 - 2021 г. по реда на раздел II от Наредба 41/ 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура (Наредба 41, Наредбата). Не е спорно, че годишният референтен документ за този период е променян с приети няколко версии, което е видно и от официалния сайт на НК"ЖИ"(https://www rail-infra.bg). Съдът е установил, че НК"ЖИ" е уведомила "БЖК" ЕАД на 12.10.2020 г. за извършени промени в Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г., версия 03/07.10.2020 г. С версия 04/30.10.2020 г. са внесени промени в някои параметри на референтния документ, включително т. 6.3. и т. 6.3.5 и Приложение 35. Промените в тази версия са обявени на сайта на националната компания на 02.11.2020 г., като е посочено, че влизат в сила от 01.02.2021 г. На 13.12.2020 г. е приета следваща версия 05 на Референтния документ за 2020 - 2021 г. с промени, за които по делото е установено със заключение на съдебна експертиза, че не засягат промените в т.6.3 и т. 6.3.5, приети с предходните версии. На 29.12.2020 г. търговското дружеството - превозвач е обжалвало пред регулаторния орган ИА"ЖА" изменението на т. 6.3. и Приложение 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020 2021, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и версия 04/30.10.2020 г. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РО-22-1/16.03.2021 г. изпълнителният директор на ИА"ЖА" е оставил без уважение жалбата на "БЖК" ЕАД срещу изменение на т. 6.3. и Приложение 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020 - 2021 година, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и с версия 04/30.10.2020 г., на основание чл. 116, ал. 8 и ал. 9, т.1 от Закона за железопътния транспорт. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на "БЖК" ЕАД е допустима, тъй като дружеството има правен интерес от оспорване на решението на регулаторния орган, доколкото изпълнителният директор на ИА"ЖА" се е произнесъл по обжалване на Референтния документ, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и версия 04/30.10.2020 г. и на съдебна проверка подлежат приетите с решението на горестоящия административен орган фактически и правни установявания. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 116, ал. 5 ЗЖТ. Определил е референтния документ като общ административен акт, който подлежи на проверка от регулаторния орган ИА"ЖА". Посочил е, че актът е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Съдът е определил като основен спорен въпрос твърдението на дружеството-превозвач за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на атакуваната версия на референтния документ, изразяващи се в липсата на проведени консултации със заинтересованите страни при извършените промени по отношение на т.6.3. и Приложение 35 към Референтния документ на железопътната мрежа за 2020-2021, версия 05/13.12.2020 г., с изменени т. 6.3. и т. 6.3.5. с версия 03/07.10.2020 г. и с версия 04/30.10.2020 г. Съдът е извел правно заключение, че такова нарушение издателят на акта не е допуснал. Позовал се е на чл. 8, ал.1 от Наредба 41 и чл. 23, ал. 1, изр. първо ЗЖТ, които изискват консултации със заинтересованите страни при изготвяне на първоначалния референтен документ за годината от Национална компания "Железопътна инфраструктура". Макар и чл. 9, ал. 2 от Наредба 41 да предвижда възможност за актуализация на документа, липсва изрично установена процедура, изискваща задължителни предварителни консултации със заинтересованите страни. При тази нормативна уредба е обосновал извод, че консултации със заинтересованите страни са задължителни единствено при ежегодното изготвяне на референтния документ, тоест първоначалното му изготвяне, не и при последващите му актуализирани версии. Съдът е приел също, че с многократната актуализация на Референтния документ за 2020-2021 г. са променяни и таксите за достъп и използване на железопътната инфраструктура по правилата на Методика за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на железопътната инфраструктура, приета с ПМС 92/2012 г. Предвид нормативно установените правила за поведение по отношение на таксите не е необходимо извършване на консултации със заинтересованите страни. Изключение от това правило е предвидено в т.1.6.2, но в конкретния случай не е променян принципът на определянето и начина на таксуване, а размерът на ставките поради актуализирането му на база разходите за предходната календарна година. Съдът е приел отсъствие на процесуално нарушение и при публичното огласяване на внесената актуализация с версия 05/13.12.2020 г. на Референтния документ, тъй като е спазено изискването на чл. 7г, ал. 2 от Наредба 41 - промяната в размера на инфраструктурните такси се обявява от управителя на железопътната инфраструктура в Референтния документ на железопътната мрежа 3 месеца преди влизането в сила. Приел е, че на 30.10.2020 г. на официалния сайт на НК"ЖИ" е публикувана версия 04 на Референтния документ, включващ и актуализация на т.6.3. Националният управител на жп инфраструктура е посочил, че тарифата влиза в сила от 01.02.2021 г., т.е. по отношение на версия 04 е спазен тримесечният срок за оповестяване. Тъй като в следващата верия 05/13.012.2020 г. няма изменение в размера на ставките по т.6.3 и Приложение 35, съдът е приел, че считано от 30.10.2020 г. срокът по чл. 7г, ал. 2 от Наредбата е спазен. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е обосновал извод, че актът е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби. Приел е, че Референтният документ на железопътната мрежа за 2020-2021 г. противоречи на Регламент (ЕС) 2020/1429 на Европейския парламент и на Съвета от 7.10.2020 г. за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар с оглед избухването на COVID 19. Доколкото изменението на таксите в т. 6.3 и т. 6.3.5 и Приложение 35 е извършено с версиите 03 и 04 на Референтния документ за 2020-2021 г. и са инкорпорирани във оспорената версия 05, те попадат в периода, установен с Регламента, който е част от вторичното законодателство на Европейския съюз е задължителен и пряко приложим в държавите членки. Съгласно §1 от Регламента предвиденият референтен период е 01.03.2020 г. - 31.12.2020 г., като целта съгласно чл. 3 е управителите на инфраструктура да изменят по целесъобразност и без забава референтния документ за железопътната мрежа, посочен в чл. 27 от Директива 2012/34/ЕС, така че да бъдат представени условията, прилагани от тях, с оглед на мерките, предприети от съответната държава членка в съответствие с чл. 2 от настоящия регламент, а именно намаляване, освобождаване от плащане или отлагане на плащането на такси за пакета за минимален достъп и такси за резервации. Такава възможност с обжалвания акт не е предвидена, органът не се е съобразил с конкретните правила, поради което и предвид чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. С тези мотиви съдът е обосновал извод, че оспореното решение на изпълнителния директор на ИА"ЖА", с което е прието за законосъобразно изменението на Референтния документ 2020-2021 г., версия 05/13.12.2020 г., т.6.3 и Приложение 35, противоречи на посочения Регламент, поради което е материално незаконосъобразно и го е отменил. Касационният съдебен състав приема решението за правилно като краен резултат. Правилен е изводът на съда за компетентност на издателя на акта. Неоснователно е касационното възражение на НК"ЖИ" за недопустимост на решението на Аадминистративния съд София-град, тъй като е постановено по нередовна жалба. Оспорващият е посочил акта, който обжалва, като е изложил конкретни оплаквания с твърдения за неговата незаконосъобразност. Съдебната проверка е извършена в съответствие с чл. 168 АПК. Неоснователно е възражението на касатора НК"ЖИ" за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от оспорване за "БЖК" ЕАД. Възражението е обсъдено от първоинстанционния съд и неговите мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция. С Наредба 41/2001 г. на министъра на транспорта и съобщенията се уреждат условията и редът за достъп и използване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения, свързани с предоставяните железопътни услуги на територията на Република България. Съгласно чл. 3, §36 от Директива 2012/34/ЕС и §11 от ДР на Наредба 41/2001 г. "референтен документ на железопътната мрежа" е документ, в който са определени детайлно общите правила, сроковете, процедурите и критериите относно схемите за налагане на такси и за разпределяне на капацитета, включително всякаква допълнителна информация, необходима за подаването на заявки за инфраструктурен капацитет. Наредбата регламентира условията и процедурата по издаване на ежегодния референтен документ и възможностите за неговите изменения, като първоинстанционният съд е изложил относимата правна уредба. Референтният документ, издаван от управителя на железопътната инфраструктура, е общ административен акт, който може да се оспори от всяко заинтересувано лице пред изпълнителния директор на ИА"ЖА" като регулаторен орган по Закона за железопътния транспорт. Последният е компетентният орган да се произнася по жалби срещу този акт съгласно чл. 116, ал. 5 ЗЖТ, като може да остави жалбата без уважение; да отмени акта и/или разпорежда спиране на действието и указва действията, които следва да се предприемат. Именно неговото решение подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 116, ал. 10 ЗЖТ. На съдебната проверка в производството подлежи актът, предмет на административния контрол, както е посочил съдът. Референтният документ 2020 - 2021 за железопътната мрежа е изготвен от управителя на жп инфраструктурата в съответствие с чл. 8 от Наредба 41/2001 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт референтният документ подлежи на актуализация при необходимост. По отношение на инфраструктурните такси управителят на жп инфраструктурата изготвя предложения за промяна на размера им въз основа на събрана информация по чл. 7а, ал. 6 от Наредбата също при необходимост - чл. 7г, ал. 1 от Наредба 41/2001 г. Промяната в размера на инфраструктурните такси се обявява от управителя на железопътната инфраструктура в референтния документ на железопътната мрежа три месеца преди влизането й в сила. Установеното по делото остоятелство, че изменение в оспорената т. 6.3 и Приложение 35 от Референтния документ версия 05/13.12.2020 г. не е извършено, не обосновава извод, че тримесечният срок за обявяване на измененията в актуализираната версия на документа е спазен, тъй като този срок е съобразен към публикуваната версия 04/30.10.2020 г. Референтният документ се разглежда в неговата цялост и е недопустимо процедурата да се прилага само за отделни негови части. Това е единен документ, установяващ общи правила за поведение, с различни негови версии. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 41/2001 г. изисква от управителя на железопътната инфраструктура да изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни, а чл. 9, ал. 2 от Наредбата дава възможност документът да бъде актуализиран при необходимост. Промяна в размера на инфраструктурните такси също може да бъде извършвана при необходимост съгласно чл. 7г, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт. Тези норми са в съответствие с Директива 2012/34/ЕС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Директивата, при първоначално приемане на ежегодния референтен документ се извършват консултация със заинтересованите лица, а чл. 27, ал. 3 предвижда възможност за изменение и актуализация на референтния документ, когато е необходимо. Въведените с чл. 31 от Директивата принципи за налагане на такси също допускат таксите за инфраструктурата да могат да бъдат изменяни. В чл. 7д от Директива (ЕС) 2016/2370 на ЕП и Съвета от 14.12.2016 г. за изменение на Директива 2012/34/ЕС са предвидени механизми за координация между основните управители на жп инфраструктурата и всички жп предприятия, както и заявители по чл. 8, §3. Представителите на ползвателите на железопътните товари и пътнически услуги и националните, местните и регионалните органи се приканват за участие, когато е уместно. Това правило е въведено с разпоредбата на чл. 9а от Наредба 41/2001 г., като съгласно ал. 2, т. 3 от същата координацията засяга и съдържанието и прилагането на референтния документ. Разпоредбата на чл. 9а е приета с ДВ, бр. 1 от 2023 г., като съгласно §31 от ДР на Наредбата измененията въвеждат изискванията именно на Директива (ЕС) 2016/2370 на ЕП и Съвета от 14.12.2016 г. Макар и приложима след относимия период по спора, тази норма също отразява последователната воля на законодателя правото за актуализация на референтния документ на националния управител на жп инфраструктура да бъде упражнявано при необходимост, а по отношение съдържанието на референтния документ (без конкретизация за първоначално или актуализирано) покана за участие може да бъде отправяна до всички заинтересовани лица, когато е уместно. Както приложимите директиви в областта на управлението на железопътната инфраструктура, така и Наредба 41/2001 г. предоставят право на самостоятелна преценка на управителя на националната жп инфраструктура да изменя приетия ежегоден референтен документ. С конкретните нормативни правила за поведение този орган "може, когато е необходимо" да извършва изменение/актуализация на референтния документ - изцяло или в негови части. Предвид предоставената му оперативна самостоятелност, НК"ЖИ" е извършила актуализация на Референтния документ за 2020-2021 г., а изпълнителният директор на ИА"ЖА" я е потвърдил, без да са изложени мотиви относно нормативно предвидената възможност за актуализация в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Административният акт трябва да съдържа конкретни мотиви за необходимостта от актуализация и в какви рамки при посочване на приложимите норми, за да може да бъде извършен съдебен контрол и за да се осигури правото на защита на засегнатите страни. Отсъствието на такива мотиви е самостоятелно основание за отмяна на акта. Самото предоставено право на избор на органа между юридически равнозначни разрешения в неговите външни граници подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, но такъв може да бъде извършен при наличие на конкретни мотиви на издателя на акта по отношение на неговия избор и самостоятелна преценка. Само по този начин съдът може да провери дали актът е издаден в съответствие с целта на закона. Горният извод се отнася и до приложението на Регламент (ЕС) 2020/1429 на Европейския парламент и на Съвета от 7.10.2020 г. за установяване на мерки за устойчив железопътен пазар с оглед избухването на COVID 19. Релевантният период, който засяга регламента е от 01.03.2020 г. до 3.12.2020 г., с възможност за удължаване, в който период попада оспореният акт. Според §7 от Регламента следва да се направят временни корекции на условията за използване на железопътната инфраструктура, а референтните документи за жп мрежата следва да се актуализират и изменят при необходимост. Това правило съответства на заложената с регламента цел да се установят временни правила за налагане на такси за ползване на жп инфраструктура в отговор на неотложната ситуация, но в съответствие с принципа за пропорционалност тези временни правила не могат да надхвърлят необходимото за тази цел. Съгласно чл. 3 от същия регламент управителите на инфраструктурата изменят по целесъобразност референтния документ по чл. 27 от Директива 2012/34/ЕС. При тази приложима правна уредба касационният съдебен състав намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на акта поради противоречие с Регламент (ЕС) 2020/1429 на Европейския парламент и на Съвета от 7.10.2020 г. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на относимите в случая общностни норми не е констатирана неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. Касационният съдебен състав приема, че така формулираните въпроси не дават основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, доколкото преценката за необходимостта от отправяне на такова питане следва да е обвързана с прякото значение, което има тълкуването на правото на ЕС за постановяването на решение по конкретния правен спор. За да възникне необходимост настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от правото на Европейския съюз към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Предвид формирания от съда правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт в контекста на установено нарушение на формата на акта при упражняване на оперативната самостоятелност на органа, преценката дали поставените въпроси са от значение за разрешаване на материалноправния спор и свързани с общностното право, е ирелевантна. Ето защо искането за преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното, като е отменил решение РО-22-1/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ИА"ЖА", с което органът е оставил без уважение жалбата на "Българска железопътна компания" ЕАД срещу Референтен документ версия 05/13.12.2020 г.,т. 6.3 и Приложение 35, на НК"ЖИ", Административният съд София-град е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски е основателно. То е доказано по размер, предвид представения от страната договор за правна защина и съдействие от 25.03.2021 г., фактура от 26.08.2022 г. и извлечение от банкова сметка от 29.08.2022 г. на адвокатско дружество "Йорданов и Йотова". Касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на "БЖК" ЕАД сторените по делото разноски в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният административен съд