Решение № 10086 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2012 г.

Решение № 10086 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Плевен плюс" АД, срещу Решение № 2937/28.02.2012 г. по адм. д. № 5144/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърденията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 102, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията и чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТД отм. ДВ бр. 35/2011 г.). Конкретните доводи на касатора са, че таксата като вид държавно вземане са дължи за предоставянето на конкретна услуга или за извършването на конкретно действие. Отделно от това според него, същата има за цел да покрие административните разходи на органа за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Твърди, че "Радио Свят" ЕООД София, на което е издадена лицензията за създаването на програма "Радио плюс" за срок от 10 години, не е упражнявало дейност по лицензията, поради което СЕМ не е извършвало никакви действия по надзор върху дейността, респективно не е извършвал административни разходи за това, което да обуславя дължимостта на таксите по чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 8, ал. 1 от ТТРТД (отм.). С оглед изложеното намира обжалваното решение на тричленния съвет за неправилно като постановено в нарушение на горните разпоредби, поради което прави искане за неговата отмяна и постановяването на решение по съществото на спора, с което петчленния състав на ВАС отмени като незаконосъобразен АУДВ № 31/23.03.2011 г. на Председателя на Съвета за електронни медии. Претендира съдебни разноски направени в касационното производство, в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответника по делото Съвета за електронни медии чрез процесуалният си представител в съдебно заседание и в писмената си защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че размерът на годишната лицензионна такса е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД (отм.). Отделно от това според него нито в ЗРТ, нито в отменената ТТРТД (отм.) се съдържат разпоредби предвиждащи, че операторите на дължат лицензионни такси, ако регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е регистриран. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него довода на жалбоподателя, че в качеството му на лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия е неоснователен, тъй като индивидуалната лицензия за радиодейността е на лицензиран радиооператор, с право да създава и разпространява радиопрограма на територия с местен обхват - гр. Благоевград. Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, той в съответствие с чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ е могъл да поиска предсрочно прекратяване на лицензията, което се извършва с решение от СЕМ. Нито в ЗРТ и нито в ТТРТД /Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност/ се съдържа хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност, не се дължат ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността за която е лицензиран. В съответствие с чл. 8, ал. 4 от ТТРТД, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по чл. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. Според прокурора, лицензията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. С оглед изложеното счита, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 5144/2011 г. на тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на "Плевен плюс" АД гр. София, в качеството си на дружество правопрприемник на "Радио Свят" ЕООД гр. София, срещу АУПДВ № 31/23.03.3011 г., с който на основание чл. 102 от Закона за радиото и телевизията ( ЗРТ) и чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ТТРТД (отм. ДВ бр. 35/03.05.2011 г., в сила от същата дата) на дружеството за осъществяване на радиодейност като търговски оператор за упражнен от страна на СЕМ надзор върху дейността на лицензирания радиооператор за спазване на закона и условията, при които е издадена лицензията е определена годишна такса за радиодейност за периода от 29.07.2009 г. до 30.09.2009 г. в размер на 519.96 лв. и за периода от 01.10.2009 г. до 17.11.2009 г. такса в размер на 391.30 лв., ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане на задължението. В жалбата си е изложил съображения, че не дължи определената му регистрационна такса за радиодейност по съображения, че от лицензирането му с Лицензия № 441-00332/05.07.2001 г. на ДКД до прекратяването на индивидуалната лицензия за радиодейност с Решение № 451/17.11.2009 г. на СЕМ дружеството не е упражнявал дейност на радио оператор, поради която причина СЕМ не е упражнявал надзор върху неговата дейност. Освен това е изложил и съображения, че дружество "Радио Свят" ЕООД на основание чл. 154, ал. 1, т. 3 от ТЗ, е прекратено без ликвидация, което обстоятелство е вписано в партидата на дружеството в Търговския регистър на Агенцията за вписванията. на 17.12.2009 г. Според него, в съответствие с разпоредбите на чл. 102, ал. 2 и 3, т. 3 от ЗРТ, годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио и телевизионен оператор за спазване закона и условията, при които е издадена лицензията събирана от Съвета за електронни медии, са за покриване на административните разходи на съвета за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията предвидени в лицензията и на условията, при които е извършена регистрацията. При условие, че радиооператора от датата на лицензирането му до прекратяване действието на лицензията, не е епражнявало дейността, за която е издадена лицензията и СЕМ не е опражнявал надзор, същият не е извършил никакви разходи, поради което според него, начислената годишна лицензионна такса за радиодейност, не се дължи. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на ВАС е отхвърли като неоснователна жалбата на жалбоподателя, срещу АУДВ № 31/23.03.2011 г. на СЕМ. Приел е, че жалбоподателя е лицензиран радиооператор с право да създава и разпространява радиопрограма на територия с местен обхват - гр. Благоевград. Ако той като оператор не е извършвал дейността за която е лицензиран, е следвало да поиска на основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ, предсрочно прекратяване на лицензията, което се извършва с решение от СЕМ. Приел е още, че в ЗРТ и в ТТРТД не се съдържа хипотеза, според която годишните такси за радио и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ТТРТД (отм.) в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията". Приел е още, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори и не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейността е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за нейното прекратяване. Установено е по делото, че лицензията на дружеството е действаща за процесния период, по отношение на който са установени публичните държавни вземания, като същата е прекратена по искане на лицензопритежателя с решение на СЕМ № 451/17.11.2009 г. С обжалваното решение тричленния състав е приел още, че лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Петчленния състав на Върховния административен съд в този си състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 102, ал. 2 и ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ и чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД (отм.). Безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателя от 2001 г. до 17.11.2009 г. е притежавал индивидуална лицензия за осъществяване на дейност като радио оператор. Безспорно е също обстоятелството, че въпреки регистрацията си той не е започвал или извършвал каквато и да е дейност с издадената индивидуална лицензия, в това число и към датата на съставяне на АУДВ. С разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 2 от ЗРТ е предвидено, че средствата в създадения по реда на чл. 98 от същия закон фонд за "Радио и телевизия" се набират от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси събирани от Съвета за електрони медии. Според алинея 3, т. 3, б. "а" на същият текст, радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на закона и условията, при които е издадена лицензията. Лицензионните и регистрационните такси, събирани от СЕМ според ал. 2 на чл. 102 от ЗРТ са предназначени за покриване на административните му разходи за дейностите свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията при които е извършена регистрацията. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД (отм.), за надзора по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема за радио дейност се събира годишна регистрационна такса в размер на 3000 лв. Анализа на разпоредбите на чл. 102, ал. 2 и ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ сочи, че предназначението на събираните от СЕМ лицензионни и регистрационни такси е да покрият извършените от него административни разходи за дейностите свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията при които е извършена регистрацията, т. е., че се касае до парични средства които покриват разходите на органа, който предоставя тази услуга, в конкретния случай разходите свързани с осъществяването на надзорната дейност по спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В в тежест на регулаторния орган е да докаже, че е извършил разходи във връзка с осъществения от него надзор. Дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услугата за която се дължи, а таксата покрива разходите на регулаторния орган, които той извършва при предоставянето на тази услуга. След като не е установено по делото такива разходи за надзор да са направени, то и таксата не се дължи. По тази причина, не се споделят от този петчленен състав на ВАС изводите на тричленния състав в обжалваното решение, че претендираната годишна регистрационна такса се дължи само поради факта на налична регистрация за осъществяване на такава дейност и издадена индивидуална лицензия за това, чиято дейност към момента на издаване на АУДВ, не е преустановена. С оглед изложеното, Върховния административен съд, петчленен състав намира, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е неправилно и като такова следва да бъде отменено и в съответствие с разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК бъде постановено решение по съществото на спора, с което се уважи жалбата на "Плевен плюс" АД гр. София за отмяната като незаконосъобразен на АУПДВ № 31/23.03.2011 г. г. на Съвета за електронни медии. С касационната жалба се претендират съдебни разноски в производството пред петчленния състав на ВАС, в това число и адвокатски хонорар. Така направеното искане е основателно само досежно размера на заплатената от касатора държавна такса за подаване на жалбата пред ВАС в размер на 25 лв. Неоснователна е претенцията на същия за присъждане на адвокатско възнаграждение. В производството пред петчленния състав касационния жалбоподател е бил представляваното адв. Иванов от Адвокатско дружество "Александър Иванов, Катя Глушкова и ко" въз основа на писмено пълномощно, приложено на л. 12 от делото. Към пълномощното и в производството по делото пред съда, не се представят доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение. В съотевствие с чл. 143 от АПК, се дължат реално сторените разноски по делото. При условие, че липсват доказателства за това, същите не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд-петчленен състав