Решение № 9169 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16736/2009 г.

Решение № 9169 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16736/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Анастасия Иванова Павлова и Славена Иванова Стоева, против решение № 1748 от 16.11.2009 г. по адм. д. № 1551/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив. Поддържат се доводи неправилност на обжалваното решение поради нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Ответната страна - областният управител на област гр. Пловдив не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отхвърлил жалбата на двете жалбоподателки против заповед № ЗД-04-3 от 29.06.2009 г. на областния управител на област Пловдив, с която е направена оценка и са установени квотите в съсобственост относно признатото право на обезщетяване по ЗОСОИ по изложени съображения, че оспорения административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Първостепенният съд е отчел всички факти и обстоятелства, относими към решаването на правния спор. Законосъобразността на решение от 30.12.2003 г. по адм. д. № 887/2002 г., с което е отхвърлена жалба срещу заповед № 5404/16.12.1998 г. е установена с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за административния орган. Силата на присъдено нещо, с която се ползва решението е задължителна както за страните по делото, респ. техните наследници така и за всички държавни органи. Преразглеждането на тази заповед е недопустимо по арг. от чл. 177, ал. 3 от АПК, а актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда са нищожни /арг. от чл. 177, ал. 2 от АПК/. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел, при спазване на съдебнопроизводствените правила и не са налице касационни основания за отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение