Решение № 15211 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10623/2017 г.

Решение № 15211 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10623/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС (ДАБ) срещу Решение № 520 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 606/2017 г. на Административен съд - Х.. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в мотивите на съдебното решение, съдът не е обсъдил установените факти и обстоятелства от представената бежанска история. Намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), тъй като законът не предвижда при всяко административно производство да се уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Иска се отмяна на решението. Ответникът - К. А. А., лично и като майка и законен представител на малолетните си деца: Р. М. М., Р. М. М., Ж. М. М., Р. М. М. и Р. М. М., в съдебно заседание не се явяват и не се представляват. В писмена защита изготвена от адв. Йорданов, назначен по предоставена правна помощ, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, което е съобразено с постоянната съдебна практика. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита съдебното решение за неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира го за постановено, без да са обсъдени всички доказателства, относими към въпроса за необходимостта от прилагане на Закона за закрила на детето. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение, постановено по адм. дело № 606/2017 г. на Административен съд - Х. е отменено Решение № 9878/18.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А., лично за нея и за малолетните й деца и е изпратено делото като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по искането при спазване на указанията, дадени със същото съдебно решение. За да стигне до този резултат решаващият съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които са основания за отмяна на оспорения административен акт. Счита се за безспорно установено по делото, че жалбоподателката е поискала закрила за себе си и за малолетните си деца. Не е изпълнено от ДАБ вмененото им задължение по чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, че при всяко дело съдът или административния орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, които изпращат свой представител да изрази становище или представят доклад. Посочва се, че административният орган е разяснил посоченото право на лицето, видно от приложените по делото писмени указания за процедурата, която се следва в хода на административното производство, и в която според съда няма яснота от възможността да се ползва правна помощ. Така констатираното нарушение на процесуалните правила довели до нарушаване на чл. 15, ал. 6 и 8 от ЗЗД се приема за съществено, поради което според съдът представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че решението на АС - Х. е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Основния спорен въпрос в този казус е допуснати ли са нарушения на чл. 15, ал. 6 и 8 от Закона за закрила на детето, които нарушения са съществени до такава степен, че да доведат до незаконосъобразност на оспорения акт на административния орган. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД - при всяко дело, съдът или административния орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат правилата на ГПК, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. От своя страна Дирекцията е длъжна да изпрати свой представител, който да изрази становище или предостави писмен доклад. Така формулирана разпоредбата, с оглед запазване интересите на децата предоставя възможност, както на съда, така и на административния орган при всяко дело да бъде осигурено участието в производството на тези органи, които са призвани да пазят интересите на децата. В конкретния случай, уведомяването е извършено в съдебното производство и от писмото на Дирекцията за "Социално подпомагане" се установява, че не могат да вземат становище или да представят доклад поради факта, че "чужденката и децата са напуснали РПЦ". Тълкувайки посочената разпоредба, следва да се приеме, за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган при провеждане на административното производство. Разпоредбата дава възможност, както на административния орган, така и на съда при всяко дело да се осигури участието на Дирекция "Социално подпомагане". В случая, уведомяването е направено от съда, уведомена е Дирекцията в хода на съдебното производство съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗД. Съдът е назначил е служебен защитник на жалбоподателката лично и като законен представител на децата, и са осигурени възможностите за упражняване на правата по чл. 15, ал. 8 ЗЗД. Установява се, че К. А. е напускала ведно с децата си РПЦ - Харманли, където е била разпределена на 18.10.2016 г. (докладна приложена на л. 34). Била е в неизвестност до 30.10.2016 г., след което се е върнала в центъра. От писмото на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли приложено на л. 20 от делото се установява, че Дирекцията е в обективна невъзможност да изготви доклад съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗД, тъй като жалбоподателката и децата й са повторно напуснали РПЦ - Харманли на 30.06.2017 г., без да уведомят административния орган и съда, което се потвърждава от справката приложена на л. 23 и призовка на л. 19, както и протокола за проведеното съдебно заседание в тяхно отсъствие. Понастоящем са в неизвестност, т. е. липсва нарушение на ЗЗД, тъй като чужденката, действаща в процеса лично за себе си и за правата на децата си, е поставила в невъзможност служители на Дирекцията да изпълнят задълженията си. Неспазването на цитираните разпоредби, непредставянето на доклад е в пряка причинна връзка с поведението на ответницата по касационната жалба, която не е уведомила съгласно задълженията си, както административния орган, така и съда за адреса на който пребивава. От доказателствата по делото се установява, че указанията за правата и задълженията на чужденците подали молба за закрила в РБ и приложения списък на организации работещи с чужденци подали молба за статут в ДАБ (л. 44 и сл.), са връчени на жалбоподателката на арабски език по надлежния ред, в присъствието на преводач от съответно длъжностно лице, а от съдържанието на жалбата на л. 5 до АС - Х. и молбата за правна помощ приложена на л. 7 е очевидно, че жалбоподателката се е възползвала от възможността да получи правна помощ от някое от посочените по-горе организации и др., и да поиска предоставяне на правна помощ по ЗПП, и се явяват необосновани изводите на АС за това, че на жалбоподателката не са разяснени правата за оказване на безплатна правна помощ. В хода на административното производство, малолетните деца са били представлявани от майка си, която е и техен законен представител, и с дадените обяснения при интервюто пред административния орган, и с подаването на посочените по-горе жалба и молба в пълна степен, са реализирани правата им включително и за обжалване на АА пред съда и за осигуряване на безплатна правна помощ. Ето защо, направеният извод на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и 8 от ЗЗД, се явява необоснован и непочиващ на установените факти по делото. В случая, майката е упражнила в пълна степен като законен представител на децата си правата им. Дори да се приеме, че е допуснато нарушение по чл. 15, ал. 6 ЗЗД, с неуведомяването на Дирекцията, то това нарушение не може да се приеме за съществено. Това е така, тъй като по никакъв начин не са ограничени правата на децата и законния им представител, противно на необоснованите изводи на административния съд. Делото е изяснено от фактическа страна, като за пълнота, следва да се отбележи и следното: След подробен анализ на изложената от жалбоподателката бежанска история и видно от представената справката на ДАБ от 17.11.2017 г. и от 02.03.2017 г. за актуалното положение в Ирак, правилно в решението на административния орган е прието, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката и на малолетните деца. Самата жалбоподателка твърди, че не е политически ангажирана, не е арестувана и преследвана от официалните власти, не са извършени противоправни деяния по отношение на нея. Основателно административния орган е отбелязал, че жалбоподателката се явява мигрант, а не бежанец с предвид на определенията в Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН. Самата тя в интервюто си е заявила желанието й да напусне страната си основно по икономически съображения, с оглед на все пак неспокойната обстановка в Ирак. От приложените справки е видно, че големи райони са с военни действия, но много хора са предприели завръщане поради възможността за вътрешно разселване. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "в" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт, безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Ирак, както се посочи по-горе в мотивите, не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Административния орган е изложил подробни мотиви относно бежанската история, и твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за жалбоподателката и децата й, в случай на завръщането им в страната по произход при съобразяване и на възможностите за вътрешно разследване, не е налице. Доколкото от обясненията на жалбоподателката не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за нея и децата й, предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото й присъствие там я излага на реална опасност обосновано прието, че не са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на установеното, обжалваното решение, с което е отменено решението на Председателя на ДАБ се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да се отмени. При липсата на правна възможност за извършване на допълнителни действия с оглед пълното изясняване на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, с участието на жалбоподателката и децата й, следва да се отхвърли оспорването срещу оспореното решение на председателя на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,